Решение № 4890 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2011 г.

Решение № 4890 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Маноилов Георгиев от гр. Перник срещу решение № 51 от 7.04.2011 г., постановено по адм. дело № 63/2011 г. от Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-6 от 7.01.2011 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ)- Перник и предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директор на ОДЗ Перник не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Георгиев против заповед № РД-6 от 7.01.2011 г. на Директора на ОДЗ Перник, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "заместник- началник" на Общинска служба по земеделие - Радомир при Областна дирекция "Земеделие" Перник на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изяснил фактическата обстановка, при която е издадена заповедта, тъй като не е събрал доказателства относно релевантния по делото факт - налице ли е действително съкращение на длъжността - т. е. премахната ли е същата като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да обоснове извода си, че в случая длъжността е премахната като нормативно определена позиция съдът се у позовал на новоутвърденото щатно разписание, но не е извършил дължимата съпоставка с длъжностното разписание, действало до момента на прекратяване на служебното правоотношение на Георгиев за да установи дали действително е налице намаление в щатните бройки. Единствено при така съпоставка може да бъде изведен извод за наличие или липса на реално съкращение. На следващо място неизяснен е останал и въпросът дали длъжността е премахната и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В случая първоинстанционният съд е извел извод, че длъжността не съществува като такава система, изхождайки единствено от обстоятелството, че такава не е предвидена в новото щатно разписание, но функциите, задълженията и изискванията за всяка длъжност се утвърждават с друг, различен от длъжностното разписание отделен акт - длъжностна характеристика. В случая обаче съдът не е извършил дължимата проверка за това. Предвид така установеното налага извод за наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, при което обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото бъде върната на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при което да бъдат изяснени всички релевантни за спора факти и съдът да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Отделно от това следва да бъде посочено, че неправилно съдът е разгледал по същество и претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. За да бъде решен спорът за присъждане на обезщетение от незаконосъобразно прекратяване на служебно правоотношение абсолютна процесуална предпоставка е наличие на влязло в сила съдебно решение, с което уволнението да е отменено като незаконосъобразно или съответно да е отхвърлено оспорването му. В случая съдът се е произнесъл при липсата на тази предпоставка. Същият е следвало да отдели производството за присъждане на обезщетение в отделено производство, по което ще бъде възможно произнасяне, едва след решаване с влязло в сила решение на спора за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо решението е неправилно и в тази му част. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение