Решение № 6671 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15894/2011 г.

Решение № 6671 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15894/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор и на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 122 от 21.10.2011 г., постановено по адм. дело № 90/2011 г. от Административен съд Търговище. Иска се отмяна на решението и присъждане на понесените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Исмет Хюсеин Халил не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С определение № 172 от 26.07.2011 г. като страна - ответник по жалбата на Исмет Халил от с. Пъдарино, е конституиран изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Оспорваният административен акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24834 от 14.04.2011 г. е издаден от заместник-изпълнителния директор на фонда. Съгласно заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г., на основание чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ и въз основа на Решение на УС на ДФЗ с Протокол № 17 от заседанието му, проведено на 07.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правото си да издава и подписва АУПДВ на зам. Изпълнителния директор. В същото време издателят на акта не е бил конституиран от съда като страна в процеса в нарушение на нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК. Съдебното решение, с което е отменен АУПДВ, е постановено по отношение на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като на първата страница от мотивите неправилно е записано, че същият е и негов издател. И изпълнителния директор и зам. изпълнителния са упълномощили едно и също лице да ги представлява - Т. Станкова пред съда видно от приложеното на л. 16 по делото пълномощно. При тази фактическа установеност настоящият състав намира, че касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА следва да се остави без разглеждане, а образуваното дело да се прекрати в тази част по следните съображения: Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая обаче зам. изпълнителният директор на ДФЗ не е бил конституиран като страна в процеса пред решаващия съд. Ето защо и тъй като не е участвал в производството по оспорването на адм. акт той няма право на касационна жалба. В същото време той е издател акта, предмет на съдебен контрол и е следвало да бъде конституиран като страна. Обстоятелството, че административният орган, който е делегирал част от свои правомощия на подчинен административен орган, не се лишава от тях, не го превръща в страна по делото, защото не е издател на оспорения административния акт и по тази причина не може да бъде конституиран по делото, както неправилно е процедирал съда. По тази причина преди съдът да пристъпи към проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение следва служебно, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, да провери неговата допустимост. В случая при установено неправилно конституиране на страните решението ще следва да се обезсили, а делото - да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане, при което ще следва да се конституират правилно страните. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение