Решение № 4398 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13821/2018 г.

Решение № 4398 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13821/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на Националната агенция за приходите, срещу Решение № 5581 от 03.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5964/2018 г. от Административен съд София-град с доводи за незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна и се претендират разноските за настоящото производство.

Ответната страна – "ФЛОРИ ФУУД" ООД, чрез пълномощника си адв. Н. Иванова – САК, представя и поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, за които представя писмени доказателства и списък, по реда на чл. 80 ГПК.

Процесуалният представите на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Пред първостепенния съд търговското дружество и настоящ касатор е предявило иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е предявена претенция ответникът да бъде осъден да му заплати понесените имуществени вреди пред горестоящия административен орган - директорът на ТД на НАП София, в размер на 600 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на Протокол № 050900706801_3 от 10.10.2017 г., издаден от инспектори при Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено следното:

1. С Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900706801_3 от 10.10.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП София е забранено разпореждането със стоки, собственост на фирмата, като е наложено обезпечение в размер на 27 855, 38 лв. (или 30% от пазарната стойност на стоката);

1. Обжалването по административен ред не е довело до положителен за оспорващия резултат, тъй като с Решение № ФК-99 от 24.10.2017 г. на директора на ТД на НАП София жалбата на "ФЛОРИ ФУУД" ООД, е отхвърлена;

1. Протокол № 050900706801_3 от 10.10.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП София и потвърждаващото го Решение № ФК-99 от 24.10.2017 г. на директора на ТД на НАП София са обжалвани пред съда, който с окончателно Определение № 7855 от 14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12350/2017 г. по описа на АССГ, е отменил действията по обезпечаване на доказателствата, като е осъдил ТД на НАП София да заплати разноски за съдебното производство в размер на 550 лв.

При така установените факти първостепенния съд е приел предявения иск за основателен, тъй като е установил наличието на незаконосъобразен акт на длъжностни лица - органи по приходите към ответника, който е юридическо лице, на основание чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, който акт е отменен по силата на влязло в сила съдебно определение.

От доказателствата, представени с исковата молба съдът е констатирал наличието на изрично пълномощно, с което търговското дружество е упълномощило адвокатско дружество (което от своя страна е упълномощило адвокат) за изготвяне на жалба до директора на ТД на НАП София срещу протокол № 050900706801_3 от 10.10.2017 г., както и фактура № 5048/19.10.2017 г. и платежно нареждане за заплатена сума от 600 лв. за адвокатската услуга по изготвяне на жалбата до горестоящия административен орган. Установено е също, че адв. Иванчева - упълномощена от адвокатското дружество, е подала жалбата до директора на ТД на НАП София.

С оглед на така установените факти съдът е приел, че претендираната имуществена вреда е и доказана по размер. Съдът е направил извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, акт на органа по приходите, и настъпилата за ищеца вреда, която съобразно нормата на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъде компенсирана изцяло.

В мотивите към съдебния си акт съдът е обсъдил подробно възраженията на ответната страна и ги е приел за неоснователни.

След като съдът е счел за основателен и доказан основния иск, за основателна е счел и претенцията за заплащане на законната лихва.

За основателна е приета и претенцията на ищеца за присъждане на направените пред съда разноски в размер на 385 лв., които следва да бъдат възстановени от бюджета на ответника.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно и в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 г. касаторът възразява, че заплатените в административното производство разходи за адвокатско възнаграждение не представляват имуществена вреда по смисъла на ЗОДОВ. В мотивите на соченото решение изрично е прието, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването (и отмяната) на порочните административни актове представляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност по смисъла на чл. 4 от този закон. "Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. " Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но... гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ." (пак там).

По силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

На втория аргумент на касатора съдът е отговорил обосновано в мотивите си, които настоящата инстанция споделя напълно. За заплатения адвокатски хонорар е приложено неоспорено писмено доказателство, което съдът не може да не вземе предвид при решаване на правния спор. Доказателствената тежест в исковите производства по реда на специалния закон – ЗОДОВ – е на ищеца и той, с всички допустими по ГПК и АПК средства, следва да докаже претенцията си. Именно това е сторил и ответника по касация.

За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция напълно споделя извода на решаващия съд, а именно, че адвокатската защита не е задължителна, но това само по себе си не води до извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения незаконосъобразен акт. Обратното, именно в процедурата по оспорването на незаконосъобразния административен акт засегнатата от него страна е направила разход, който впоследствие се оказва необоснован. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, както сочи съдът от първата инстанция.

Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение – оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените по делото доказателства, за сумата от 300 лв. Касаторът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящата инстанция намира за неоснователно.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение