Решение № 11591 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, предявено от Т. Г. Т., с [ЕГН], приподписано от упълномощения адв. Сталев, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, на влязло в сила Решение 1543 от 09.03.2023 г., постановено по адм. д. 6231 по описа на Административен съд София - град за 2022 г., оставено в сила с Решение 2164 от 23.02.2024 г., постановено по адм. д. 4429 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. С решението на АССГ е отхвърлено предявеното от настоящия молител и от И. Т. оспорване срещу Заповед РЛН22-РД48-6 от 22.06.2022 г., издадена от кмета на район Люлин, Столична община. В искането за отмяна и в допълнително представената уточнителна молба се твърди, че така посоченото съдебно решение, чиято отмяна се иска, противоречи на постановеното от Софийския градски съд Решение 262612 от 21.04.2021 г. по гр. д. 5517 по описа на този съд за 2020 г., за което се сочи, че е отменено от Върховния касационен съд. Молителят се позовава първоначално и на постановеното от Софийския градски съд Решение 64 от 13.10.2008 г. по гр. д. 432 по описа за 2007 г., за което сочи, че е отменено с решение, постановено от Софийския апелативен съд, последното оставено в сила от Върховния касационен съд. Върху двете представени от молителя копия от решения на Софийския градски съд няма отбелязване досежно влизането им в сила. Предвид изложеното в искането се иска отмяната на Решение 1543 от 09.03.2023 г., постановено по адм. д. 6231 по описа на Административен съд София - град за 2022 г., оставено в сила с Решение 2164 от 23.02.2024 г., постановено по адм. д. 4429 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. В съдебното заседание пред настоящия съд искането за отмяна се поддържа от Т. Т. и се моли уважаването му. Ответникът кметът на Район Люлин, Столична община оспорва искането за отмяна в представен по делото отговор и в допълнително представено писмено становище. По същество на искането за отмяна моли неговото отхвърляне. Поддържа становище, че от твърденията на Т. се установява, че не съществува решение на съд, което да е влязло в сила и да дава противоречиво разрешение на правния спор. Този ответник по молбата за отмяна не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Ответникът И. Т. не оспорва искането за отмяна, а по същество се присъединява към твърденията и исканията на молителя. Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия намира, че искането е допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК, поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК, които не се тълкуват разширително. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което му противоречи. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК изисква наличие на две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание тоест необходимо е пълно тъждество съгласно чл. 239, т. 4 АПК. Отмяната на това основание предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита, заявено по делата. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Само при такова тъждество може да се допусне отмяна на неправилното влязло в сила решение, за да се преодолее разнопосочната съдебна практика, допусната с постановяване на двете противоречиви решения. Така посочените в предходния абзац условия в случая не са налице. Искателят се позовава на съдебни решения, постановени от Софийския градски съд, за което сам сочи, че са били отменени. В правния мир не съществува решение, което да противоречи на това, чиято отмяна се иска, за да се извърши посочената по-горе проверка. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. Останалите представени доказателства от Т. се явяват неотносими към искането по чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 4 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани в контекста на преценката за неговата основателност. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното от Т. Т. основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 4 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия