Решение № 11304 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от гр. Ямбол, [адрес], срещу Решение 184 от 02.02.2024 г., постановено по адм. дело 334 по описа за 2023 г. на Административен съд Ямбол. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е да се отмени решението, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Ответникът директорът на ТП на НОИ Ямбол, чрез старши юрисконсулт С. Михова, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Д. К. против Решение 2153-28-41/30.10.2023 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Ямбол, с което на касатора е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото, съдът е приел за установено, че със заявление, вх. 2113-28-355 от 10.05.2023 г., К. Д. К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО, като е приложил и документи, удостоверяващи правото му. В хода на протеклото административно производство е извършена проверка за установяването на осигурителния стаж и доход на заявителя за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. към Кимко АД, ЕИК 838137317. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г., представен пред пенсионния орган с писмо, изх. 1056-28-208#1 от 28.09.2023 г. Приложен е и отказ за заверка на осигурителна книжка с изх. 1019-28-65#3 от 19.05.2023 г. за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. При проверката е установено, че съобразно съхраняваното в ТП на НОИ Ямбол Фирмено досие 3283 на Кимко АД има извършена финансова ревизия по приходите и разходите на ДОО от контролен орган на РУСО Ямбол, обхванала периода от 01.07.1998 г. до 31.01.2001 г., приключила с Ревизионна записка 829/2001 г., приобщена по делото. Заверен е осигурителен стаж/осигурителен доход от контролен орган на РУСО Ямбол за периодите от 01.07.1993 г. до 30.04.1994 г. и от 01.06.1994 г. до 31.12.2000 г. включително. Установено е при проверката, че за К. Д. К. са подавани данни с декларация, Образец 1 Данни за осигуреното лице в РУСО Ямбол с вид осигурен 01 (за работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател) за месец януари 2001 г. Липсват подадени данни с декларация, Образец 1 Данни за осигуреното лице в РУСО Ямбол и в ТД на НАП Ямбол за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. с вид осигурен 10 (за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества). От извършената проверка за внесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО е видно, че няма внесени осигурителни вноски за работници и служители за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г; за този период няма и внесени лични осигурителни вноски за работници и служители върху изплатен ФРЗ. След проверка на представените от осигурителя ведомости за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения е констатирано, че К. Д. К. фигурира в тях за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. с вписани длъжности Изпълнителен директор и ПСД и ИД , като са начислени и изплатени възнаграждения. С декларация, съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО, К. К. е декларирал, че е задължително осигурен по договор за управление и контрол в Кимко АД до прекратяване на пълномощията му през 2014 г. и че е изпълнявал непрекъснато трудова дейност (не личен труд) като представителство пред всички държавни и общински органи, съдилища, НАП и НОИ и други физически и юридически лица, включително е съхранявал осигурителния архив, както и че е приложил заверени копия на договор за управление и контрол, устав на Кимко АД и ведомости за заплати; декларирано е също, че липсват други счетоводни документи, доказващи осигурителен стаж и доход за периода от 01.02.2001 г до 31.12.2007 г., които да бъдат представени от лицето. Според отразеното в протокола, в предадените за проверка ведомости за заплати има извършвани корекции с химикал и коректор, вписвания с молив, дописвания с един и същ химикал за различни години. Няма вписано име, фамилия на длъжностните лица, съставили, проверили и разрешили изплащането на трудовите възнаграждения и съответно удостоверяване на тези действия с подписи. Липсват вписани рекапитулации, осигуряващи документална обоснованост на начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Въз основа на това, в констативния протокол е прието, че представените ведомости за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения нямат доказателствена сила за потвърждаване на осигурителен стаж и доход на К. Д. К. за периода от 01.02.2001 г до 31.12.2007 г. Посочено е също, че съгласно Решение 1328 от 14.08.2003 г. по ф. дело 158/1999 г. на Ямболски окръжен съд, е налице вписване в Търговски регистър на освобождаването и заличаването като изпълнителен директор на дружеството на К. Д. К.. В заключение се сочи, че по време на проверката не са представени достатъчно доказателства за упражняване на трудова дейност от К. Д. К. в качеството му на изпълнител по договор за управление и контрол в Кимко АД, вследствие на което е направен извод, че на К. Д. К. не следва да се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. вкл., в качеството му на изпълнител по договор за управление и контрол в Кимко АД с ЕИК 838137317. От оспорващия К. Д. К. е подадено заявление, вх. 4004-28-28 от 15.03.2023 г. за заверка на осигурителната му книжка за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. По заявлението е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка с изх. 1019-28-65#3 от 19.05.2023 г., основан на отразените в Констативен протокол КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г. констатации и на резултатите от извършени в информационните масиви на НОИ проверки. За постановяването на отказа е прието, че при заверяване на осигурителните книжки за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. лицата трябва да представят сметка за изплатени суми и служебна бележка към сметката за изплатени суми по чл. 45 от ЗДДФЛ (за периода до 31 декември 2005 г. - по чл. 39, ал. 1 от ЗОДФЛ), издадена от осигурителя; от 1 януари 2008 г. тези лица трябва да представят служебна бележка от осигурителя, в която се съдържат данни за осигурителния доход за всеки месец от периода на дейността на лицата. Получените суми от средствата за социални разходи на осигурителя също се декларират със служебна бележка. В случая тези изисквания не са изпълнени от лицето - налице е единствено деклариране от негова страна, че освен ведомости, договор и устав не разполага с други счетоводни документи, доказващи осигурителен стаж и доход за спорния период. Впоследствие от К. е подадено заявление, вх. 1019-28-65 от 04.05.2023 г., с приложено към него заверено копие на Трудов договор 1 от 01.01.2001 г., за който в заявлението се твърди, че е регистриран в НАП и следва да се приеме за прекратен на 22.03.2010 г. Извършена е проверка в информационната система на НОИ за наличието на регистриран трудов договор с посочените данни, при която е установено, че липсва регистриран трудов договор с лицето К. Д. К. като изпълнителен директор на Кимко АД. В мотивите на отказа да бъде заверена осигурителната книжка е посочено още, че към искане за проверка от Отдел Пенсии в ТП на НОИ Ямбол с вх. 1056-28-83 от 27.02.2023 г. е приложено уведомление с вх. 2113-28-903#6 от 11.09.2018 г. от синдика на Кимко АД М. Нейков и молба от К. К., вх. 100227 от 25.06.2014 г. на Софийски градски съд, в която изрично е вписано, че сметките на Кимко АД са запорирани от месец август 2002 г. от НАП и от месец февруари 2001 г. не са внасяни осигуровки, нито са получавани възнаграждения. Търговските книги на дружеството са унищожени от новия собственик Г. Т.. Няма наличен хартиен и електронен архив след смъртта на бившата главна счетоводителка и други обстоятелства. Въз основа на горното поради невъзможност да се установи размерът на изплатените възнаграждения е прието, че не може да се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г., съответно е отказано заверяването на осигурителната книжка на К. К.. Отказът за заверка на осигурителна книжка с изх. 1019-28-65#3/19.05.2023 г. за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. е обжалван от К. по административен ред пред горестоящия орган, като по жалбата е налице произнасяне с Решение 2153-28-29 от 05.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което същата е оставена без уважение. Решението е връчено лично на К. К. на 07.07.2023 г., но не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила. При тези данни ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Ямбол е издал Разпореждане 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г., с което отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 чл. 68а от КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Ямбол, който с решението предмет на съдебен контрол пред първоинстационния съд е оставил жалбата без уважение. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните му изводи. В мотивите на съдебното решение следва да се даде отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства. Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства съдът следва да направи съответните правни изводи. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът необосновано е възприел доводите на административния орган относно липсата на осигурителен стаж и доход на касатора за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. Този извод е базиран на обстоятелството, че К. Д. К. не фигурира във ведомостите за заплати за изплатените и неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Прието е, че тези ведомости нямат доказателствена сила понеже по тях има извършвани корекции с химикал и коректор, вписвания с молив, дописвания с един и същ химикал за различни години, както и че липсват определени реквизити. На първо място тези ведомости не се съдържат сред кориците на делото, което препятства съда в преценката му за законосъобразността на административния акт, а при съмнения в тяхната достоверност съдът разполага с възможността, предоставена му от чл. 171, ал. 2 от АПК, да назначи вещо лице. Решението е постановено при непълнота на доказателствата, което е съществено процесуално нарушение, препятстващо цялостната му проверка относно приложението на материалния закон и е необосновано. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания административен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Предвид забраната за фактически установявания на чл. 220 от АПК, съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да се изиска окомплектоване на цялата административна преписка по реда на чл. 152, ал. 4 от АПК, доколкото по делото има данни, че съществуват допълнителни документи, които са от решаващо значение за изясняване на спора. Необсъждането на доводите на страните, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение за относими към спора факти представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на административния съд да отхвърли жалбата. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а по така направените искания следва да се произнесе административният съд, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение