Решение № 5271 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15950/2008 г.

Решение № 5271 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15950/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 383/10.11.2008 г., постановено по адм. дело № 417/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е прогласена нищожността на РА № 800002/17.03.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 168/12.05.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който на "Растма май" АД - гр. Козлодуй за данъчни периоди - месеците септември, октомври, ноември и декември 2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 60 204, 10 лв. и са начислени лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съгласно чл. 133, ал. 1 ДОПК е посочено, че подлежат на изменение само влезлите в сила ревизионни актове, а актовете за прихващане или възстановяване (АПВ) не са включени. Въз основа на това касаторът счита, че процесния ревизионен акт не е издаден от некомпетентен орган, както неправилно бил приел съда. Подробни съображения, обосноваващи направените оплаквания, както и съображения по съществото на спора са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне по същество на жалбата на "Растма май4 АД срещу РА № 800002/17.03.2008 г. Иска се и присъждане на юристконсултско възнаграждение в размер на 1 544 лв. Ответникът по касационната жалба "Растма май" АД - гр. Козлодуй чрез процесуалния си представител адв. Веселинов оспорва жалбата и моли да се остави като правилно обжалваното решение, като поддържа доводите за нищожност на ревизионния акт и по съществото на спора. Представено е писмено становище с искане за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изменението на влязъл в сила данъчен акт, какъвто е АПВ може да бъде изменен само при условията на чл. 133 ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА № 800002/17.03.2008 г., Великотърновският административен съд е приел, че съгласно постоянната съдебна практика, когато за един и същи данъчен период са издадени два различни акта от органа по приходите, то акта, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит е нищожен. Изложени са мотиви, че представения АПВ представлява финансов акт (касае се за данъчен акт) по реда на чл. 129 ДОПК с който е прието, че се дължи данъчен кредит по претендирания в подадената справка-декларация. Според съда за да се измени един влязъл в сила данъчен акт, това трябва да се извърши по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, което в процесния случай не е направено. Според съда при неспазване на процедурата издаденият РА е нищожен. Съдът е счел, че за пълнота на изложението следва да изложи и доводи по съществото на спора. Решенето на първоинстанционният съд е правилно. На първо място следва да се отбележи, че след като съдът е формирал воля за прогласяване нищожността на индивидуалния административен акт, какъвто е ревизионния акт, то той няма правомощия да се произнася по законосъобразността на същия акт. Различни са пороците и последиците при един нищожен и един унищожаем административен акт, поради което съдът не може да се произнесе едновременно и по двете. Тъй като в процесния случай съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив, то настоящата съдебна инстанция приема, че не е налице произнасяне от съда по законосъобразността на ревизионния акт, поради което това не се отразява на правилността на съдебното решение. На второ място настоящият съд намира, че законосъобразни са изводите на съда относно порочността на ревизионния акт до степен на нищожност, поради липсата на компетентен орган, който да го възложи и съответно издаде. В този смисъл изцяло касационната инстанция споделя мотивите на решаващият съдебен състав от първоинстанционния съд, че след като е налице данъчен акт, какъвто безспорно представлява АПВ, то неговото изменение след влизането му в сила може да се извърши единствено по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. С влезлия в сила АПВ за ответното дружество са възникнали права, не може с последващ ревизионен акт, неиздаден по реда на чл. 133 ДОПК тези права да се превърнат в задължения за данъчния субект. Неправилно касаторът се позовава на чл. 129, ал. 3 ДОПК в последната му редакция която е неотносима за процесния случай, тъй като АПВ № 473 е издаден на 12.04.2007 г., поради което е приложима редакцията на тази правна норма преди изменението с ДВ., бр. 108/2007 г. в сила от 19.12.2007 г. Посочените съдебни решения на ВАС, отделни състави на I А отделение не се споделят от настоящия съдебен състав и те не изразяват съдебна практика на ВАС, I и I А отделения. Предвид изложеното по-горе обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното иска от адв. Веселинов за присъждане на разноски, такива се дължат на "Растма май" АД - гр. Козлодуй в размер на 1 654 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,