Решение № 5391 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3213/2015 г.

Решение № 5391 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3213/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Ангелов от гр. София, чрез адв. Михайлов против решение № 402/26.01.2015 г., постановено по адм. д. № 7114/2014 г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Таня Борисова, чрез процесуалният си представител адв. Ставрева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожността на заповед № 197/29.04.1991 г. на председателя на ВрИД на ОНС - Искър, с която на основание чл. 20 и чл. 22 от ЗТСУ (отм.), чл. 75 от ППЗТСУ (отм.) и протокол № 7/9.05.1988 г., ст. 20 от ИК на СНС е одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план /ЗРКП/ на с. Бусманци - София, в частта за п-ли XIII-131 r IX-132. След цялостна преценка на доказателствата по административната преписка и доводите по жалбата е установено, че процесната заповед не страда от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на последиците, предвидени с плана, което да сочи на нейната нищожност. За безспорен е приет факта на издаване на заповедта от компетентния орган /ВрИД на ОНС - Искър/ по смисъла на чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 22 от ЗТСУ (отм.) и чл. 75, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.) във вр. с § 1, ал. 1 и § 2, ал. 1 от ПР на ЗНС и заповед № Р-96/18.10.1990 г. на председателя на МС, както и цитирания в заповедта протокол № 7. Доводите за нарушение на материалните разпоредби са възприети като ирелевантни, тъй като касаят законосъобразността на заповедта, а производството в тази част е прекратено с влязло в сила на 17.10.2014 г. определение по делото. Решението е подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е решаващият извод на съда, че заповедта е издадена от компетентния орган, предвид решението по протокол № 7/9.05.1988 г. на СНС, изрично цитирано в мотивната част на заповедта, и във връзка със заповед № Р-96/18.10.1990 г. на председателя на МС, визирания в § 2, ал. 1 от ПР на ЗНС състав на ВрОбИК и срока по § 1, ал. 1 от ПР на ЗНС. Съобразен е и вида на одобрения план - ЗРП и КП, с оглед компетентността по чл. 75 от ППЗТСУ (отм.) и безспорното обстоятелство, че процесния план е за цялото с. Бусманци. Касационния довод е единствено за несъобразяване на допуснато съществено нарушение на процедурата, изразяващо се в липса на съгласие за обособяване на два самостоятелни п-ла XIII-131 r IX-132.Соченото нарушение обаче не съставлява основание за нищожност на оспорения административен акт, а е относимо към неговата незаконосъобразност, която е извън съдебния контрол, тъй като прекратителното производството определение е влязло в сила, както и самата заповед. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т.е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т.е. да съставлява "правно нищо". След като е установено по безспорен начин, че заповедта е валиден административен акт - издадена при наличие за изискуемата компетентност и не са въведени доводи заповедта да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, изводът на съда за неоснователност на жалбата е правилен. Неоснователно е възражението по касационната жалба за необсъждане доводите на жалбоподателя. Съдът е обсъдил всички направени възражения, макар и някои да са оставени без разглеждане като ирелевантни, с оглед предмета на спора - в рамките на претендираната нищожност на заповедта. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция за разноски от ответницата Таня Борисова и изхода на делото, касаторът дължи реално заплатения адв. хонорар по представения Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2015 г. в размер на 350 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение