Решение № 6776 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2015 г.

Решение № 6776 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Радослав Антонов Тодоров от гр. Перник, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4979/14.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2157/2015 г. по описа на Административен съд -София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-14-1402436-091-01/24.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, изменен с Решение № 88/22.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не подкрепят наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК за облагане по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Сочи, че е установено реалното получаване на заемни средства от страна на посочените физически лица, което наред с останалите доказателства мотивира извод за незаконосъобразност на РА. В тези насоки излага конкретни съображения в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което оспореният ревизионен акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № Р-14-1402436-091-01/24.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му, изменена с Решение № 88/22.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с която на Радослав Антонов Тодоров са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 и 2011 г., ведно със съответните лихви за забава. За да отхвърли предявената жалба, административният съд е приел от фактическа и правна страна следното: РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при установеност на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, обосноваващи приложението на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Този извод е мотивиран от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, въз основа на които са съставени парични потоци за отделните данъчни периоди, установяващи на годишна база превишение на извършените разходи спрямо получените доходи. Прието е, че недостигът на разходваните над получените средства съставлява облагаем доход, формиращ данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК в посочените размери при съобразяване на относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съпоставяйки насрещните тези и възражения на страните, решаващият състав е счел, че спорът се концентрира върху включването в приходната част на семейните парични потоци на твърдяните от ревизираното лице заемни суми, получени от З. И. З., П. В. Н. и М. И. Г. Съдът е приел, че ангажираните доказателства не установяват разполагаемостта на заемодателите със суми в посочените размери, поради което обосновано те не са отчетени като приход на ревизираното лице. В обобщение е преценил, че презумптивната вярност на констатациите на РА не е опровергана в хода на процеса, с оглед на което е формирал извода, че предявената срещу РА жалба е неоснователна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е основал изводите си на предположения, които са ирелевантни за спора. Последователна е практиката на ВАС, че установеността на получаването на заемни суми е обусловена от ангажирането на доказателства за разполагаемостта на заемодателите със сумите и за реалното им предаване на заемополучателите. В съответствие с нея, решаващият състав е съобразил, че представените договори за парични заеми със З. З. и М. И. Г. сами по себе си не установяват възможността на заемодателите да предоставят в заем парични суми в посочените размери при техните минимални месечни възнаграждения, изключващи възможността за подобни спестявания. Несъобразена с мотивите на обжалваното решение е тезата на касатора, че съдът не е изложил никакви аргументи досежно твърдяното получаване от съпругата на ревизираното лице на паричен заем в размер на 9500 лв. от Пенка Николова Владимирова. Решаващият състав е обсъдил представения договор за потребителски кредит от 20.08.2008 г. за сумата от 12 500 лв., размерът на трудовото възнаграждението на В. и фактът, че съпругът й е пенсионер. Установяването на мястото на съхраняване на получения кредит обаче е ирелевантно, тъй като това обстоятелство не е изследвано от органите по приходите. То не попада в кръга на въпросите, за които В. е следвало да даде сведения в изпратеното й искане за предоставяне на писмени доказателства и писмени обяснения, поради което липсата на доказателства за него не може да се противопоставя на ревизираното лице. Тъй като размерът на получения потребителски кредит превишава размера на заема и между получаването на първата и предоставянето на втората сума е изтекъл кратък период от време, то следва да се приеме, че разполагаемостта на заемодателя със сумата по договора за заем от 10.01.2009 е доказана. Този извод е съобразен с влязлото в сила решение на АССГ по адм. дело № 2161/2015 г., постановено по оспорване на РА, издаден на съпругата на Радослав Тодоров, оставено в обжалваната му част в сила с Решение № 4840/25.04.2016 г. на ВАС по адм. дело № 14598/2015 г. и обуславя включването на сумата от 9500 лв. в приходната част на паричния поток за 2009 г. При съобразяване на корекцията на решаващия орган спрямо разходната част на баланса за 2009 г. със сумата от 713, 88 лв. крайното салдо възлиза на 9260,61 лв. Така установеният размер на недостиг на разходваните от семейството парични средства формира данъчна основа за облагане на Р. Т., възлизаща на 4630.30 лв. /э от 9260.61 лв./., определяща данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 463 лв., ведно със съответната лихва за забава. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата срещу РА за д. период 2009 г. над тези суми, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази му част следва да бъде отменено. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 329,40 лв.. Размерът на същото в първоинстанционното производство следва да се редуцира с дължимите на жалбоподателя разноски в размер на 3.51 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение