Решение № 3958 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. М.Бабалева, срещу решение №43405 от 31.12.2025г., постановено по адм. дело №3967/2025г. на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №1680 от 14.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени оспореният административен акт. Алтернативно се иска преписката да бъде върната за ново разглеждане с указания по тълкуване и прилагане на закона. В съдебно заседание процесуалният представител е заявил, че поддържа касационната жалба и прави искане за отмяна на съдебното решение. Излага съображения за неотносимост на представената справка, тъй като същата не е актуална. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, а жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, против решение №1680 от 14.02.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България поради липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че изложените от чужденеца причини за напускане ан държавата по произход не представляват материалноправно основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец. Установен е за правилен извода на административният орган, че бежанецът не е заявил нито едно обстоятелство, което може да бъде свързано, с която и да е от причините за преследване, посочени в закона. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че липсват основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто – 08.10.2024 г. установява, че А.А. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с общото положение в Сирия, липсата и нежеланието му да отбие редовна военна служба. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е лично заплашван в страната си на произход. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие, не е бил обект на репресии. Несъстоятелно е твърдение за опасение съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Страхът от военна служба би бил счетен за преследване, единствено ако е съчетан с допълнителни фактори, които показват, че военната служба се използва като инструмент за преследване на базата на защитени признаци (например дискриминационно прилагане на военна служба спрямо определена етническа или религиозна група, принудителна военна служба, съпроводена с нечовешко или унизително отношение, или ако отказът от военна служба поради съвест е строго санкциониран, но и тогава трябва да има връзка със защитен признак). В настоящият случай няма данни за подобна дискриминация или връзка със защитен признак. Пред административният съд е представена справка с вх. №МД-02-194/03.04.2025 г. относно отбиване на редовна военна служба и кои лица подлежат на редовна военна служба, кои се освобождават и срока на военната служба. От справката се установява, че след падане на режима на Бaшар Асад, новото правителство през месец януари 2025 г. отменят конституцията действаща от 2012 г. разпуска парламента и армията, както и службите за сигурност на бившия режим. През месец февруари 2025 г. е премахната задължителната военна служба и вместо това се разчита на доброволно набиране на войници. В срок до 15.02.2025 г. желаещите да служат в Министерство на отбраната, трябва да са несемейни, на възраст между 18 и 22 години, без хронични заболявания и без други наранявания. Следователно необосновано и недоказано е твърдението на чужденецът, че ще бъде насила взет в армията, тъй като след промените на режима военната служба е доброволна. Ето защо касационната инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в твърденията на А.А. пред интервюиращия орган е отрекъл да е бил обект на преследване от държавата, партия или организация, в това число и недържавни субекти, отрекъл е да има проблеми с религията която изповядва или с етническата си принадлежност. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Видно от обжалвания административен акт, органът е изложил изключително подробни мотиви, обосноваващи постановения отказ противно на наведения от касатора довод. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия. Касационната инстанция счита за правилни изводите на административния съд, за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Съгласно горецитираните решения съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на актуалната информация относно Сирия. Административен съд обсъдил данните, дадени със справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справки като е направил правилен извод, че не се установява наличие на безогледно насилие на територията на цялата страна, в контекста на реален риск от преследване. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Следва да бъде посочено че в момента родителите му и двамата му братя се намира в Сирия. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуална справка с вх. №МД-02-103/13.03.2026 г. относно общото положение, актуалната обществено-политическа и обстановка, положение на кюрдското население в Сирия и в частност в провинция Халеб, Информация за отбиване на редовна военна служба и мобилизация, както и информация подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба или мобилизация и имат ли възможност призованите по тяхно желание да се освободят от редовна военна служба или мобилизация която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход, както и че от началото на 2026г. 11 341 домакинства са се възползвали от парична помощ за завръщане и регистрация. 419 завърнали се домакинства са получили парични помощи за създаване или реставриране на малък бизнес. А от 2 март 2026г. насам Сирия е свидетел на рязко увеличение на пристигащите лица. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът механично е възприел справките на ДАБ, без да отчете международните източници. Съдът се е позовал коректно на представените от ответника актуални справки, изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, които са съставени на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение