Решение № 8578 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2019 г.

Решение № 8578 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на З. Тохчалиев от [населено място], [община], [област], срещу Решение № 487 от 18.12.2018 г., постановено по адм. дело № 253 по описа за 2018 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1012-20-95#2 от 7.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Смолян. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт- гр. Смолян, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е Решение № 1012-20-95#2 от 7.08.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр. Смолян, потвърждаващо Разпореждане № 204-00-202-1 от 4.07.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно изплащането на отпуснатото на З. Тохчалиев от [населено място], [община], [област], парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 204-00-202/21.06.2018 г., с мотиви за налични данни, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението. От съществено значение е, че лицето е с прекратено осигуряване от испански осигурител за кратък период от време и следва да се установи по безспорен начин дали реално е упражнявана трудова дейност от страна на лицето. С постановеното решение Административен съд- Смолян е отхвърлил жалбата, след като е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на обосноваващите го материалноправни предпоставки по чл. 55г, ал. 4 от КСО. Изводите на съда се основават на извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че за времето на удостоверената трудова заетост в Кралство Испания са налице убедителни данни, че лицето има задгранични пътувания и периодът на трудова заетост е силно компрометиран. Констатираното несъответствие между обстоятелствата, заявени от оспорващия и обективирани в документите от дружеството- осигурител и тези в справката на Главна дирекция "Национална полиция", са основание за спиране на изплащането на паричното обезщетение за безработица. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. Административен съд- Смолян е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. В хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО. При извършената проверка са били установени данни, разколебаващи верността на съдържанието на издадения от испанската институция преносим документ относно упражнявана от лицето трудова дейност в Испания, за която са дължими осигурителни вноски. Представен е временен трудов договор между оспорващия, като земеделски работник, и "Сервисио Агриколас Л." ЕООД, като работодател, със седалище в Кралство Испания, община Ла Куева де Роа, за периода 8.05.2018 г. – 24.05.2018 г. при място на заетост в Испания. С писмо, изх. № 1019-20-1029#1/09.07.2018 г., на ТП на НОИ- Смолян, адресирано до Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" към ЦУ на НОИ е изискано удостоверяването на осигурителните периоди на лицето със СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Испания по придобиване на осигурителния период. С писмо от 9.07.2018 г. е постъпила информация за задграничните пътувания на Тохчалиев, за когото е установено, че е напуснал територията на РБългария през ГКПП- Аерогара София на 6.05.2018 г. и е регистрирано влизане през същия пункт отново в държавата на 12.05.2018 г. Анализът на посочените факти обосновава предпоставките по чл. 54г, ал. 4 от КСО за издаване на разпореждане за спиране изплащането на обезщетението за безработица поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Необходимо е да се извърши проверка за установяване на действителните осигурителни права на лицето. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд- Смолян е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,