Решение № 9567 от 21.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Луковит, против решение 372 от 21.02.2024 г., постановено по адм.д. 396 по описа на Административен съд Ловеч за 2023 година. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че определената от административния орган пазарна цена на имота не е съобразена с изискванията на закона и в частност, с приложената към преписката оценка на независим оценител. Определената с решението пазарна цена била съобразена с разпоредбата на чл. 41 ал.2 от ЗОС и с пазарните цени на имотите в [жк] на гр. Луковит. При вземане на решението общинския съвет се съобразил със служебно известната му и относима към процедурата информация. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на Областен управител на Област Ловеч. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Ответната страна Областен управител на Област Ловеч с писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Ответната страна Н. М. не дава становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура намира жалбата за неоснователна и излага подробни доводи в тази насока. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба на Областен управител на Област Ловеч срещу Решение 555/20.09.2023г., взето с Протокол 72/20.09.2023г. на Общински съвет Луковит, с което е дадено съгласие недвижим имот частна общинска собственост с идентификатор 44327.502.2972 по КККР на гр. Луковит, с площ от 437 кв.м. да бъде продаден чрез публично оповестен търг, при определена начална тръжна цена в размер на 2965.44 лева, представляваща 120% от размера на данъчната оценка. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, акта на общинския съвет е отменен изцяло. За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по предложение на Кмета на Община Луковит за вземане на решение, с което да даде съгласие поземлен имот с идентификатор 44327.502.2972 по КККР на гр. Луковит, с площ от 437 кв.м. частна общинска собственост, да бъде продаден чрез публично оповестен търг с начална тръжна цена 2965.44 лева, представляваща 120% от данъчната оценка на имота. Към предложението е била приложена скица на поземления имот, удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и експертна оценка, изготвена от оценител, вписан в Регистъра на независимите оценители. С оспореното пред съда решение 555/20.09.2023г., взето с Протокол 72/20.09.2023г. на Общински съвет Луковит е дадено съгласие недвижим имот частна общинска собственост с идентификатор 44327.502.2972 по КККР на гр. Луковит, с площ от 437 кв.м. да бъде продаден чрез публично оповестен търг, приета е за сведение изготвената пазарна оценка в размер на 4010 лева, определена е начална тръжна цена в размер на 2965.44 лева, представляваща 120% от размера на данъчната оценка. Определени са изискванията, на които е следвало да отговарят кандидатите за закупуване на имота. Възложено е на Кмета на Община Луковит да проведе търг по реда на глава осма от Наредбата за реда, придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ на Общински съвет Луковит, като изготви и одобри необходимата за това тръжна документация, да назначи комисия по провеждане на търга, както и да определи условия на търга, съгласно изискванията на НРПУРОИ и да сключи договор за продажба на поземления имот със спечелилия участник. Решението е прието с положителния вот на 16 от присъствалите на заседанието 17 общински съветници, а един е гласувал против. Със Заповед РД-07-163 от 03.10.2023г. на Областен управител на Област Ловеч, на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, решението е върнато за ново обсъждане в Общинския съвет. Общински съвет Луковит не е насрочил свое заседание в определения от закона 14 дневен срок, на което да преразгледа Решение 555/20.09.2023г., взето с Протокол 72/20.09.2023г. на Общински съвет Луковит. Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните в производството. При така прието за установено от фактическа страна, съдът е намерил оспорването за допустимо и основателно по същество. Прието е, че при вземане на Решение 555/20.09.2023г., взето с Протокол 72/20.09.2023г., административния орган нарушил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗОС, съгласно която разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, определени от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС, освен ако в закон е предвидено друго. Отбелязано е, че началните цени при провеждане на търгове или конкурси за разпореждане с имоти или с вещни права върху имоти общинска собственост, не могат да бъдат по-ниски от цените, определени от общинския съвет. Според съдебния състав нормата на чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда, придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество от 29.08.2013г. обвързва разпоредителните сделки с имоти и вещи частна общинска собственост с определената по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС пазарна оценка, изготвена от оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, а съгласно следващите алинеи на същия текст общинският съвет може да определи и по-висока оценка, ако в закон е установено друго, като следи и одобрява изготвената пазарна оценка да не бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Законодателят и общински съвет възприели данъчната оценка на един имот за абсолютна минимална величина, под стойностите на която не могат да се извършват разпоредителни сделки, като липсвали разпоредби, даващи право на общинския съвет да определя начална тръжна цена, по-ниска от определената оценка от независимия оценител, както в случая било сторено. Тези действия на органа не намирали опора в закона и нарушавали изискването общинският съвет да управлява и да се разпорежда с общинското имущество в интерес на общината. Развити са мотиви за необходимостта от доказан интерес за общината от разпореждането с имот общинска собственост, като основание за предприемане на действия по продажба, липсата на задължение за предприемане на действия в тази насока поради изразено от трето лице желания за закупуването на такъв, както и за необходимостта от насрочване на валиден търг. При така описаните мотиви, съдебния състав е приел, че оспорения пред него акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Както по-горе беше описано в хода на съдебното производство не е бил налице спор по установените и относими към спора факти и обстоятелства. Съдът е цитирал в решението си приложимите в случая норми от ЗОС и от действащата на територията на общината Наредба за реда, придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Настоящият съдебен състав не споделя становището, че общинските съвети са ограничени във възможността си да определят пазарна оценка на имоти общинска собственост, предмет на решение за разпореждане по реда на чл. 35 от ЗОС. С разпоредбата на чл. 41 ал. 2 от ЗОС е разписан реда за определяне на пазарна цена на имота, предмет на продажба по смисъла на чл. 35 от същия закон, а именно, че същите се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22 ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго. При така заложените от законодателя правила не може да се приеме, че е въведено ограничение за компетентния административен орган да определи пазарна цена под определената от оценител пазарна оценка на имота. В изречение първо на чл. 41 ал. 2 от ЗОС е въведено единствено ограничение за извършване на разпоредителна сделка на цена под данъчната оценка на имота, но не и на пазарна цена под определената от оценителя пазарна оценка. Законодателя е направил разграничение на понятията пазарна цена и пазарна оценка, като е приел, че втората служи на административния орган като база за определяне на първата, а не че напълно следва да съответства на нея. Противното разбиране би изключило възможността и необходимостта от произнасяне на общинския съвет по определяне, а не одобряване на пазарна цена на имот, който следва да бъде продаден чрез търг по реда на чл. 35 от ЗОС. Ако е било предвиждано такова ограничение, то би било вписано изрично от законодателя по начина, по който е вписана забрана за разпореждане на цена под данъчната оценка на имота, т.е. че разпоредителни сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, следва да се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от пазарна оценка на оценител, но в случая такова липсва. Липсва различна регламентация и в приложимата в конкретния случай НРПУРОИ на Общински съвет Луковит. В чл. 36 ал. 1 оценката на оценител на имоти е определена като база за осъществяване на разпореждане с имоти и вещи - частна общинска собственост, а не като цена, на която следва да се осъществят действия от този вид. Именно поради това, в ал. 2 на същия текст е предвидено, че оценките не могат да бъдат по ниски от данъчните оценки на имотите. Общинския съвет има задължение да следи и одобрява изготвената пазарна оценка да не бъде по-ниска от данъчната оценка на имота чл. 36 ал. 6 от Наредбата, но одобряването на изготвената пазарна оценка не ограничава възможността и правомощията му да определи провеждането на тръжната процедура при начална цена, която да отговаря на изискванията на чл. 36 ал. 4, т.е. не по-ниска от определената от него. В качеството си на орган за местно самоуправление и при изпълнение на вменените му от закона правомощия, Общинският съвет, чрез своите членове и действащи при осъществяване на правомощията му структурни и организационни звена, може и следва да взема решения по управление на общинското имущество, в това число и за разпореждане с имоти общинска собственост. При осъществяване на дейността си, той следва да се съобразява с интересите на общината, като взема предвид всички специфични особености на района, географското му положение, разпределението на населението на територията, неговия бит и икономически възможности и други обстоятелства, които да гарантират приемането на обосновани от правна и фактическа страна решения, които да могат да бъдат реално изпълнени. В конкретния случай, при определяне на пазарната цена са съобразени параметрите на повече от двадесет приключили тръжни процедури за продажба на имоти, находящи се в района, в който се намира и имота предмет на решение 555/20.09.2023г., взето с Протокол 72/20.09.2023г. на Общински съвет Луковит, при което на базата на служебно известната на органа информация е определена пазарна цена на имота, съобразена с местонахождението на имота и размера на продажните цени на осъществените до момента сделки за подобни имоти в района. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на Административен съд Ловеч, с което е уважена жалбата на Областен управител на Област Ловеч е незаконосъобразно, като несъобразено с приложимите в случая материалноправни норми. При приемането на решение 555/20.09.2023г., взето с Протокол 72/20.09.2023г. от Общински съвет Луковит не са допуснати нарушения на приложимите процесуални правила и материалноправни норми. Оспореното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което депозираната от Областен управител на Област Ловеч жалба срещу Решение 555/20.09.2023г., взето с Протокол 72/20.09.2023г. на Общински съвет Луковит да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение и за внесена държавна такса. Областен управител на Област Ловеч следва да бъде осъден да заплати на Община Луковит сумата от 1370 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена по настоящото производство държавна такса. Предвид горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. второ, вр. чл. 216 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение