Решение № 1986 от 22.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Кмета на Столична община и от Ректора на Софийски университет Св. Климент Охридски, срещу решение 3240 от 25.06.2020 г. по адм. дело 6276/2017 г. по описа на Административния съд София-град /АССГ/, поправено с решение 3462 от 27.05.2021 г. по същото дело, поправено с решение 1983 от 24.03.2022 г. по същото дело, допълнено с решение 1984 от 24.03.2022 г. по същото дело.

Касаторът - Кмета на Столична община, чрез юрк. Веселинска, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ МДТ-РД-01-07-57/20.08.2014 г., издаден от органи по приходите към Столична община, потвърден изцяло с Решение СО-РД-22-01-9/13.11.2014 г. на Кмета на Столична община, в частта за периода 01.01.2010г. - 31.12.2010г., с който са определени ДНИ и ТБО, както и в частта на разноските. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Излага съображения, че Софийският университет е ведомство по смисъла на §2 от ДР на ЗДС, в което качество му е възложено управлението върху процесните недвижими имоти. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в оспорената част. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Ректора на Софийски университет Св. Климент Охридски, чрез адв. Орсов, излага становище за неоснователност на касационната жалба на кмета на Столична община в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в частта, в която е обжалвана от кмета на Столична община.

Касаторът - Ректора на Софийски университет Св. Климент Охридски, чрез адв. Орсов, обжалва съдебното решение, в частта, в която е изменен РА, като на практика е отхвърлена жалбата му срещу РА, в частта на решението, с която е отхвърлена жалбата му и в частта на присъдените разноски в полза на Столична община и в частта, в която е отхвърлено искането му за присъждане на разноски над сумата от 65 200лв. до пълния им размер от 96 520лв. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е отказал да обсъди възраженията за нищожност на решенията, с които е одобрена план сметката за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г и е определен годишния размер на таксата битови отпадъци за тези години. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията, че по делото не е доказан размера на местния данък върху недвижимите имоти. Неправилно съдът е определил задължения на СУ за ДНИ и ТБО за жилищните имоти според касатора. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в частта, с която е изменен РА, и в частта в която е отхвърлена жалбата му. Претендира разноски за касационното производство и за предходните съдебни инстанции. В съдебно заседание прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за всички задължения, които е следвало да бъдат платени до 31.12.2012г.

Ответникът - Кмета на Столична община, оспорва касационната жалба на Софийския университет.

По делото са депозирани още две касационни жалби от страна на Ректора на Софийски университет Св. Климент Охридски срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка 3462 от 27.05.2021 г. по адм. дело 6276/2017 г. на АССГ и срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка 1983 от 24.03.2022 г. по адм. дело 6276/2017 г. на АССГ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Кмета на Столична община и за частична основателност на касационната жалба на Ректора на Софийски университет Св. Климент Охридски.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба на Кмета на Столична община е неоснователна, а касационната жалба на Ректора на Софийски университет Св. Климент Охридские частично основателна.

Делото е във фаза на втора касация. С Решение 7117 от 07.06.2017 г., постановено по адм. дело 14279/2016 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменено Решение 6625 от 01.11.2016 г., постановено по адм. дело 1530/2015 г. по описа на АССГ и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С решението си АССГ е:

1. отменил Ревизионен акт МДТ-РД-01-07-57/20.08.2014 г., издаден от органи по приходите към Столична община, потвърден изцяло с Решение СО-РД-22-01-9/13.11.2014 г. на Кмета на Столична община, в частта относно

периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. на Софийски университет са определени задължения за ДНИ и ТБО и съответните лихви за всички 49 броя недвижими имота, предоставени за управление, с изключение на имотите, обхванати от ревизията, които са негова собственост, а именно на бул. Т. Александров 17, на ул. Цар Самуил 105, на ул. Сердика 34, на ул. Веслец 29, на ул. Княз Борис I 64, незастроен имот в м. НПЗ Изток, партида М914, и на ул. Акад. Ив. Дуйчев 18 партида М 170045.

2. отменил процесния РА, в частта относно дължимите ДНИ и ТБО, в частта на начислените ТБО за имот с партида М 4015/ стр. 188-191 от РА/ в размер на 2453,89лв и лихви от 453,30лв, както и за начислените ДНИ И ТБО и лихви за учебна лаборатория на ул.Марин Русев 4, партида Ml82; досежно сграда - гараж на ул.Галичица 35,партида М4012; за имот- сграда на пет етажа с РЗП 7350,44 кв.м. и земя пл. 19,кв.546а, м.Центъра, гр.София, район Средец, ул.Шипка 6, партида М125; досежно имот земя и сграда в гр.София,район Витоша ,ул.591 3,партида М 083 и ул.593 3 ,партида МО82; земя- опитна станция в София, район Витоша, кв.Павлово, партида М 170081; досежно имот земя и лаборатория по химия на ул.Симеоновско шосе 96В ,партида М 197,район Студентски; досежно начислените ТБО за имот с партида М 4015/ стр.188-191 от РА/ в размер на 2453,89лв и лихви от 453,30лв.

3. е изменил РА относно дължимите ДНИ и ТБО за студентските общежития, както следва: по отношение на студентско общежитие 8 в Студентски град за периода 2011-2013г,- дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо, както- следва- 80570,13лв; по отношение на студентско общежитие 17 в Студентски град за периода 2011-2013г- дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо, както следва- 75760,71лв; по отношение на студентско общежитие 18 в Студентски град за периода 2011-2013г. - дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо, както следва- 75760,71лв; по отношение на студентско общежитие 41АБ в Студентски град за периода 2011-201 Зг- дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо както следва- 94343,62лв;по отношение на студентско общежитие 42Б в Студентски град за периода 2011-201 Зг.- дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо, както следва- 97292,80лв; по отношение на студентско общежитие 50 А Б в Студентски град за периода 2011-201 Зг- дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо, както следва- 103857,08лв; по отношение на студентско общежитие 51 в Студентски град за периода 2011-2013г. дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо, както следва- 80967,29лв; по отношение на студентско общежитие 52АБВ в Студентски град за периода 2011-2013г- дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо както следва- 101916,62лв; по отношение на студентско общежитие 55АБ в Студентски град за периода 2011-2013г.- дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо, както следва - 98898,57лв; по отношение на студентско общежитие 57АБВ в Студентски град за периода 2011-201 Зг- дължимата сума за ДНИ и ТБО е общо, както следва - 167310,14лв, като към всички суми се начислят и съотвените лихви, както и по отношение на имота - дворно място на ул.Марин Русев 7 в гр.София, район Лозенец ,партида М 175, като определя за него ТБО за 2010-2013г. в размер на 4709,25 лв и лихви 1201,47лв.

4. отхвърлил жалбата в останалата ѝ част.

Обжалваното решение е поправено с решение 3462 от 27.05.2021 г. по същото дело и с решение 1983 от 24.03.2022 г. по същото дело, като е допълнено с решение 1984 от 24.03.2022 г. по същото дело.

Съдът е изложил мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите, като е спазена формата за издаването му и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обусловят отмяна на РА. При преценката относно приложението на материалния закон съдът е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на РА.

АССГ е приел, че по делото няма спор, че предоставените за управление на СУ Св.Климент Охридски недвижими имоти, са публична държавна собственост. Съдът е стигнал до извод, че към първия ревизиран период 2010г. не е действала разпоредбата на чл.11, ал.5 от ЗМДТ, която сочи, че за имот държавна собственост, данъчнозадължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Поради това е приел, че за 49 от имотите, които са предоставени за управление на СУ Св. Климент Охридски, той не е данъчно задължено лице за данъчен период 2010г., както за ДНИ, така и за ТБО и е отменил РА в тази част.

Първостепенният съд е стигнал до извод, че обстоятелството, че студентските общежития са със жилищен характер не обуславя незаконосъобразност на РА изцяло, с твърдението, че същият установява задължения с нежилищен характер, тъй като в конкретния случай, предмет на контрол не е характера на помещенията, а недвижимия имот като цяло, поради което и правния въпрос дали същия е жилищен или не, не оказва влияние на обхвата на ревизията. Приел, че облагането на същите следва да се извърши съобразно допълнителното заключение на вещото лице, прието в с.з. на 05.07.2016г. и е изменил РА в тази му част.

Според съда като жилищни имоти следва да се приемат и сградата на ул.Княз Борис I 64, партида М415 в район Триадица София, така, както е посочено на стр.37 от РА, а именно, че сградата е студентско общежитие на 8 етажа, а също така и апартамент 3 на бул.Цариградско шосе 39, партида M3 98 в район Средец СО- стр.30-36 от РА.

АССГ е стигнал до извод, че въпросът дали следва да се включват в план сметката и други разходи, несвързани с дейностите по чл.66 от ЗМДТ, следва да бъде разрешен в отделен процес, в сроковете, които АПК предвижда, а доколкото процесните решения са представени при първото разглеждане на делото и не са оспорени като документи, то те имат формална доказателствена сила в настоящето производство, досежно участвалите разходи при определяне на план сметката, свързани с таксата битови отпадъци за всяка една от четирите години на процесния период.

Според съда ревизията правилно е била проведена по реда на чл. 122 и следващите в ДОПК.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Правилно е приета фактическата обстановка по спора, подробно описана в решението на първоинстанционния съд.

Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение от страна на Ректора на СУ Св. Климент Охридски за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА задължения за 2010, 2011 и 2012г. съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК.

В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с ревизионния акт задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая ревизионния акт трябва да бъде отменен поради изтекла давност.

Решението следва да бъде отменено в обжалваната от Ректора на СУ Св. Климент Охридски част за задълженията за периода 2010г.,2011г и 2012г. поради изтекла давност и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в същата част.

С оглед на гореизложеното касационната жалба на Кмета на Столична община е неоснователна включително и в частта на разноските.

Неоснователни са възраженията на Ректора на СУ Климент Охридски за нищожност на решенията, с които е одобрена план сметката по чл.66, ал.1 от ЗМДТ. В АПК не е уредена възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на административен акт в рамките на съдебно производство по обжалване на друг административен акт.

АССГ правилно е пиел, че студентските общежития са жилищни имоти. Обектът на ревизията, възложена със заповед МДТ-РД-01-1 от 06.01.2014г. са нежилищните имоти на Софийския университет. С включването на студентските общежития в предмета на ревизията, същия незаконосъобразно е разширил нейния обхват, определяйки задължения за ДНИ и ТБО за имоти извън него.

С оглед на гореизложеното решението в частта, в която ревизионният акт е изменен, като на практика е отхвърлена жалбата на СУ, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на РА в същата част.

Правилно ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК предвид наличието на основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. От страна на СУ не е представена надлежно изисканата счетоводна документация, противно на направените възражения. В тази връзка правилно съдът е приел, че за 2013г., за тези 49 (подробно описани в първоинстанционното решение) недвижими имота се дължи ДНИ и ТБО при съобразяване на останалите доказателства по преписката. Касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА за задължения за ДНИ и ТБО и съответните лихви за 2013г. за всички 49 броя недвижими имота, предоставени за управление, включително и за имотите, обхванати от ревизията, които са негова собственост, а именно на бул. Т. Александров 17, на ул. Цар Самуил 105, на ул. Сердика 34, на ул. Веслец 29, на ул. Княз Борис I 64, незастроен имот в м. НПЗ Изток, партида М914, и на ул. Акад. Ив. Дуйчев 18 партида М 170045. В тази част решението следва да бъде оставено в сила.

В обобщение на изложеното решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, в частта за процесните задължения за 2010г., 2011г. и 2012г. като погасени по давност, както и в частта в която е изменен РА, като на практика е отхвърлена жалбата на СУ, относно задълженията за 2013г., като РА следва да бъде отменен в частта за процесните задължения за 2010г., 2011г. и 2012г. и в частта ДНИ и ТБО за 2013г. за студентските общежития, както следва: по отношение на студентско общежитие 8 в Студентски град; по отношение на студентско общежитие 17 в Студентски град; по отношение на студентско общежитие 18 в Студентски град; по отношение на студентско общежитие 41АБ в Студентски град ;по отношение на студентско общежитие 42Б в Студентски град; по отношение на студентско общежитие 50 А Б в Студентски град; по отношение на студентско общежитие 51 в Студентски град; по отношение на студентско общежитие 52АБВ в Студентски град; по отношение на студентско общежитие 55АБ в Студентски град; по отношение на студентско общежитие 57АБВ в Студентски град, както и по отношение на имота - дворно място на ул.Марин Русев 7 в гр.София, район Лозенец ,партида М 175. Решението следва да бъде оставено в сила в останалата обжалвана част.

При този изход на делото на страните се дължат разноски по съразмерност и компенсация в зависимост от материалния интерес по спора. Разноски не се дължат за отменената част на РА за задълженията за 2010г., 2011г. и 2012г., поради погасяването им не поради незаконосъобразност на РА, а по давност. На СУ Св. Климент Охридски се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 15 340лв. в зависимост от уважената част от касационната жалба. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на материалния интерес по делото и на неговата фактическа и правна сложност. На Столична община се дължат разноски за държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 25 540лв. съгласно чл.7, ал.2, т.6 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на горното СУ Св. Климент Охридски следва да заплати на Столична община разноски в размер на 10 200лв. по съразмерност и компенсация.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,