Решение № 2503 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 565/2013 г.

Решение № 2503 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 565/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Велур" АД - гр. Ловеч, представлявано от изпълнителния директор Георги Панайотов, против решение № 166 от 3.12.2012 г., постановено по адм. дело № 15/2012 г. по описа на Административния съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци /АУЗТБО/ № 106/19.10.2011 г., издадено от орган по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Ловеч, потвърден с Решение № 12/13.12.2011 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Ловеч. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "МДТ" при Община Ловеч, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за оспореното решение е връчено на 7.12.2012 г., а жалбата е депозирана в деловодството на Административния съд - Ловеч на 19.12.2012 г.) и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - Ловеч е отхвърлена жалбата на "Велур" АД - гр. Ловеч против АУЗТБО № 106/19.10.2011 г., издадено от орган по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Ловеч, потвърден с Решение № 12/13.12.2011 г. на директора на същата дирекция, с който е установено вземане за такса битови отпадъци за 2008 г. за недвижими имоти по декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ № М10110413, коригирана с декларация № 145/2004 г., в размер на 18 774,57 лв. и лихва в размер на 6 788,21 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваният АУЗТБО е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че всички имоти, във връзка с които е определена такса за битови отпадъци са разположени в границите на районите, в които съгласно Заповед № 1407/26.10.2007 г. на кмета на Община Ловеч се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за битови отпадъци за 2008 г. Съдът е приел също така, че установеното задължение съответства на посочената от касатора отчетна стойност на имотите, съобразно нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч (приета с решение № 652 от 30.01.2003 г. по протокол № 52/30.01.2003 г. на Общински съвет - Ловеч, наричана за краткост Наредбата) и промилите, приети от Общински съвет - Ловеч относно 2008 г. Съдът е приел, че е установено по безспорен начин предоставянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащане на тази услуга. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗТБО. Решение е правилно. По делото е безспорно, че "Велур" АД - гр. Ловеч е собственик на недвижими имоти - земя и сгради, находящи се в гр. Ловеч, ул. Кубрат № 3, кв. 6, § 9, с отчетна стойност 2 629 128, 55 лв., която впоследствие е коригирана (с декларация № 145/2004 г.) на 2 656 083,83 лв. По делото не съществува спор относно декларираната отчетна стойност на имотите. Не се спори, че имотите попадат в районите, в които се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Безспорно е, че за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, не са начислени задължения на търговското дружество, поради ползване на облекчението предвидено в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали за имотите се дължи такса битови отпадъци за представените услуги по поддържане чистотата на територии за обществено ползване, както и правилното определяне на задължението за дължимите лихви от касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Съгласно заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ районът, в който се намират имотите на касатора попада в териториите, в които тази услуга се предоставя реално. Видно и от приетото заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, част от имотите на "Велур" АД - гр. Ловеч се намират на ул. Хан Кубрат (т. е. попадат в трети район, посочен в заповедта), а третият имот - пречиствателна станция, находяща се в парк "Стратеш" (попада в четвърти район от същия акт). Относно изпълнението на дейностите, включени в услугата поддържане на териториите за обществено ползване, като почистване на уличните платна, снегопочистване, обработване на уличната настилка, са представени отчетни протоколи и документи, наименовани договори, сключени между Община Ловеч и "ЕКО" ЕАД (действащи за процесната 2008 г.), в които са описани извършените дейности, включващи и такива по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Във връзка с възражението на касатора, че такива дейности не са извършвани на територията на неговите имоти, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лицата, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. По отношение на твърденията за нерегулярно изпълнение на услугите по чл. 62 ЗМДТ (повтарящи доводите в жалбата пред първоинстанционния съд), решаващият съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Недължимост на услугата може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Неоснователен е релевираният довод в касационната жалба, че решението на Административен съд - Ловеч е необосновано, в частта относно размера на начислената такса и лихви на "Велур" АД - гр. Ловеч. С оглед събраните по делото доказателства (вкл. съдебно-счетоводна експертиза) изводите, направени от първоинстанционния съд, за правилното определяне на размера на задължението, са обосновани. Установеният размер на задължението по АУЗТБО съответства на основата за определяне - съобразно отчетната им стойност на имотите, съгласно Решение № 915/18.12.2006 г. по протокол № 50/18.12.2006 г. на Общински съвет Ловеч, което е относимо за процесната 2008 г., доколкото до края на 2007 г. общинският съвет не е определил размера на ТБО за 2008 г. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че дружеството дължи такса за представените услуги по поддържане чистотата на територии за обществено ползване, в размера, в който са определени по АУЗТБО. Ето защо обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,