Решение № 7431 от 5.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт А. Иванова, срещу решение 137 от 16.03.2023 г., постановено по адм. дело 672/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено негово решение за налагане на финансова корекция 13/312/02567/3/01/22/01 от 27.04.2022 г. и ДФЗ е осъден за заплати на ЕТ М. Радиловска 2012 направените по делото разноски. Твърди се неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, пр. първо и трето нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено съдебното решение, да се остави в сила решението за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът ЕТ М. Радиловска 2012 , представлявана на адв. П. Костов. В постъпилия по делото отговор на касационната жалба излага съображения, с които оспорва така подадената касационна жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ЕТ М. Радиловска 2012 против решение за налагане на финансова корекция 13/312/02567/3/01/22/01 от 27.04.2022г.на изпълнителния директор на ДФЗ с който на ЕТ "М. Радиловска-2012" е определена финансова корекция в размер на 11 666. 86 лв., във връзка с установено неизпълнение на основна цел на мярката и проекта по отношение на устойчива заетост. Размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определена въз основа на т.18, предложение първо, при времетраене на нарушението над две финансови години, от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Към 06.04.2020г. е възстановена сумата в размер на 11 666, 87 лв. във връзка с издаден АУПДВ 13/312/02567/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8809 от 11.03.2020г., дължимата сума е в размер на 0,00 лева съгласно таблица 1. Административният съд е преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт и го е отменил. Съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон. Установил, че актът за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 13/312/02567/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8809 от 11.03.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отменен с решение 173 от 01.03.2021 г. по адм. д. 442/2020 г. на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с решение 1062 от 07.02.2022 г. по адм. д. 5767/21 г. на ВАС, като не са дадени указания за откриване на ново производство по издаване на индивидуален административен акт за същото неизпълнение. Според съда оспореното решение е недопустимо, защото има влязло в сила съдебно решение и на основание чл. 177, ал. 1 от АПК се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, участвали в съдебното производството. Приел, че в конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Посочил е, че административният акт е издадено на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съответно т. 8. 1 във връзка с неизпълнението на т. 4. 12 и т. 4. 18, във вр. с т. 9. 1, б. "г" от договор 13/312/02567 от 23.10.2014 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4. ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Производството било открито въз основа на същите констатации, довели до откриване на производство и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане 13/312/02567/3/01/04/01, изх. 01-6500/8809 от 11.03.2020 г., отменен с влязло в сила решение 173 от 01.03.2021 г. по адм. д. 442/20 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Приел, че административният акт е издаден в противоречие с чл.146, т.4 и т.5 АПК, тъй като от събраните по делото доказателства, включително и съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ) установил, че бизнес плана и поетото с него задължение да се разкрият шест нови работни места, е изцяло изпълнено и броят на разкритите места през целия период е един и същ. Приел, че не отговарят на обективната действителност мотивите в акта относно, твърдението че изпълнението на проекта не доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. С оглед гореизложеното, решението на Административен съд - Пазарджик е правилно. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът е постановил обоснован акт и е извел правилен правен извод. Оплакванията в касационната жалба, общо по своята същност изразяващи несъгласие с изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, са неоснователни. Правилни са изводите на съда по отношение на прилагането на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, поради което настоящият съдебен състав приема, че не следва се обсъждат тъй като въпросите относно приложимите в случая процесуални норми вече са разрешени с решение 6897/08.06.21 г. по адм. д. 705/21 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 826 от 26.10.2020 на АС - Пазарджик по административно дело 155/20 г. В случая не е налице спор по фактите, които подробно са описани от първоинстанционния съд. Няма спор ползвателят на средствата след построяването на активите /хотела и ресторанта към него/ генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието. В настоящия случай договорът е сключен на 23.10.2014 г., поради което петгодишният период на мониторинг е изтекъл на 23.10.2019 г. Относно материалната законосъобразност на административният акт, настоящият съдебен състав, споделя изводите на административният съд, че решението за налагане на финансова корекция противоречи с материалноправни разпоредби - чл.146, т. 4 от АПК. В настоящият случай, размерът на финансовата корекция е определен на основание т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Основанието е същото каквото е било при отменения АУПДВ с 13/312/02567/3/01/04/01. Нарушението е за неразкриване на нови и/или незапазване на броя на съществуващи работни места. От събраните по делото доказателства и от ССчЕ, извода на съда е правилен и обоснован, че ЕТ "М. Радиловска - 2012" е разкрил предвидените в бизнес-плана шест броя работни места през трите проверявани години, които брой е един и същ през целия период. По делото няма данни, че за разкритите работни места са били извършвани съкращения на щата. Правилно съдът е приел, че данните за освобождаване на някое от работните места поради прекратяване на даден трудов договор не може да е еднозначно с неподдържане на това работно място, още повече, че както в Бизнес плана, така и в договор 13/312/02567 от 23.10.2014 г. ЕТ М. Радиловска 2012 не е поемала задължение през целия период на действие на договора да има назначени на трудов договор шест броя работници. От данни в експертизата дори се установява, че през 2016 г. е констатирано, че в ТД на НАП Пловдив, са били подадени общо 49 броя уведомления по чл. 62 от КТ за сключени трудови договори. Текучество на персонала не следва да бъде отъждествено като неподдържани работни места. Аргумент в тази насока са и показателите на икономическата жизнеспособност те са изпълнени, тъй като ползвателят на средствата през изтеклия от построяването на активите /хотела и ресторанта към него/ период генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието. В случая залегналите в бизнес плана разходи за заплати и социални услуги могат да бъдат резултат само от работеща и развита инвестиция, а не са самата инвестиция Административният орган като е приел, обратното е постановил незаконосъобразен административен акт, които правилно е отменен от първоинстанционния съд. Оспореното решение е издадено и при несъответствие с целта на закона - основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК. Твърдението в него, че изпълнението на проекта не доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, не отговаря на обективната действителност. Показателите на икономическата жизнеспособност са изпълнени, тъй като ползвателят на средствата след построяването на активите /хотела и ресторанта към него/ генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието, който факт е безспорен в настоящото производство и по този въпрос не се спори. Целите на мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия са изпълнени, като твърдяното неизпълнение на бизнес-плана в частта за създаването и поддържането на работните места не нарушава тези показатели. В конкретния случай е безспорно установено работещ икономически субект, които е изпълнил целите на ЗПЗП и Наредба 29 от 11.08.2020 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В тази насока следва да се споделят изцяло мотивите на първата инстанция приложение на разпоредбата на чл. 221, ал. 2 пр. 2 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател на присъждане на разноски е неоснователно. Основателно се явява искането направено от ответника на основание чл. 143, ал. 4 от АПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева, което е доказано по основание и размер. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение за неговата прекомерност, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на четвърто отделение