Решение № 6199 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2016 г.

Решение № 6199 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Бориана Пиперкова, срещу решение № 2572 от 09.03.2016 г. по адм. д. № 10318/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил заповед № 8121К-2474 от 28.07.2015 г., с която министърът на вътрешните работи на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратил служебното правоотношение на М. Г. М. - полицейски инспектор V степен (началник на смяна) към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, при обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради установяване на несъвместимост със службата в МВР - неограничено отговорен съдружник в Събирателно дружество (СД) "ОМЕВ - ВАСИЛЕВ И СИЕ" - гр. Варна. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че при произнасянето си министърът на вътрешните работи е приложил неправилно материалния закон - според приобщените като доказателства по делото Сведение от съдружника О. В. В. и представеното едностранно предизвестие, считано от 01.01.1999 г. оспорващата заявява, че прекратява членството си в горепосочената фирма. Въпреки присъствието на процесуален представител на административния орган в съдебното заседание при представяне на документите (чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК) и предвид доказателствената тежест в административния процес (чл. 170 от АПК) представените доказателства, като частни удостоверителни документи, не са оспорени по отношение на съдържащите се в тях факти. Според тричленния състав, при липсата на проведено производство по оспорване истинността на документите, съдът следва да съобрази установените с тях обстоятелства. Решението е неправилно. Писменото сведение от съдружника О. В. В. и едностранното писмено предизвестие, на които тричленният състав е основал решението си, са представени в съдебно заседание от процесуалния представител по пълномощно на М. Г. М. Според чл. 171, ал. 2, изр. 1-во АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а това са доказателствата, изброени и регламентирани в неговата глава четиринадесета, наименована "Доказателства". Сред тези доказателства няма "сведение от съдружник" и въобще "сведение от физическо лице". Това сведение не е и сведение от неучастващо в производството лице по смисъла на чл. 44 АПК. То не е изискано от административния орган, водещ производството, нито е приподписано от него или от определен от него служител (чл. 44, ал. 2 АПК). А едностранното предизвестие, в което оспорващата М. Г. М. е посочена като негов автор и което е прието от тричленния състав като частен документ, съставляващ доказателство, че материализираните изявления в него са направени от М. Г. М., няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, според която разпоредба частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В случая не е възникнало нито едно от изброените релевантни обстоятелства, а справката в търговския регистър показва, че М. Г. М. все още е вписана като съдружник в СД "ОМЕВ - ВАСИЛЕВ И СИЕ" - гр. Варна. В мотивите към постановеното от него решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, не е посочил правното основание на приетото от него като обвързващо го с материална доказателствена сила едностранно изявление и какъв правен ефект е породило то, щом като не е подадено пред определен със закон държавен орган или длъжностно лице. Събирателното дружество като вид търговско дружество е регламентирано с глава единадесета на Търговския закон, чийто раздел IV "Прекратяване на дружеството и членството" не съдържа правна възможност за самостоятелно прекратяване на членството на един от съдружниците. Членството на съдружник в събирателно дружество се прекратява само с прекратяване на дружеството - било по съгласие на съдружниците, било с предизвестие за прекратяване от съдружник (чл. 93, т. 2 и 6, и чл. 94 от Търговския закон). Свободата на договарянето е призната и от Търговския закон, но по делото няма доказателства по тези въпроси в учредителния договор на СД "ОМЕВ - ВАСИЛЕВ И СИЕ" да е уговорено друго. Неправилен поради нарушение на материалния закон е и изводът на тричленния състав, че "в случая не е изпълнена и втората предпоставка от фактическия състав - нарушението на условията да е налице към момента на издаване на заповедта по чл. 226, ал. 1, т. 7, б."ж" от ЗМВР", поради обстоятелството, че дейността на СД "ОМЕВ - ВАСИЛЕВ И СИЕ" е прекратена. Вярно е, че според § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за търговския регистър (ПЗР на ЗТР) търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г., а според § 5, ал. 2 ПЗР на ЗТР дейността на търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се прекратява на 1 януари 2012 г. За разлика от едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, и поради това (по силата на закона или ex lege) се считат за заличени от 1 януари 2012 г., търговските дружества и кооперациите по § 5, ал. 2 ПЗР на ЗТР, чиято дейност (също по силата на закона или ex lege) е прекратена на 1 януари 2012 г., продължават да съществуват докато бъдат заличени. Служебното (ex lege) заличаване на тези търговски дружества настъпва на 1 февруари 2017 г. - според § 5г, ал. 4 ПЗР на ЗТР търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени. Следователно СД "ОМЕВ - ВАСИЛЕВ И СИЕ - гр. Варна, макар с прекратена по силата на закона дейност, е все още съществуващо и не е заличено, а М. Г. М., както се посочи и по-горе, все още е вписана като съдружник в това събирателно дружество. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде решено по същество, като жалбата на М. Г. М. от гр. Варна срещу заповед № 8121К-2474 от 28.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи се отхвърли като неоснователна. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,