Решение № 8894 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2369/2015 г.

Решение № 8894 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2369/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от Д. К. К., чрез адв. Димо Колев касационна жалба срещу Решение № 7791 от 15.12.2014 г., постановено по адм. д. № 5163 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, 44 състав (АССГ). С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Комисия за финансов надзор (КФН), с цена на иска 6439,94 лв., претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от отменен административен акт, претърпени за периода от 22.02.2011 г. до 08.03.2012 г. и Косев е осъден да заплати на КФН разноски в размер на 561,99 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и противоречащо на закона, което съставлява твърдение за постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, според касатора, е извършил неправилна преценка досежно наличието, респективно липсата на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и не е обсъдил заключението на приетата по делото и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Наред с това, е присъдил юрисконсултско възнаграждение на КФН, въпреки че в нито едно от съдебните заседания не се е явил юрисконсулт, а експерт от отдел или дирекция на КФН. Предвид изложеното се иска отмяната на проверяваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява лично, но се представлява от адв. Колев, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Представя писмена защита. Ответникът - КФН изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на подадената от Косев касационна жалба в представено по делото писмено възражение. В съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорва същата и моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения от К. иск срещу КФН, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който той е поискал осъждането на ответника да му заплати обезщетение заради претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, понесени за периода от 22.02.2011 г. до 08.03.2012 г., произтичащи от незаконосъобразна принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на "Синдикална взаимозастрахователна кооперация" с Решение № 56-ЖЗ от 31.01.2011 г., издадено от заместник-председателя на КФН, отменено с Решение № 8603 от 16.06.2011 г., постановено по адм. д. № 3636 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2011 г., четвърто отделение, оставено в сила с Решение № 3412 от 08.03.2012 г., постановено по адм. д. № 14152 по описа на ВАС за 2011 г., петчленен състав, и неправомерното прекратяване на сключения между него и "Синдикална взаимозастрахователна кооперация" Консултантски договор № 1893811-207 от 29.04.2009 г. във връзка с тази ПАМ, в размер на 6439,94 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извод, че не са налице всички елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което не може да се реализира отговорността на държавата по този ред и предявеният иск се явява неоснователен. Изложил е съображения, че отменената като незаконосъобразна ПАМ, предприета по отношение на "Синдикална взаимозастрахователна кооперация" с посоченото решение на КФН не засяга пряко и непосредствено К. По тази причина правата и интересите на това лице не са засегнати и от отмяната й. Наред с това, е направил извод, че не е налице причинноследствена връзка между прекратеното облигационно отношение между К. и "Синдикална взаимозастрахователна кооперация" от една страна, и настъпилите вреди в размер на пропуснатите ползи, тъй като със споразумение то е прекратено по взаимно съгласие, тоест по доброволен начин. В допълнение, тъй като пропуснатите ползи са бъдещо и несигурно събитие, наличието им е следвало да се установи и докаже по делото от Косев при условията на пълно и пряко доказване. Доколкото договорът е бил безсрочен, според съда, само по предположения не може да се приеме, че в исковия период, за който е претендирано обезщетението, К. би го изпълнявал точно и добросъвестно, съответно би получил възнаграждение в уговорения размер. В заключение предявеният иск е отхвърлен и К. е осъден да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 561,99 лв. Решението е правилно. При постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения. Действително съставът на АССГ е направил обстоен анализ на разпоредбите на сключения между К. и "Синдикална взаимозастрахователна кооперация" Договор от 29.04.2009 г., но обратно на твърдяното от касационния жалбоподател е дал и отговор на относимите към спора въпроси досежно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на КФН, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Както се посочи по - горе, съдът е обосновал направения извод за неоснователност на ищцовата претенция с липса на засягане правата на настоящия касатор от отмененото като незаконосъобразно решение на КФН, с липсата на причинноследствена връзка между прекратеното облигационно отношение между Косев и "Синдикална взаимозастрахователна кооперация" и настъпилите вреди в размер на пропуснатите ползи, тъй като със споразумение то е прекратено по взаимно съгласие, като е приел също така, че не е налице сигурност досежно съществуването и размера на пропуснатата полза. Предвид тези изводи на съда, които са достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск, необсъждането в детайли на заключението на приетата по делото съдебно - икономическа експертиза досежно размера на претендираната пропусната полза в конкретния случай не представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, представляващо основание за отмяна на решението, предмет на проверка. Отговорността на държавата и общината за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По аргумент от чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения от него иск, в случая да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В настоящия случай, както правилно е приел и съставът на АССГ не са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Косев не е адресат на отменената по съдебен ред като незаконосъобразна ПАМ и правото му на жалба срещу решението на заместник - председателя на КФН, с което тя е предприета срещу "Синдикална взаимозастрахователна кооперация" е отречено поради това, че неговите права и законни интереси не се засягат, нито застрашават пряко и непосредствено. Няма спор също така, че договорът от 29.04.2009 г. е прекратен по взаимно съгласие. Взаимното съгласие е обективирано в нарочно споразумение. Така постигнато, то изключва вредите, представляващи пропуснати ползи заради неизпълнение предвид прекратяването на посочения договор в исковия период, да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната ПАМ. Този факт правилно е възприет и обсъден в обжалваното решение и зачетен от състава на АССГ. Не се формира пряка и непосредствена връзка между отмененото решение на заместник - председателя на КФН и твърдените промени в имуществената сфера на Косев. Претендираните вреди, които той е съизмерил с твърдяната пропусната полза предвид прекратяването на договора не са пряка и непосредствена последица от този акт, каквото изискване предявява чл. 4 ЗОДОВ. Затова обжалваното решение в тази част, е обосновано и постановено при правилно приложение на закона. Предвид направения краен извод за неоснователност на предявената искова претенция, при правилно приложение на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е осъдил Косев да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение. Законът предвижда възможност за присъждане на разноски при осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт. Доколкото съгласно чл. 32, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), представители на страните по пълномощие в съдебното производство могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец, то представляваният правен субект има право на разноски, които изрично са предвидени и своевременно поискани. Установява се, че ответникът в първоинстанционното производство е взел участие в него, като е бил защитаван от представляващия го главен експерт на длъжност в Дирекция "Правна" Станиславова, която е представила писмен отговор на исковата молба и заедно с Ирина Стоянова - старши експерт на длъжност в Дирекция "Правна" са представлявали КФН в съдебните заседания на 30.09.2014 г. и 25.11.2014 г., и са представили писмени бележки в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение е по - нисък от определения в приложимата разпоредба от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 8, ал. 1, т. 3 от нея, относима към административните дела), тъй като вместо 652,00 лв., съдът е присъдил 561,99 лв., с което правата на касационния жалбоподател също не са нарушени. По тези причини жалбата е неоснователна и в тази част. По тези съображения решението, като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение