Решение № 6347 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12924/2020 г.

Решение № 6347 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12924/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Свищов, ул. "Христо Смирненски" № 3, представлявано от управителя А. К., чрез адв. Р. Т., против решение № 3656 от 08.07.2020 г. по адм. дело № 13101/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение от 01.11.2019 г. на Управляващия орган (УО) на ОПРЧР 2014-2020 г. и зам. -министър на министерството на труда и социалната политика (МТСП) за прекратяване на административен договор № BG05 M90 P001-2. 010-0778 от 11.10.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) 2014-2020 г., с наименование на проекта "Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене "Есен", с бенефициер "Алфа Истейт" ЕООД, и е указал срок до 14 дни от получаване на решението за прекратяването на договора, бенефициерът да възстанови преведените по проекта средства от авансово и междинно плащане в размер на 122 558, 19 лева, ведно с натрупаните до момента на възстановяването лихви. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е установил, че оборудването, чрез което е изпълнявана дейността по проекта, е демонтирано на 07.05.2019 г. Излага съображения, че противно на възприетото от решаващия състав, първоначално използваното оборудване е демонтирано на 06.05.2019 г., а след 07.05.2019 г. предприятието е осъществявало дейност посредством закупено на 11.10.2018 г. ново оборудване, което и към настоящия момент не е демонтирано. Твърди, че в акта неправилно се сочи, че производството пред административния орган е започнало по сигнал, тъй като такъв не се установява да е подаван от Г. Е., поради което и извършената проверка е планова, а не внезапна. Не е съобразена и приложимата според касатора административна процедура, регламентирана в чл. 3 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 173 от 13.07.2016 г. (Наредбата за администриране на нередности). Мотивира становище за наличие на възникнали в хода на изпълнението на договора "извънредни обстоятелства", състоящи се в повреда в оборудването и авария на главния тръбопровод в гр. Свищов, предизвикала състояние на престой в предприятието от 11.09.2019 г. до възстановяването на водоподаването в града, което е препятствало възможността на служителите да изпълняват трудовите си задължения по проекта. Счита, че в акта не са посочени фактически обстоятелства, които да сочат нарушение на цитираните разпоредби на чл. 3.56.1, б. "а" и чл. 3.56.2, б. "в" АДПБФП. Наред с това, органът непрецизно е посочил правните основания за постановяването на акта си, тъй като е цитирал разпоредби, съдържащи повече от една хипотеза, без да уточни коя от тях счита за приложима в конкретния случай. Липсата на фактически и правни основания според касатора представлява самостоятелно основание за отмяната на постановения административен акт. Моли съда да отмени съдебното решение и да отмени оспорения индивидуален административен акт. Претендира разноски по списък за двете съдебни инстанции. Ответникът – ръководителят на УО на ОПРЧП 2014-2020 г. и зам. -министър на труда и социалната политика, чрез главен експерт И. Д., в открито съдебно заседание по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД срещу Решение от 01.11.2019 г. на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. и зам. -министър на МТСП за прекратяване на административен договор № BG05 M90 P001-2. 010-0778 от 11.10.2018 г. за предоставяне на БФП по ОПРЧР 2014-2020 г., с наименование на проекта "Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене "Есен", с бенефициер "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД, и е указал срок до 14 дни от получаване на решението за прекратяването на договора, бенефициерът да възстанови преведените по проекта средства от авансово и междинно плащане в размер на 122 558, 19 лева, заедно с натрупаните до момента на възстановяването лихви. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил, от фактическа страна, че "АЛФА ИНСТЕЙТ" ЕООД е бенефициер по сключен с МТСП АДПБФП № BG05 M90 P001-2. 010-0778/11.10.2018 г. за предоставяне на финансова подкрепа по процедура BG05 M90 P001-2. 010: "Развитие на социалното предприемачество", приоритетна ос: "Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване" по ОПРЧР 2014-2020 г., с наименование на проекта "Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене "Есен". Предоставяната с договора БФП е в размер на 216 984, 73 лева, при 0% самоучастие. Срокът за изпълнение на проекта е 14 месеца, а целта – оборудване на новосъздадени работни места по програмата за представители на одобрената целева група и осигуряване на заетост на екипа на социалното предприятие за период от 12 месеца. В изпълнение на ангажиментите си по проекта, бенефициерът на 15.11.2018 г. е сключил с "ОРИМЕКС" ООД договор за наем на помещение с площ от 140 кв. м. и оборудване, описано в Приложение № 1 към договора. Предоставеното за ползване срещу заплащане на наемна цена оборудване е демонтирано и предадено за съхранение на 07.05.2019 г. Междувременно, на 15.02.2019 г. бенефициерът е сключил договор с друго дружество – "ОРЕКСКОМ" ООД, по силата на който последното се задължава да достави, монтира и въведе в експлоатация машини и оборудване за социално предприятие за пране и химическо чистене. Договореното оборудване е доставено с приемо-предавателен протокол от 08.05.2019 г. Въз основа на подадено от бенефициера искане РУО на ОПРЧР 2014-2020 г. е издал решение с рег. № BG05 M90 P001-2. 010-0778/3 от 15.07.2019 г., за верификация на средства в размер на 122 558, 19 лева. На 12.09.2019 г. по сигнал за нередност Главна дирекция (ГД) "Инспекция по труда" (ИТ) е извършила проверка, в хода на която е установено, че обект-пералня "Есен" не осъществява дейност, както и са налице нарушения на трудовото законодателство, за което са изготвени препоръки. За резултатите от проверката ГД "ИТ" е уведомила РУО с писмо с рег. № 19085896/14.10.2019 г. На 01.10.2019 г. УО е извършил две проверки на обект-пералня "Есен", находящ се на адрес гр. Свищов, ул. "ЗЗ-ти Свищовски полк", за което са съставени протокол № 1 и № 2 от същата дата. Проверяващите са констатирали, че предприятието не осъществява дейност, а също така, не е проведен инструктаж по безопасност. От обясненията на представител на дружеството се е установило, че същото е в престой от 11.09.2019 г., поради техническа неизправност на оборудването. На 02.10.2019 г. е извършена проверка в счетоводната фирма, ангажирана за изпълнението на проекта, намираща се на адрес гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 16. Установено е от органите, че лицата от целевата група са назначени на работа, считано от 02.01.2019 г., но са започнали реално да изпълняват задълженията си на 07.05.2019 г., тъй като на тази дата реално е извършена доставката на необходимото оборудване. За установяване на констатираните обстоятелства са извършени проверки на място и са проведени разговори с лица, назначени на работа по проекта, които са посочили, че не изпълняват задълженията си по сключените трудови договори, а единствено се подписват върху ведомост и получават предвидените в тях възнаграждения. Съставен е доклад с рег. № BG05 M90 P001-2. 010-0778/7 от 30.10.2019 г. на Л. С. Въз основа на установените в доклада обстоятелства РУО на ОПРЧР 2014-2020 г. е издал оспореното пред административния съд Решение № BG05 M90 P001-2. 010-0778/8 от 01.11.2019 г. за прекратяване на сключения с "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД АДПБФП. В хода на съдебното производство пред АССГ е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. Б., работещ като организатор производство и техническа поддръжка в "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД, и К. А., на длъжност старши експерт в МТСП, ГД "Европейски фондове и верификация". От показанията на свидетеля Б. се е установило, че първоначално дейността се е осъществявала чрез наетото оборудване, а след това чрез доставеното, като през 2019 г. пералнята е работила, но поради множество аварии и неизправност на доставеното оборудване и липса на поддръжка от гаранционната фирма, се е наложило спиране на текущата работа и престой. Свидетелят А. е посочил, че лично е участвал в проверките на място, разговарял е с управителя на дружеството-бенефициер и е провел разговори с избрани на случаен принцип лица, за които е установил, че са били назначени на работа в предприятието. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му, с позоваване на конкретни фактически и правни основания и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Страните не спорят относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорните въпроси, предвид застъпените пред настоящата инстанция защитни тези, касаят правилното приложение на материалния и процесуалния закон от първостепенният съд и обосноваността на крайния му извод за законосъобразност на оспорения акт. Тъй като обаче съдът не е установил релевантните по делото юридически факти и не е изяснил фактическите обстоятелства, както и не е обсъдил подробно наведените от жалбоподателя със сезиращия му акт възражения, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо възможността на касационната инстанция да извърши дължимата проверка на правилността на постановения съдебен акт. Конкретните съображения, наложили това заключение и отмяната на обжалваното съдебно решение, поради наличие на порок по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК, са следните: Оспореното решение на РУО представлява индивидуален административен акт и като такъв следва да отговаря на изискването на АПК за форма и съдържание. Според предписанието на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, когато актът се издава в писмена форма, какъвто е случаят, същият следва да съдържа описание на фактическите и правните основания за постановяването си. Гаранция за съобразяването на това правило е изрично въведеното от законодателя основание за отмяна, поради неспазване на законоустановената форма (Арг.: чл. 146, т. 2 АПК). Правните основания сочат целта на административния орган и затова когато те съответстват на установените от него факти, целта се явява постигната. Обратно – когато посоченото правно основание е неотносимо към фактите или когато последните не се установяват безспорно от събраната доказателствена съвкупност, преследваната цел не може да бъде постигната. Като правно основание административният орган е посочил чл. 19д, ал. 2 АПК, вр. чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, чл. 3.56.1, буква "а", чл. 3.56.2, б. "в" от сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05 M90 P001-2. 010-0778 по ОПРЧР 2014-2020 г. Разпоредбите на чл. 19д, ал. 2 АПК и чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ имат аналогично съдържание, с което предоставят възможност на административния орган да прекрати едностранно и без предизвестие сключения административен договор с оглед предотвратяването или отстраняването на тежки последици за обществения интерес. Според текста на чл. 3.56.1, б. "а" от сключения АДПБФП РУО има право да прекрати договора, в случай, че бенефициерът неоснователно не изпълни някое от задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от страна на УО. А видно от нормата на чл. 3.56.2, б. "в" АДПБФП УО може да прекрати договора и в хипотеза, в която бенефициерът декларира неверни или непълни данни с цел да получи БФП, предмет на договора, или представи доклади, които не отразяват действителното положение. Актът е фактически обоснован с констатациите, че в хода на извършени проверки на място, получена информация от ИД ГИТ и проведени разговори с управителя на дружеството-бенефициер и с лица, назначени на работа за изпълнение на дейности по проекта, е установено, че обектът с наименование "Ателие за пране и химическо чистене "Есен" е затворен, поради необходимост от ремонт на повредено оборудване и възникнала авария на главния тръбопровод в гр. Свищов от 11.09.2019 г. и не осъществява дейност, за което РУО не е уведомен своевременно. Посочено е, че необходимото за изпълнение на дейността оборудване е доставено едва на 07.05.2019 г., поради което се навежда предположение за фактическо стартиране на дейността от тази дата, което е в противоречие с декларираните данни в отчетите, подадени от дружеството. В акта се съдържат твърдения още, че в следствие на проведени телефонни разговори с лицата, назначени на трудови договори по проекта, се е установило, че същите не са изпълнявали поетите трудови задължения, а единствено са се подписвали на ведомост и са получавали предвиденото възнаграждение. Констатирано е, че наред с ателието "Есен", съществува и такова с наименование "Пролет", в което са работили част от назначените по проекта служители. Поради липса на разделност в отчитането на двете ателиета, собственост на "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД, РУО не стига до еднозначен извод дали в "Есен" изобщо е извършвана дейност. Следователно релевантното обстоятелство, което е трябвало да се установи в хода на производството пред първоинстанционния съд, е дали точно в "Ателие за химическо чистене и пране "Есен" – собственост на бенефициера, е извършвана предвидената по проекта дейност, от назначените за това лица, или при действието на сключените от тях трудови договори те са работили на друго място, респ. са получавали възнагражденията си, без да изпълняват изобщо поетите трудови задължения. Изясняването на тези факти е от значение за правния спор, тъй като същите пряко касаят възможността на административния орган да приложи цитираните в акта правни норми и да прекрати едностранно сключения договор. Пред първостепенния съд административният орган е носил тежестта да докаже основанията за издаването на акта си и спазването на предвидената за това процедура. За доказване на твърденията си административният орган, в хода на проведено на 11.03.2020 г. открито съдебно заседание по делото, е поискал от съда да допусне до разпит петима свидетели, от които един в режим на довеждане и четирима в режим на призоваване. Първият от тях е лицето, извършило проверката на място, а другите четирима – част от служителите, назначени по трудов договор в дружеството-бенефициер. С протоколно определение от същата дата съдът е допуснал общо трима от поисканите петима свидетели, а именно – Г. М. и З. Г. (в режим призоваване) и един в режим на довеждане. На жалбоподателя също е допуснат свидетел при режим на довеждане. Призовката, изпратена до посочения по делото адрес на лицето Г. М., се е върнала в цялост и по данни на намерено на адреса лице, Г. М. не живее на това място. Другият допуснат до разпит свидетел – З. Г., е депозирала молба, с която е поискала да бъде заличена като свидетел, тъй като полага грижи за внуците си. Съдът е стигнал до извод, че и двамата свидетели, поискани от ответника по делото, не могат да бъдат разпитани, тъй като единият е в невъзможност да се яви, а другият не може да бъде призован, но доколкото са допуснати други общо двама свидетели на двете страни в режим на довеждане, делото може да бъде изяснено и без събирането на тези гласни доказателства. От разпита на двамата свидетели при режим на довеждане, както и от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, обаче, не се установяват фактите, подлежащи на доказване по делото. Така от показанията на свидетеля П. Б. (служител в ответното дружество – бенефициер, допуснат при режим на довеждане от същото) следва, че същият е работил в "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД като организатор производство и техническа поддръжка от януари 2019 г., като първоначално дейността се е осъществявала чрез съществуващи в наетото помещение машини, а от май месец 2019 г. – чрез нови такива, доставени ден след демонтажа на старите. В процеса на работата с новите съоръжения са се появявали нееднократно затруднения, изискващи намеса на гаранционното обслужване от доставчика, а впоследствие и преустановяване на дейността, поради престой. Единственият факт, който може да се приеме за осъществен, от дадените свидетелски показания, е че някъде, от група лица (видно от множествената форма на използваните глаголи) е извършвана дейност, за която са използвани първоначално съществуващи на мястото на извършването й машини, а впоследствие те са сменени с нови такива, които са създавали трудности. Нито е установено кои са лицата, за които свидетелят твърди, че са работили, нито къде - в кое предприятие се е случвало това. От показанията на свидетеля К. А., също не следва еднозначен извод относно истинността на констатациите в акта, релевантни по делото, а се потвърждават фактите, изложени от него в качеството му на проверяващ. Анализът на писмените доказателства, в това число – Аналитичен регистър на "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД по Сметка 703/5 Приходи Европроект BG05 M90 P001-2. 010-0778-C01 за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., Аналитичен регистър на "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД по Сметка 703/1 Химическо чистене и пране за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., Аналитичен регистър на "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД по Сметка 703/3 Облагородяване на облекла код 13. 30 за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., Оборотна ведомост за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. на "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД и други, представени пред първостепенния съд, безспорно показва, а и не е спорно между страните, че дружеството "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД е осъществявало дейност по химическо чистене и пране. Не е спорно и че дружеството притежава поне две ателиета, чрез които може да извършва дейност. От аналитичните регистри, приложени по делото, е видно, че за отчетния период (01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.) са издавани фактури с основание различни дейности, свързани с пране и химическо чистене. От приложените оборотни ведомости се установява, че е извършвано осчетоводяване на различни операции, като е видно и движението по съответните сметки – кредитни и дебитни, за периода. Описаните счетоводни документи обаче не способстват за изясняването на обстоятелството относно това, чрез кое от двете, притежавани от дружеството "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД, ателиета са извършвани дейностите, предмет на извършените счетоводни операции. А доколкото и от съдържанието на такъв вид документи не следва извод за реалното извършване на съответните услуги, а само относно възникването на договорни правоотношения между страните и наличието на движение по сметките поради различните счетоводни отбелязвания във връзка с тях, то следва извод, че същите не са годни да установят безспорно извършването на процесната дейност в конкретното ателие "Есен" от наетите служители по проекта. Този факт не следва и от прегледа на останалите приложени по делото писмени доказателства. Евентуални данни относно възникването на наемно правоотношение между бенефициера и друго дружество по повод използване на помещение и оборудване, както и изпълнение на парични задължения, свързани с него, в т. ч. заплащане на наемната цена и сметки за електроенергия и вода, имат стойност на косвени доказателства за извършването на някакъв тип дейност в съответното помещение. Тъй като е ноторно, че последното би могло да се използва за множество други цели, различни от химическо чистене и пране, а доколкото и от приложените фактури се установява ниска ползваемост на електрическата енергия и почти липсва изразходване на вода, а работата на ателието е основно свързана с вода, поради обстоятелството, че се свежда до химическо чистене и пране, то заплащаните разходи за тези услуги по никакъв начин не доказват извършването на дейността по проекта. Още повече, че заплащането на услугите (в случая – за химическо чистене и пране) не доказва тяхното реално предоставяне. За да изпълни задължението си да се произнесе по наведеното с жалбата искане, съдът трябва да е убеден, че съответните факти и обстоятелства са се осъществили. За целта се провежда процес по доказване, състоящ се в процесуални действия на съда и на страните по установяване на истината относно релевантните за предмета на спора факти с помощта на предвидените в закона доказателствени средства. С оглед попълването на делото с необходимия доказателствен материал законодателят е създал две основни задължения на съда, неизпълнението на които винаги води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 170 АПК съдът е длъжен да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, а в съответствие с чл. 171, ал. 4 АПК и с цел спазване на конституционно установения принцип за истинност, въплътен в разпоредбата на чл. 121, ал. 1 КРБ - да укаже на страните за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства. Административнопроцесуалният кодекс не посочва момента, в който следва да бъдат приложени предписанията на посочените разпоредби, но безспорно това следва да се случи до приключване на съдебното дирене като фаза на производството. Последицата от неспазването им, както Върховният административен съд еднозначно приема в практиката си, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като значението за правилното решаване на делото им е ключово. В този смисъл например: Решение № 8311 от 13.06.2011 г. по адм. дело № 2371/2011 г. на ВАС, VI отделение, Решение № 7865 от 07.06.2013 г. по адм. дело № 559/2013 г. на ВАС, VI отделение, Решение № 11281 от 08.08.2013 г. по адм. дело № 10318/2012 г. на ВАС, II отделение и много други. В случая е останал неизяснен фактът на осъществяване на дейността именно в ателие "Есен" от наетите служители по проекта, за периода от 02.01.2019 г. до 11.09.2019 г. Съдът бланкетно е посочил, че от направените проверки на място следва извод за липса на извършвана дейност в проверяваното ателие. Релевантният период, за който е следвало да се установи дали е осъществявана дейност, обаче, е от момента на назначаването на служителите, а именно – 02.01.2019 г., до момента, в който дружеството е изпаднало в невъзможност да изпълнява каквато и да било дейност, поради неизправност на съоръженията и повреда в главния тръбопровод в гр. Свищов. Логично е, че констатациите, които проверяващите са направили, касаят единствено момента, към който е извършена проверката. Твърденията на административния орган, че от назначаването си служителите не са извършвали дейност в проверяваното ателие, респ. че са получавали възнаграждение без да полагат труд, са от такова естество, че е било необходимо да се съберат други доказателства, извън докладите от извършените проверки. След като за целта са разпитани двама свидетели и са приети представените от страните писмени доказателства, но от дадените показания и от приложените документи не са се установили обстоятелствата относно твърдените факти, съдът е следвало в съответствие със задължението си да попълни делото с необходимия доказателствен материал, да укаже на страните, че конкретният факт от значение за спора е останал неизяснен и за него те не сочат доказателства. Тъй като от страна на ответника са посочени още двама свидетели, наред с тези, по отношение на които съдът е установил невъзможност да бъдат разпитани, за установяване на абсолютно същите обстоятелства по делото, решаващият състав е следвало да се предприеме действия във връзка със събирането на гласни доказателства от тях, най-малко като предостави възможност на ответника да изрази своето становище по този въпрос. Вместо да изпълни гореописаните си задължения, съдът е разрешил спора по същество, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната на така постановения съдебен акт. Наред с горното, съставът на първоинстанционния съд не е съобразил и задължението си по чл. 173а, ал. 2 АПК, към решението да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. С жалбата си до първоинстанционния съд "АЛФА ИСТЕЙТ" ЕООД е изложило съображения относно наличието на порок във формата на административния акт, поради липса на конкретизация относно приложимата според органа хипотеза на цитираното от него правно основание, предоставящо му възможността да прекрати сключения административен договор. Изрично е възразено, че разпоредбите на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ и чл. 19д, ал. 2 АПК, както и чл. 3.56.1, б. "а" и чл. 3.56.2, б. "в" АДПБФП съдържат най-малко по две хипотези, а в издадения административен акт не е указано кои от тях органът счита за нарушени, респ. приложими. Аргументи в тази насока не са изложени от решаващия състав на съда, което предвид нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК е било задължително с оглед осигуряване спазването на производствените правила при разрешаването на правния спор. Доколкото това твърдение на жалбоподателя кореспондира и с основанието за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК, съдът на основание чл. 168, ал. 1 АПК е следвало да изложи съображенията си по отношение на неговата основателност. След като е наведено изрично възражение по този въпрос, не е достатъчно декларативното констатиране, че актът съдържа фактически и правни основания за постановяването му, а е необходимо изводът да се обсъди с оглед конкретните твърдения на жалбоподателя. Като не се е произнесъл по описаните доводи и не е установил релевантните по делото факти, в т. ч. не е указал, че за част от тях страните не сочат доказателства, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция не може да обсъди за първи път всички доводи на първоинстанционния жалбоподател относно формата на акта и не може да установи факти, останали неизяснени по делото. Извършването на нови фактически установявания и излагане на доводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Останалите доводи, изложени в касационната жалба, касаят правилното приложение на материалния закон от страна на съда и обосноваността на неговия съдебен акт, които обстоятелства поради изложените съображения касационният съд е възпрепятстван да провери по същество и в тази връзка не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение - неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а при постановяване на своя акт - да изложи мотивите си по съществото на правния спор, във връзка с установените вече фактически обстоятелства, и да отговори на всички възражения и доводи на страните. С оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция при спазване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение