Решение № 11907 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Уалид, представлявана от адвокат Владимиров, срещу решение 1853 от 22.03.2023 г., постановено по административно дело 1082/2023 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед ЗД/Д С КС 020/18.01.2023 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) [район]. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска оспореното решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, в която връзка са наведени и доводи за незаконосъобразност на потвърдената със съдебния акт заповед. Ответникът - директорът на Дирекция Социално подпомагане [район], действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Христов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 18.01.2023 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и по съображения, че се касае за непридружена непълнолетна чужденка (гражданка на Сирия), която има предоставен хуманитарен статут и не може да остане в РПЦ [населено място], [жк], директорът на ДСП [район] е наредил временното настаняване на детето в ЦНСТ за деца без увреждания в [населено място] е за срок от две години или до произнасяне на съда с решение, считано от 19.01.2023 г. В заповедта е посочено и, че А. Уалид, родена на [дата]. в Сирия, е останала без родителска грижа, няма близки и роднини на територията на България, които биха могли да се грижат за нея, и се нуждае от осигуряване на подслон, храна, дрехи, издаване на български документи за самоличност, образование, медицинско наблюдение, както и оказване на подкрепа за адаптиране към условията и начина на живот в България, вкл. усвояването на български език. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу тази заповед АССГ подробно е аргументирал теза, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената форма и е надлежно мотивирана, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Противно на твърдяното от процесуалния представител на касаторката, обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания акт на административния орган), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. При изготвянето на решението са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи. Постановеният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства и е издаден в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби на Закона за закрила на детето и Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), на които вътрешните правила на Държавната агенция за бежанците не са противопоставими. Съгласно разпоредбата на чл. 33, т. 1 от ЗУБ непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, получили международна закрила, се настаняват до навършване на пълнолетие в семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа при условията и по реда на ЗЗДет. Съобразено е, че е налице случай на непридружено непълнолетно лице, което няма установени близки и роднини на територията на България, при които да бъде настанено и които биха могли да се грижат за него. На територията на България няма и подходящо приемно семейство. С процесната заповед детето е настанено в социална услуга за резидентна грижа, а именно Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място], поради необходимостта от спешни мерки за закрила на детето, поради това, че е в риск. Безспорно е установено, че са налице основанията на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДет., поради което и след като е в интерес на детето, същото следва да бъде настанено в специализирана институция, а именно социална услуга за резидентна грижа Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място] за срок 2 години или да произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Резидентната грижа по смисъла на § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за социалните услуги е дейност за осигуряване на двадесет и четиричасова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Прилага се съгласно чл. 35 от ЗЗДт. само ако е невъзможно оставането на детето в домашна и семейна среда и прилагане на мерки за закрила в семейна среда. В случая е невъзможно настаняването в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.