Решение № 6719 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4037/2016 г.

Решение № 6719 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4037/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. гражданин на Пакистан, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Христов, срещу решение № 104 от 12.02.2016 г., постановено по адм. дело № 93/2016 г. по описа на Административен съд София - област/АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на административна мярка "принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ)" № УРИ 4379 ОЧ - 40/03.01.2016 г. на Началника на ГПУ- Калотина. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска да бъде отменено. Ответникът - Началникът на Гранично полицейско управление -Калотина, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1, АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССО е отхвърлил жалбата на А. А. против заповед № УРИ 4379 ОЧ - 40/03.01.2016 г. на Началника на ГПУ- Калотина. За да постанови решението си съдът е установил, че на 02.01.2016 г. в 09.40ч. патрул на ГОДГ 01 след сигнал на местен жител е задържал 29 лица без документи за самоличност, насочили се към държавната граница с Република Сърбия, като сред тях е и жалбоподателят. В справката е посочено, че лицата са преведени в ГПУ Калотина. По отношение на жалбоподателя е установено, че е роден на 01.01.1998 г. в Пакистан. Със заповед № УРИ 4379 ОЧ - 39/03.01.2016 г. на Началника на ГПУ- Калотина, издадена на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ и чл. 28, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от ПУД на МВР, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- "Принудително отвеждане до границата на Република България" - на чужденец по данни, заявени от лицето - А. А., роден на 01.01.1998 г. в Пакистан, без документ за самоличност, с допуснато предварително изпълнение, което не е обжалвано и е влязло в сила. Видно от жалбата лицето не може да посочи външен адрес, нито лице, което да му предостави необходимата парична издръжка. По делото няма данни и да е образувано производство по реда на ЗУБ и към настоящия момент същият е със статус чужденец. За обезпечаване изпълнението на тази заповед е издадена и процесната заповед УРИ 4379 ОЧ - 40/03.01.2016 г. на Началника на ГПУ- Калотина за настаняване на чужденеца в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ и организиране извеждането на чужденеца от Република България, но не повече от 6 месеца. Като мотиви за издаването на заповедта са посочени съществуващи пречки за изпълнение на наложената ПАМ, изразяващи се в това, че чужденецът не притежава необходимите средства да напусне страната, а в страната му по произход има въоръжен конфликт. С приемо-предавателен протокол лицето е настанено в СДВНЧ. С оглед на така изложените факти съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията, предписани му от закона и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването й. Съдът е приел също, че при издаване на административния акт е спазена формата по чл. 59, ал. 1 АПК със задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК - посочени са релевантните по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ обстоятелства, съставляващи фактически основания за издаването й - наличието на заповед № УРИ 4379 ОЧ - 39/03.01.2016 г. на Началника на ГПУ- Калотина за налагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България" спрямо този чужденец, както и необходимостта да се създаде организация за пътуване до страната на произход. Съдът е направил извод, че незаконното преминаване на границата от лицето, както и заявените намерения за преминаване в други страни от Европейския съюз, чрез използване на страната, като транзитен пункт, обосновават извод за основателна вероятност за укриване на чужденеца, респективно за възпрепятстване на организацията и подготовката за извеждането или за затрудняване или осуетяване на изпълнението на ПАМ. Съдът е приел още, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се организира принудителното отвеждане на чужденеца и да се подготви връщането му в страната по произход, да се извърши процесът на принудително извеждане на този чужденец съгласно чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115. Целта на настаняването в СДВНЧ е да се обезпечи изпълнение на наложената принудителната административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". При така изложените съображения съдът е стигнал до заключение, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената форма, без съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така мотивиран е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата на Република България", с допуснато по отношение на нея предварително изпълнение. Налице са и останалите регламентирани в закона предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че е налице реална опасност чужденеца да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Видно от данните по делото, А. А. е влязъл нелегално на територията на Република България. Същият е без документи за самоличност. Не е установено да има средства за издръжка или лица, които да му предоставят такива. Посоченото мотивира извод за вероятна основателност от затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България". Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да може да се установи), води до извод, че мярката "ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване" е неприложима в настоящия случай, предвид което е налице и посоченото в чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба от процесуалния представител на касатора за допуснато нарушение на материалния закон от решаващия съд при преценка законосъобразността на заповедта, предвид липсата на разпореждане за предоставяне на срок за доброволно изпълнение по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ. Разпоредбата въвежда основни принципи, залегнали в Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Доколкото целта на директивата е да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика, с определянето на срок за доброволно напускане, се насърчава доброволното връщане спрямо принудителното връщане (с намеса на компетентните държавни власти). Определянето на срок за доброволно напускане на страната не е елемент от фактическото основание за прилагане на ПАМ, а установено от закона производствено правило по издаването й, поради което преценката по чл. 146, т. 3 АПК следва да съобрази доколко този пропуск се отразява на съдържанието на акта и засяга правата на адресата. Разпореждането по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ е свързано с изпълнението на заповедта по чл. 39а от с. з., а производството по изпълнението на административния акт поначало е последващо съдебната фаза по оспорването му, развива се по правилата на Дял пети, Глава ХVII АПК и е неотносимо към законосъобразността на властническото волеизявление, респ. към правилността на съдебното решение. Дори да се приеме, че определянето на срок за доброволно напускане е неотменим и поради това задължителен реквизит на акта по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ (по аргумент на противното от ал. 4 на същия законов текст), допуснатото от издателя на акта нарушение не засяга правата на адресата и не може да бъде преценено като съществено. При условие, че А. А. не притежава валидни документи за самоличност, той не би могъл да напусне доброволно страната. В такъв случай включването на разпореждане по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ в заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 39, т. 2 с. з. е безпредметно. С оглед изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България, са упражнени законосъобразно. Не са налице пороците, сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила като валидно допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,