Решение № 8818 от 2.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2009 г.

Решение № 8818 от 2.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радосвета Радомирова Демирева, Ася Радомирова Петрова и Минка Сидерова Сулева срещу решение № 15 от 16 февруари 2009 година, постановено по адм. д. № 336/2008 година по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-Х-20/17 октомври 2008 година на началника на РДНСК - гр. Хасково. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - началника на РДНСК - гр. Хасково, Нора Радулова Сливова и община Хасково, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Хасково Радосвета Радомирова Демирева, Ася Радомирова Петрова и Минка Сидерова Сулева са оспорили заповед № ДК-02-Х-20/17 октомври 2008 година на началника на РДНСК - гр. Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Жилищна сграда", намиращ се в поземлен имот 77195.741.345 по КК на гр. Хасково. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че през 2005 година е извършен ремонт на стара жилищна сграда, собственост на жалбоподателките и на Нора Сливова. За извършването на строежа не са издавани строителни книжа. Към момента на извършването на проверката от длъжностни лица на РДНСК - гр. Хасково и община Хасково строежът представлява двуетажна жилищна сграда, изпълнена от тухлена зидария и частично от каменна вътрешна зидария, стоманобетонова конструкция (плочи и колони), като във вътрешността са изпълнени тухлени преградни зидове. Излети са две стоманобетонови плочи, като над втората е изпълнен надзид и е изградена дървена покривна конструкция. При тези данни изводът на административния съд, че изграденото представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Видът на строежа е установен от данните по съставения по реда на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ констативен акт, който не е бил оспорен от страните. Съдът подробно е обсъдил направеното пред него и поддържано и пред касационната инстанция, че в случая става въпрос не за нов строеж, а за ремонт на стара сграда. Това възражение обосновано е намерено за неоснователно, доколкото извършеното - събаряне на стени и изграждане на нови, както сочи жалбоподателката Радосвета Демирева, не е текущ ремонт, а основен такъв. За извършването на последния е необходимо издаването на разрешение за строеж, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението на касаторките за липсата на компетентност на органа, издал оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. По делото е представено копие от заповед № РД-13-182/29 май 2007 година, с която началникът на ДНСК е предоставил на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол правомощието да издават заповед за премахване на незаконни строежи ли на части от тях на посочени строежи, сред които са и жилищни сгради с височина до 10 м, каквато е настоящата. Следователно началникът на РДНСК - гр. Хасково е бил компетентен да издаде оспорената заповед. Неоснователно е и възражението за това, че съдът не е обсъдил приложението на § 16 от ПР на ЗУТ. Съдът действително не е изложил доводи относно приложението на този текст, но предвид времето на извършване на строежа - 2005 година, което също не е било оспорено пред съда, това не е било необходимо. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,