Решение № 35 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6542/2007 г.

Решение № 35 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6542/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на Ш. З. М. от с. С., Ш. област срещу решение от 9.10.2007 г. по в.гр.д. № 303/07 г. на Шуменския окръжен съд в уважителната му част. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано основание на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С решение № 40 от 01.03.2007 г. по гр.д. № 474/06 г. на Великопреславския районен съд е отхвърлен като неоснователен предявеният Х. И. М.против Ш. З. М. (Мустафов) иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на 300 кв. м от недвижим имот, представляващи югоизточната част от посевна площ в местността "Балъклъ", съставляваща имот № 0* по КВС на землището на с. С., Ш. област. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за 120 кв.м от имота и вместо него е осъдил на основание чл. 108 ЗС Ш. М. да предаде на Х. М. владението върху 120 кв.м от посочения имот. В останалата му част решението на районния съд е оставено в сила. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение № 2* от 1.12.05 г. по гр.д. № 1389/04 г. на ВКС е отхвърлен предявеният от Ш. З. М. против Х. И. М., Х. И. И., Х. И. М. и М. И. М. иск за предаване владението на процесния имот като е прието, че ищецът не е негов собственик. С договор за дарение, сключен с нот.акт № 78/06 г., Халиме И. Ш., Х. И. М., Х. А. М., О. М. И. и Е. М. И. прехвърлили на ищеца в първоинстанционното производство Х. М. правото на собственост върху 3/4 ид.части от земеделския имот № 0* с площ от 1,026 дка, от който имот ответникът владее 120 кв.м (неговата югоизточна част) без основание. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска за 120 кв.м. от имота, независимо от обстоятелството, че ищецът не е ангажирал доказателства да е собственик и на останалата 1/4 ид.част от имота, тъй като ревандикационният иск може да бъде проведен успешно и от съсобственик на имота срещу трето лице, което го владее без основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Доводът на касатора, че процесните 120 кв.м. от имота са неразделна част от собственото му дворно място и са негова собственост е неоснователен. Във връзка с него следва да се отбележи, че такова възражение не е правено нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд (жалбоподателят първоначално е възразил, че не владее имота), а освен това с цитираното по-горе влязло в сила решение, което съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) е задължително за страните по настоящото дело и за съда, е прието че той не е собственик на имот № 0* по КВС на землището на с. С., част от който имот са процесните 120 кв. м, а в случая същият не твърди да е придобил имота след постановяване на решението т.е. не се позовава на новонастъпили факти. Доводът, че жалбоподателят притежава част от процесния имот също се прави за първи път пред настоящата инстанция (в хода на устните състезания пред въззивния съд е направено твърдение, че съпругата на касатора е наследник заедно с ищеца) и не е подкрепен с доказателства, поради което е неоснователен, още повече, че с посоченото влязло в сила решение неговите права са отречени изцяло. Възражението, че отдавна е налице влязло в сила решение (през 1996 г.), с което е било признато, че бащата на ищеца не е собственик на процесния имот също се прави за първи път пред настоящата инстанция и не е било предмет на разглеждане от въззивния съд, но независимо от това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори това да е така, това обстоятелство не е пречка за успешното провеждане на ревандикационния иск, тъй като ищецът черпи своите права от сключената с нот. акт № 78/06 г. прехвърлителна сделка, а при съставянето на нотариалния акт прехвърлителите са се легитимирали като собственици на процесния имот с решение № 2* от 1.01.05 г. на ОСЗГ - гр. В., имащо конститутивно действие, т.е. на новонастъпили факти, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение в обжалваната му уважителна част, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.