Решение № 12757 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 678/2011 г.

Решение № 12757 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 678/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Маг", ЕООД, гр. Бобов дол, представлявано от управителя Илин Карипов, против решение № 248/15.10.2010 г., постановено по адм. дело № 581/2009 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че дружеството не дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като имотите на дружеството не попадат в район, в който се предоставят тези услуги. Касаторът счита, че общината следва да докаже действителното предоставяне на услугите по отношение на имота на дружеството, но това в случая не е сторено, като от друга страна актовете, с които се установяват задълженията на са мотивирани по смисъла на чл. 59 АПК. По подробни съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните АУПОВ. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Кметът на Община Бобов дол, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Кюстендил е изменил Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 26.00.424/2.11.2009 г., с който на "Маг", ЕООД, е определена такса битови отпадъци за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. за административна сграда, декларирана с декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ № 13/4.05.2006 г., като размера на установената с акта такса битови отпадъци е намалил от 1179,43 лева на 592,34 лева, ведно с лихва в размер на 288,90 лева, изменил е АУПОВ № 26.00.424/2.11.2009 г., с който на "Маг", ЕООД, е определена такса битови отпадъци за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. за учреден сервитут - право на преминаване върху терен, деклариран с декларация № 15/19.06.2006 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, като размера на установената с акта такса битови отпадъци е намалил от 144, 78 на 70, 81 лева, ведно с лихва в размер на 33,70 лева, изменил е АУПОВ № 26.00.424/02.11.2009 г., с който на "Маг", ЕООД, е определена е такса битови отпадъци за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. за цех за нестандартно оборудване, производствено хале, механична работилница с навес, декларирани с декларация № 082/22.10.2004 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, като размера на установената с акта такса битови отпадъци е намалил от 14 991,62 лева на 9047, 67 лева, ведно с лихва в размер на 6078,88 лева, изменил е АУПОВ № 26.00.425/2.11.2009 г., с който на "Маг", ЕООД, е определена е такса битови отпадъци за 2008 г. по отношение на: склад за машини и съоръжения, склад за дървени подпори, цех за механична обработка, декларирани с декларация № 14/17.07.2008 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, като размера на установената с акта такса битови отпадъци е намалил от 3889,74 лева на 225,19 лева, ведно с лихва в размер на 41,69 лева. С решението ответника е осъден и за разноски по делото. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорените актове не са материално законосъобразни. Установено е, че административния орган поради обосновано невъзможност да определи количеството битови отпадъци, законосъобразно и обосновано е възприел метода по ал. 2 на чл. 67, от ЗМДТ "когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално, върху основа, определена от общинския съвет", в случая Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на община Бобов дол (Наредбата), приета с решение № 37/7.04.2003 г., доп. с решение № 57/18.12.2003 г. на Общински съвет - гр. Бобов дол. Там в чл. 16а, ал. 1 и 2 е уредено, че такса битови отпадъци се определя по количеството на битовите отпадъци въз основа подадена декларация от задължените лица, в която се посочват броя и вида на ползваните съдове за събиране. Тази декларация е следвало, но не е била подавана от касатора за процесните години до 30 ноември на съответната предходна година. Съгласно чл. 16б от Наредбата, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет. Следователно не е могло да се определи размерът на таксата по количеството на битовите отпадъци и е следвало установяването й по реда на чл. 16б от наредбата, а именно пропорционално върху отчетната стойност на имотите. Това е сторено с оспорените актове и същото е в съответствие с въведената поредност на критериите в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Съобразена е и влязлата в сила и действала за 2008 г. е Наредба за определянето и администрирането на местните такси и услуги на територията на община Бобов дол и определяне на годишния размер на местните такси и цени на услуги за 2008 г., приета с решение № 11/31.01.2008 г. на Общински съвет - гр. Бобов дол. По делото е установено въз основа заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, че районът, в който се намират имотите на жалбоподателя за 2004 г. и за 2008 г. не е включен в списъка на тези, в които е организирано от общината сметосъбиране и сметоизвозване. Установено е по несъмнен начин и обстоятелството, че всички имоти, за които е начислена таксата, се намират извън строителните граници на населеното място. При това положение и по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2004 г. и 2008 г. е обоснован извода, че касатора не е дължал такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. За останалите години от процесния период обосновано въз основа на писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на вещото лице е възприето, че услугата е предоставена, като сметосъбирането и сметоизвозването е извършвано на и от съществуващата обща площадка на разстояние 1, 2 км по асфалтов път или 200 м по друг, по-пряк такъв. Тези изводи следват включително и от обстоятелството, че районът на дружеството - касатор е включен в границите, в които общината извършва услугата за 2005 г., 2006 г., 2007 г. - вж. заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Безспорно е установена хипотезата за дължимостта за целия период - 2004 г. - 2008 г. включително на такса за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци при факт, че в община Бобов дол е налице депо за битови отпадъци - сметище, по отношение на което са извършени дейности за привеждането му в съответствие с изискванията на специалните закони и екологични норми. Съобразена е недължимостта на такса за услугата - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване съобразно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, когато услугата не се предоставя от общината. В тази връзка по делото е установено, че видно от заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, районът, в който се намират сградите на дружеството - касатор е включен в списъка на районите, в които се извършва услугата почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места само за 2007 г., а за останалата част от процесния период 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2008 г. районът не фигурира в този списък по заповедите на кмета на общината и услугата не е извършена и съответна такса не се дължи. Само по себе си включването на района в съответния списък за 2007 г. автоматично не поражда извод за осъществяване на услугата и по отношение реалното предоставяне на услугата следва, но очевидно не са ангажирани доказателства. Следователно и по аргумент от чл. 71, т. 2 ЗМДТ такса за почистване на териториите за обществено ползване не се дължи за целия разглеждан период. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод съда за частична основателност на жалбата. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, е относимостта й за правилното решаване на спора. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение