Решение № 8809 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3954/2015 г.

Решение № 8809 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3954/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Николай Миланов Николов от гр. Шумен, подадена чрез пълномощника му адв. Н. Миланова, против решение № 340/13.01.2015 г., постановено по адм. д. № 15107/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Николов срещу решение по т. 9 от протокол № 26/4.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение подадено възражение срещу акт за недопускането му в конкурсите за първоначално назначаване в органите на съдебната власт. Касаторът релевира доводи за нищожност на съдебния акт и неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени многобройни твърдения, неотносими към конкретния предмет на спора - незаконосъобразност на посоченото решение на Висшия съдебен съвет. От обстойното изложение на касатора се извежда твърдение по същество, че отхвърлянето на възражението му за недопускане до участие в конкурсите на кандидат, който отговаря на всички изисквания, грубо потъпква законността и препятства качествения подбор при назначаването на магистрати. Твърди, че в съдебното производство не са събрани относимите към спора доказателства, не са изследвани всички релевантни факти и обстоятелства. Както съдът, така и административният орган, "престъпно" не са съобразили качествата на касатора като "известен борец против мафията и корупцията". Твърди, че е нарушено правото му на справедлив процес, като делото е приключено в негово отсъствие; бил е лишен от ефективни средства за защита. Иска прогласяване нищожността или отмяна на оспорения акт, като вместо него съдът се произнесе по същество, като допусне до участие в обявените конкурси кандидатът Николай Николов. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. От събраните в производството доказателства съдът е установил, че със заявления вх. № 15/01/13.06.2013 г., вх. № 14/03/13.06.2013 г., вх. № 20/048/13.06.2013 г., вх. № 17/03/13.06.2013 г., вх. № 21/14/13.06.2013 г., № 18/02/13.06.2013 г., вх № 19/02/13.06.2013 г. и вх. № 16/03/13.06.2013 г. Николай Николов е сезирал Висшия съдебен съвет за участие в обявените конкурси за заемане на длъжностите "съдия" във Върховния административен съд, "прокурор"във Върховна административна прокуратура, "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, "следовател" в Специализирана прокуратура, "съдия" в Специализирания наказателен съд, "прокурор" в Специализираната прокуратура, "съдия" във Върховния касационен съд - Наказателна колегия и "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия. С решение по протокол № 39/25.06.2013 г. КПА се е произнесла по допустимостта на кандидатите в обявените конкурси за първоначално назначаване, като кандидатът Николов не е допуснат до участие в нито един от тях. Изложените от помощния орган съображения са, че не отговаря на изискванията на чл. 162, т. 3 ЗСВ. Срещу това решение касаторът е подадал възражение, по което Комисията се е произнесла с решение по протокол № 41 от 02.07.2013 г. С него е предложила на ВСС да не уважи подаденото възражение. Приела е, че кандидатът Николай Николов с решение на ВСС от 08.02.1995 г. е бил освободен от длъжност "районен прокурор" при Районна прокуратура - Сливен поради трайна фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения за повече от една година, като е установено, че по-голяма част от представените болнични листове са обявени за неправилно издадени и обезсилени. Комисията е посочила, че по данни от Националната следствена сружба на 26.09.2012 г., по сл. дело № 22/2008 г., на Николай Николов е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и чл. 210, ал. 1НК. Съобразила е, че пред Софийски районен съд, Наказателно отделение, са заведени шест наказателни дела от общ характер срещу Николай Миланов Николов, през периода 2009 г. - 2012 г. Въз основа на тези данни Комисията е заключила, че кандидатът Николов не притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати, за заемане на магистратска длъжност. С оспореното пред първоинстанционния съдебен състав решение по т. 9 от протокол № 26/4.07.2013 г. на ВСС е оставено без уважение възражението на Николай Миланов Николов за недопускането му до участие в конкурсите за първоначално назначаване. За да отхвърли жалбата, съдебният състав е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при необходимия присъствен кворум и кворум при гласуване; в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила; в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Процедурата за провеждане на конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт е разписана в Глава Девета "Статут на съдиите, прокурорите и следователите", раздел Втори "Конкурс за младши съдии и младши прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт". Съгласно чл. 182, ал. 1 ЗСВ Комисията по предложенията и атестирането извършва проверка по документи и допуска до участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл. 181 от закона. Нейното решение, обективирано в списъците на допуснатите и недопуснатите до участие в конкурса кандидати, се обявява на интернет-страницата на Висшия съдебен съвет, като се посочва и основанието за недопускане - чл. 182, ал. 2 и 3 от ЗСВ. Комисията по предложенията и атестирането е помощен орган на Висшия съдебен съвет със законово определени правомощия - чл. 38 и 39 от ЗСВ. При провеждането на конкурс за първоначално назначаване законодателят е възложил на Комисията по предложенията и атестирането правомощието да извършва проверка и да допуска/недопуска до участие в конкурса кандидатите, т. е. по силата на изрична законова норма Комисията има компетентност да взема решения, с които да разреши по задължителен за адресатите начин материалноправния въпрос - отговаря ли съответния кандидат на законовите изисквания. Тези решения директно рефлектират в правната сфера на кандидатите и засягат техни права и законни интереси. Съгласно чл. 81, ал. 1 от АПК индивидуалните административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Доколкото Комисията по предложенията и атестирането е структура на Висшия съдебен съвет, последният се явява, за това й правомощие, неин непосредствено по-горестоящ орган. В Закона за съдебната власт няма разписани специални правила за оспорване по административен ред на решението на Комисията по предложенията и атестирането за недопускане до участие в конкурс за първоначално назначаване. Такива правила има разписани за решенията за недопускане до участие в конкурс за повишаване и преместване. Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗСВ Комисията по предложенията и атестирането е органът, който допуска до участие кандидатите за конкурса. Нормата е императивна. Създава ясно и недвусмислено компетентност на един орган да реши определен материалноправен въпрос - отговаря ли кандидатът на изискванията за участие в конкурса за първоначално назначаване, като при това изрично му определя и какви са тези изисквания - условията по чл. 181 от ЗСВ. Съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗСВ в конкурс за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът. Фактът, че след класирането на участниците от конкурсната комисия, друг орган - комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", предоставя на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати и изготвя становища за тях, не може по какъвто и да е начин да отмени законовото правомощие на Комисията по предложенията и атестирането да провери налице ли са условията за допустимост, включително и тези по чл. 162, т. 3 от ЗСВ. Различни са целите, а с оглед на това и способите за изпълнение на правомощията на двете комисии, което изрично е посочено от законодателя. Комисията по предложенията и атестирането осъществява правомощието си само чрез преглед на документи. Тя не събира информация, както комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" и не изготвя мотивирани становища за кандидатите. Висшият съдебен съвет, с оспореното решение по т. 9 от протокол № 2/4.07.2013 г., е отхвърлил подаденото от Николов възражение, като е възприел мотивите на Комисията. От присъствалите 22-ма членове на ВСС решението е гласувано с пълно мнозинство. Съдът правилно е приел, че в решението на Комисията е посочено основанието за недопускане на кандидата Николай Николов - не отговаря на изискванията по чл. 162, т. 3 ЗСВ. В публикувания списък не са посочени фактическите основания за извода на Комисията. Това не означава, че отсъстват мотиви, въз основа на които е направен извода за липса на професионални и нравствени качества у жалбоподателя. Такива са изложени и в предложението на Комисията до ВСС. Висшият съдебен съвет е приел тези фактически основания. Кандидатът е узнал за фактическите съображения на Комисията, което е видно от възражението му до Висшия съдебен съвет. Следователно правото му на защита не е било нарушено, а законът не разписва задължение на ВСС да изслушва кандидатите в обявените конкурси на фаза допускане до участие. Касационното възражение за допуснати от първоинстанционния съдебен състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Твърденията за манипулираност на съдебния процес и вписване на неверни обстоятелства в протокола са несъстоятелни с оглед липсата на каквато и да е конкретизация на нарушенията, извън общите съждения, принципните несъгласия и общото отричане на съдебния процес и съдебния състав. Основания по закон, които да обуславят порочност на съдебния процес, нито са посочени, нито са конкретизирани. Съдебното производство се е провело в пет съдебни заседания, за които жалбоподателят е призован. Делото е отлагано, като на Николов е дадена възможност да се запознае с представени доказателства; съобразен е и медицински документ, сочещ на заболяване, възпрепятстващо личното явяване на жалбоподателя в съдебно заседание. Съдът правилно е указал на Николов, че не може два пъти да отлага производството на едно и също основание, посочил му е забраната по чл. 139, ал. 2 АПК; дал му е възможност да ангажира защитник, в случай, че е възпрепятстван да се явява лично, предоставил му е възможност и да ангажира доказателства. Делото е разгледано и обявено за решаване в редовно проведено съдебно заседание. Ето защо процесуалното право на защита на касатора не е нарушено. Останалите, развити в касационната жалба, бланкетни твърдения и субективни възприятия, са ирелевантни за правния спор. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е приел, че процедурата е проведена по разписаните в Закона за съдебната власт правила. Кандидатите за участие в конкурса за първоначално назначаване представят в администрацията на Висшия съдебен съвет заявление, към което прилагат документите по чл. 181, ал. 3 ЗСВ, като има възможност да се представят и други документи, които по преценка на кандидата имат отношение към професионалните или нравствените му качества. Съгласно чл. 182, ал. 1 ЗСВ Комисията по предложенията и атестирането, въз основа на проверка на документите, установява налице ли са материалноправните предпоставки за допускане на кандидата, визирани в чл. 181ЗСВ и взема решението си за допускане или недопускане на кандидата. В случая, Комисията е формирала решението си само и единствено на базата на писмени документи. Органът може да цени документи, които са известни, както служебно на нея, така и на кандидата, тъй като е техен адресат. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3, т. 7 ЗСВ дава възможност на кандидата да представи тези документи, които по негова преценка имат отношение към професионалните и нравствените му качества. Но право на Комисията по предложенията и атестирането е да събира служебно документи и да вземе предвид и служебно известни й факти. Органът твърди, че Николов няма професионални и нравствени качества и обоснова извода си с данните от документите, известни нему и допълнително събрани. Преценката за наличие на професионални и нравствени качества е от изключителна компетентност на органа. Когато той действа в условията на оперативна самостоятелност, съдът, съгласно чл. 169 АПК, проверява притежава ли право на самостоятелна преценка и спазени ли са изискванията за законосъобразност на акта. Фактът, че законодателят не е определил формални критерии, въз основа на които да се направи преценка има ли кандидата, с оглед на писмените доказателства, професионални и нравствени качества, сочи, че преценката е предоставена на дискрецията на органа. Рамките, в които му е предоставил упражняването на оперативната самостоятелност са от една страна източниците на информация - само писмени доказателства, и от друга - изискването качествата на кандидата да бъдат в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Следователно за законосъобразността на взетите решения е важно първо, че Комисията по предложенията и атестирането има дискреционната власт да прецени качествата на кандидата и че е спазила законовите изисквания за доказателствата, въз основа на които е направила преценката си - писмени доказателства. Висшият съдебен съвет е приел мотивите на Комисията и е отхвърлил възражението като неоснователно. Касационната жалба съдържа искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС. Касаторът е формулирал 10 въпроса във връзка с приложението на правната норма на чл. 47, ал. 1 от Хартата за основните права в Европейския съюз. Всички въпроси изискват Съдът на Европейския съюз да се произнесе по наведените в касационната жалба възражения за нарушаване на принципа за справедлив и публичен процес и предоставяне на ефикасни средства за защита в съдебното производство. Касационният петчленен съдебен състав намира, че при така формулираните въпроси и с оглед предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Преценката за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване е обвързана с прякото значение, което има тълкуването на правото на ЕС за постановяването на решение по конкретния правен спор. Така формулирано, искането не е съобразено с условията и предпоставките на Глава Петдесет и девета от Гражданско-процесуалния кодекс. Липсва посочване на съответните разпоредби от националния закон, които да подлежат на тълкуване в рамките на общностното право. В случая искането не е конкретизирано, макар и да е изложено в десет точки. Явно касаторът цели Съдът на ЕС да се произнесе като национална касационна инстанция по конкретния правен спор. В съответствие с разпоредбите на ДЕО преценката дали поставените въпроси са от значение за делото и са свързани с общностното право е в правомощието на националния съд. Формалното поставяне на искането от касатора не изпълва изискването на чл. 628 - чл. 629 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за допускане на преюдициално запитване. Доколкото компетентността на Съда на Европейския съюз е ограничена единствено до разглеждане разпоредбите на общностното право, искането за преюдициално запитване е неоснователно. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Николай Миланов Николов, първоинстанционният съдебен състав е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд