Решение № 4179 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2009 г.

Решение № 4179 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Областна дирекция "Земеделие" /ОДЗ/ - гр. Търговище е подадена чрез упълномощен юрисконсулт Моренов срещу решение № 41 от 12.05.2009 г., постановено от Административен съд - Търговище по адм. д. № 106/2008 г. Втората касационна жалба е подадена против същото съдебно решение от кмета на община Попово. С двете жалби се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Излагат се доводи за недопустимост на решението и за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, аргументирани с това, че съдът не се е съобразил с релевантните факти по спора относно работата на комисията, която в своята работа е използвала данните, предоставени й по реда на чл. 45в, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Твърди се, че КВС е влязла в сила, в нея са отразени земеделските земи по начин на трайно ползване, те са причислени към поземления фонд и съответстват на земите, останали след възстановяване на собствеността и за тях няма доказателства, от които да се установи, че неправилно са причислени към земите, които община Попово стопанисва и управлява. Касационните жалбоподатели молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение изцяло. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите /правоприемник на Държавна агенция по горите/ не изразява становище по касационните жалби. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър също не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за просроченост на касационната жалба на кмета на община Попово и неоснователност на касационната жалба, подадена от Областна дирекция "Земеделие" /ОДЗ/ - гр. Търговище, защото за процесните имоти е отбелязано, че попадат в категорията земи по § 72 от ПЗР на ЗИДЗГ и вещото лице по делото е установило, че се числят към категорията "гори и горски фонд, изключения за изкореняване и създаване на земеделски земи, но неизкоренени", както и че те са отредени върху лесоустройствените проекти през 2001 г., но не и през 79 и 1991 г. поради изключването им от ДГФ. за тях е приложим § 7 от ЗГ - следва да се включат в ДГФ по силата на § 7 от ЗГ /ДВ 16/2003 г./. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за процесуално допустими - предявени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Относно жалбата на кмета на община Попово, настоящият съдебен състав констатира, че е подадена по пощата, като върху приложения пощенски плик с пощенско клеймо с отразена дата на изпращане - 01.06.2009 г., от което следва, че е подадена в законния 14-дневен срок, който тече от датата на съобщаването - 16.05.2009 г. С оглед на това не се възприема възражението на прокурора за просроченост на тази касационна жалба. Разгледани по същество касационните жалби са основателни по следните съображения: С обжалваното решение № 41 от 12.05.2009 г. е отменено протоколно решение № 2-А от 30.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и заповед № 55/31.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Търговище в частта относно оспорените имоти в землищата на с. Глогинка, с. Марчино и с. Ковачевец, всички в община Попово, като незаконосъобразни и ОДЗ - Търговище е осъдена за заплащане на разноски в размер на 450 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Търговище е констатирал, че е сезиран с жалба, подадена от председателя на ДАГ срещу протоколно решение № 2-А от 30.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и заповед № 55/31.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Търговище. С протоколното решение комисията е определила земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по реда на чл. 45в, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за община Попово по землища, както и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки, регистрирани като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Жалбата е била с предмет определени имоти, намиращи се в землищата на с. Глогинка, с. Марчино и с. Ковачевец. Твърдяло се е, че те неправилно са включени в оспорените актове като земеделски земи, защото фигурират като горски масиви в лесоустройствения проект (ЛУП). От приложените към делото писмени доказателства първоинстанционният съд е установил състава на назначената комисия, взетото от нея протоколно решение, което се състои от две части. В първата част комисията е определила земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за които е констатирала, че не са допуснати непълноти и грешки след предоставяне на материалите по чл. 45, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ. Неразделна част от решението по този раздел е приложение № 1. Във втората част от решението, комисията е определила имотите, за които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1. Към тази част от решението е приложен списък, в който са включени имоти, описани по номерата по КВС, площ, начин на трайно ползване и начин на възстановяване на собствеността. За изясняване на твърденията в жалбата, Административният съд - Търговище е назначил вещо лице, което е дал заключение, че части от спорните имоти са гори и горски фонд, изключени от този фонд за изкореняване и създаване на земеделски земи, но неизкоренени, както и че те са отредени върху лесоустройствения проект от 2001 г. По тези съображения съдът е отменил заповедта на директора на ОДЗ - Търговище, с която е одобрено протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Върховният административен съд счита, че възражението на касаторите за недопустимост на съдебното решение е неоснователно, с оглед постановеното определение № 520 от 13.01.2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 14933/2008 г., с което е отменено прекратително определение на Административния съд - Търговище № 165 от 17.09.2008 г. по адм. д. № 106/2008 г. Обжалваното съдебно решение е неправилно - постановено в нарушение на приложимите норми и необосновано. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, тъй като то е в несъответствие с материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Това е така, защото предмет на оспорването пред административния съд е заповедта на директора на ОДЗ - Търговище. Тъй като с нея се одобрява решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, предмет на съдебен контрол е и самото решение на комисията, която е помощен орган на директора на съответната областна дирекция. Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от комисията се определят с чл. 45в ППЗСПЗЗ. Анализът на чл. 45в, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ сочи на материалите, които ползва комисията - извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите. При определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ комисията с протоколно решение отбелязва начинът на възстановяване на собствеността върху тях - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Комисията с протоколното решение описва имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, и излага мотиви за това. КВС обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, наричана само "Наредба № 49". Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3 - 6 на чл. 1 от Наредба № 49. Определен е и редът за създаването на картата на възстановената собственост в чл. 6 от Наредба № 49. От данните по делото е видно, че КВС за землищата в община Попово е създадена и приета още през 2004 г., когато е извършена и дейността по чл. 6 с приемателен протокол № 29 от 01.11.2004 г. От това следва, че фактическият материал, с който работи комисията е влязлата в законна сила КВС и регистъра на имотите към нея. Оспорването на заповедта на директора на ОДЗ-Търговище е относно имотите в землищата на с. Глогинка, с. Марчино и с. Ковачевец, които фигурират като гори по представения лесоустройствен проект от 2001 г. и за които се е твърдяло, че са включени неправилно към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗ. Въз основа на неговото представяне и заключението на вещото лице съдът е уважил оспорването. Но лесоустройствения проект не фигурира в КВС и последният не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 ЗГ, като легалните им определения са дадени в § 1 ДР на ЗГ. Следователно комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ при вземането на протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ не е разполагала с лесоустройствения проект за имотите в процесните землища. Да се констатира нарушение допуснато от помощния орган въз основа на данни, за които няма задължение по закон да му бъдат предоставени и ползвани, е нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Експертизата е аргументирана със съществуващия лесоустройствен проект за землищата, за който няма данни, а няма и изискване по чл. 45в, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ, да се предоставя на комисията. Това налага отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и решаване спора по същество. От приложените към делото писмени доказателства решаващият съдебен състав установява, че комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е назначена със заповед № 47А от 16.06.2008 г. на директора на ОДЗ-Търговище с определени задачи и редът за отбелязване на взетите от нея решения. Комисията е взела своето решение на 30.07.2008 г. с мнозинство и е подписано без особено мнение на някой от членовете й. Протоколното решение надлежно е утвърдено от директора на ОДЗ-Перник с процесната заповед № 55/31.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Търговище и с това са спазени изискванията на чл. 45в ППЗСПЗЗ от комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което жалбата срещу заповедта следва да се отхвърли като неоснователна. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е осъществил нарушение при тълкуването и прилагането на материалноправните норми на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗ и чл. 45в, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ, което изисква отмяна на обжалваното решение изцяло /включително и в частта за разноските/ и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата на Държавна агенция по горите с правоприемник Изпълнителна агенция по горите. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение