Решение № 57 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6155/2007 г.

Решение № 57 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6155/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. Й. П. от гр. Две могили срещу въззивно решение № 463/10.07.2007 г. на Русенски окръжен съд по гр. д. № 521/2007 г., с което е отменено решение № 19/23.03.2007 г. на Б. районен съд по гр. д. № 7/2007 г. в осъдителната му част и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от М. Й. П. и Р. К. П. против Д. Б. Н. и Р. Р. Ц. иск с правно основание чл. 109 ЗС да прекратят неправомерните си действия - разрушаване на оградата на имота, да възстановят за своя сметка разрушенията по оградата, както и да отсекат ореховото дърво засадено в нарушение на ЗС. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че със свидетелски показания се оборва техническата експертиза, както и поради необсъждане на всички доказателства по делото е налице липса на мотиви, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на задължителните указания. Претендират разноски. Ответниците в производството - Д. Б. Н. и Р. Р. Ц. не взимат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на съседни недвижими имоти находящи се в гр. Две могили, които са разделени от обща ограда, а именно касаторите-ищци са собственици на парцел **** в кв.84, а ответниците на парцел **** в същия квартал. По страничната регулационна граница има изградена ограда от суха каменна зидария, а покрай нея в имота на ответниците е засаден орех. Оградата не би могла да бъде напукана и разместена, тъй като тя представлява струпване на камъни, които не са слепени по-между си, а падналите два-три камъка от нея не представлява рушене. Освен това орехът не е засаден от семейството на ответниците след закупуването на имота от касаторите през 1996 г., тъй като той съществува повече от 30 години в имота на ответниците. И тъй като ищците не са доказали пълно и главно наличието на неоснователно действие от страна на ответниците, както и че това действие им пречи да упражняват своето право съдът е отхвърлил иска. Решението е правилно и законосъобразно. Искът по чл. 109, ал. 1 от ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние. Поради това, ищецът следва да посочи в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение. По делото не е установено ответниците да пречат на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на собствения им имот - парцел **** в кв.84, по плана на гр. Две могили, тъй като ореховото дърво не е засадено от ответниците след закупуването от ищците на имота, както твърдят в исковата молба, а съществува дълги години преди това - 30, поради което формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото. Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и формирал обосновани изводи за релевантните факти по спорното правоотношение. В съответствие с приетата по делото пред първата инстанция техническа експертиза и показанията на свидетеля С, съдът е приел, че оградата не би могла да бъде напукана и разместена, тъй като тя представлява струпване на камъни, които не са слепени по-между си, т.е. "суха каменна зидария", а падналите два-три камъка от нея не представлява рушене. Правилни са и формираните изводи, че отстоянието на ореховото дърво от оградата не обосновава необходимост от премахването му по реда на чл. 109 ЗС. Действително правото на собственост дава възможност титулярът на това право да иска от всички останали да прекратят всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В конкретния случай е поискано отсичане на посаденото орехово дърво при нарушение на законното отстояние от границата на съседа. Съгласно чл. 52 от ЗС собственикът на един недвижим имот не може да посажда дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Всяко отклонение от разстоянието може да се защити по съдебен ред, като се поиска преместването или отсичането на такива дървета. С Решение на Президиума на Народното събрание по тълкуване на чл. 52 от ЗС във връзка с чл. 21 и следващите от Указа за опазване на селското стопанство /сега чл. 32 и сл. от Закона за опазване на селскостопанското имущество/, като се изхожда от забраната за отсичане и изкореняване на ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност на селското стопанство и намиращи се под режима на особена закрила, е разяснено докъде се простират правомощията на председателя на общинския народен съвет и на съда при разглеждането на тези спорове. Казано е в решението, че преместването на по-стари дървета без ореховите и кестеновите, засадени в населените места на разстояние по-малко от 3 метра от границата на съседа, се допуска по искане на последния само след преценка и с разрешение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Отсичането на такива дървета по искане на съседа може да се допусне само от съда. По отношение обаче на ореховите и кестеновите дървета без оглед на това, дали са засадени на законното отстояние от съседа или не, следва да се прилага специалният режим, установен за тях от ЗОСИ, а именно забраната въздигната в чл. 34, ал. 1. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Разноски не се следват с оглед изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,