Решение № 5905 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14285/2008 г.

Решение № 5905 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14285/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Димитър Павлов Янакиев срещу решение № 215 от 14.10.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 198/2007 година. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация не е изразила становище по жалбата. Заинтересованата страна Министерство на финансите, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Заинтересованата страна Флора Дъртат Кюпелиян, чрез пълномощника си представя писмено становище, че жалбата е основателна и следва да се отмени оспореното решение. Заинтересованата страна Кръстю Евстатиев Статев не оспорва подадената жалба и счита, че решението на КЗД е незаконосъобразно. Заинтересованите страни Министерски съвет и Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" не са представили становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение КЗД е установила, че Наредба за прилагане на чл. 7, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти не противоречи на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и не нарушава принципа на равнопоставеност между притежателите на компенсаторни инструменти по смисъла на Закона за сделките с компенсаторни инструменти и е оставила е без уважение жалбата с вх. № 44-00-5286 на Димитър Павлов Янакиев и жалбата с вх. № 44-00-6711 на Кръстю Евстатиев Статев. Производството пред КЗД е започнало по жалба на Димитър Павлов Янакиев, в която са изложени доводи за дискриминация по признак обществено положение и по жалба на Кръстю Евстатиев Статев за дискриминация по признак обществено и лично положение, поради това, че Наредба за прилагане на чл. 7, ал. 3 от ЗВСОНИ е в противоречие с разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр., чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Основното оплакване на жалбоподателите, поддържано пред КЗД и впоследствие от Димитър Янакиев и пред съда е, че наредбата предвижда изплащането на жилищни компенсаторни записи по номиналната им левова равностойност само на определена група лица - тези, чийто имоти са били отнети по чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ и са ги получили като обезщетение по реда и на основание чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, без да урежда същото право на изплащане по номинална стойност за дадените като обезщетение жилищно компенсаторни записи на лицата по чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ. Искането, формулирано към комисията е да се задължи Министерския съвет да отстрани допуснатото неравнопоставено третиране на гражданите, като атакуваната наредба се допълни и към приложното й поле се включат всички притежатели на компенсаторни инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Комисията, след като е обсъдила данните по административната преписка, доводите и възраженията на страните и представеното експертно заключение на привлечения външен експерт със специални познания в областта на ЗВСОНИ и ЗСКИ , е приела, че случаите, уредени в ЗВСОНИ касаят обезщетяването на различни категории лица, което определя и различния подход на законодателя към съответния вид правоотношение, попадащо в приложното поле на закона. След като е анализирала условията и основанията, предвидени в нормативната уредба, при които правоимащите лица се обезщетяват реално или с жилищни компенсаторни записи, комисията е достигнала до извод, че се касае за групи от граждани с различно правно положение, което обстоятелство е отчетено от законодателя, предвиждайки различни форми на обезщетение. Налице са несъпоставими обществени отношения - участващите в тях лица не се намират в равни и еднакви условия и следователно не може да се приеме, че някои от тях са поставени в по-благоприятно положение спрямо останалите. Комисията е посочила, че Наредбата за прилагане на чл. 7, ал. 3 от ЗВСОНИ урежда обществените отношения само за определена категория лица, които имат право, при изпълнение на визираните в нея изисквания, да поискат и получат левовата равностойност на притежаваните от тях жилищни компенсаторни записи. При приемане на подзаконовия нормативен акт МС се е съобразил с волята на законодателя и няма компетентност да урежда със същия други правоотношения, извън предвидените в § 2 от ЗИДЗВСОНИ. Комисията е изтъкнала също, че лицата, които притежават компенсаторни инструменти могат да ги използват като непарични платежни средства съобразно номиналната им стойност в случаите, предвидени в съответните закони или да ги продават на регулирания пазар на ценни книжа. При тези съображения, КЗД е приела, че Наредбата за прилагане на чл. 7, ал. 3 от ЗВСОНИ не е дискриминационна и не нарушава принципа на равно третиране спрямо лицата, притежатели на жилищни компенсаторни записи, издадени по чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ и постановила обжалвания резултат. Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа, че е прието при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да се отмени. По подробно изложени в писмени бележки съображения заинтересованите страни Кръстю Статев и Флора Кюпелиян се присъединяват към оспорването на жалбоподателя и считат, че решението на КЗД следва да се отмени. Наредба за прилагане на чл. 7, ал. 3 от ЗВСОНИ е приета с ПМС № 95 от 27.04.2007 г., обн. ДВ, бр. 37 от 08.05.2007 г. и съгласно чл. 1, ал. 1 с нея се определят условията и редът за изплащане левовата равностойност на жилищните компенсаторни записи, получени по чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ от гражданите, чиито имоти са отнети с влязло в сила съдебно решение по чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ. Наредбата е приета по силата на законовата делегация на § 2 от Закона за изменение и допълнение на ЗВСОНИ (ДВ, бр. 53 от 2006 г.), с който е изменен чл. 7 от ЗВСОНИ. Според действаща редакция на текста в ал. 2 е предвидено, че гражданите, чиито имоти са отнети по ал. 1 с влязло в сила съдебно решение, получават обезщетение по чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ. Съгласно ал. 2 на чл. 7, те закупуват с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. Когато държавата и общините не предоставят за закупуване жилища от своя фонд на тези граждани в тримесечен срок от тяхната молба, гражданите имат право да получат левовата равностойност на техните жилищни компенсаторни записи по номинал. Гражданите подават молба до Министерството на финансите за получаването на левовата равностойност - ал. 3. Целта на законодателя за изменението на визираната разпоредба е да балансира интересите и предложи справедливо разрешение между лицата, чиито жилища се възстановяват по силата на чл. 1 и 2 ЗВСОНИ и правата на добросъвестните граждани, придобили тези жилища от държавата (в т. см. са мотивите към законопроекта). Правото за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи е регламентирано в чл. 5, ал. 1 - 3 от ЗОСОИ, според който собствениците или техните правоприемници на отчуждени жилища и на незастроени или застроени парцели в границите на регулационните планове на населените места и във вилните зони, използвани или предназначени за жилищно строителство, собствеността върху които не е и не може да бъде възстановена, получават (ако изберат този начин на обезщетяване) специални жилищни компенсаторни записи. Жилищните компенсаторни записи имат статута и дават на притежателите им всички права по чл. 4 от този закон - ал. 2. Жилищни компенсаторни записи получават и лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7 от ЗВСОНИ, ако не са получили обезщетение по § 3 от същия закон - ал. 3. Предвид изложената нормативна регламентация, при решаване на заявения от жалбоподателите спор КЗД не е допуснала нарушение на материалния закон. Различният режим на изплащане на стойността на жилищните компенсаторни записи, с които са обезщетени лицата по чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ, сравнение с тези по ал. 1 с. з. е предвиден в ЗВСОНИ . Независимо, че въпросът за обезщетяване на лицата, чиито жилища са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ е решен в чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ, правната възможност да получат левовата равностойност на притежаваните от тях жилищно компенсаторни записи е създадена с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗВСОНИ. Със ЗВСОНИ е създадено задължение за МС да приеме наредба за приложение на чл. 7 от с. з. и МС не е разполагал с правомощие да уреди реда и условията за изплащане на жилищни компенсаторни записи на друга категория правни субекти, освен на визираната в тази норма. Поради това, КЗД правилно е приела за неоснователно искането на жалбоподателя да даде задължително предписание по реда на чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на МС да разшири предметния обхват на подзаконовия нормативен акт и по отношение на лицата по чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ. В случая не се касае за дискриминационно изключване на определена група лица с идентично, респ. сходно правно положение при приемане на наредбата от оправомощения орган на държавна власт, а за изпълнение на нормативно предписано задължение в очертаната от закона материална компетентност. При това положение, КЗД законосъобразно е счела, че разгледана на плоскостта на антидискриминационните разпоредби, обсъжданата наредба не поставя в неравностойно положение лицата, притежаващи компенсаторни инструменти по отношение на тяхната реализация. След като създаденият различен правен режим спрямо двете групи лица, притежаващи жилищно компенсаторни записи при реализация им произтича от дадената в закона уредба, преценката дали с нея се нарушават конституционно гарантирани права на страните чрез поставянето им в неравностойно правно положение не е предоставена както на административния орган, така и на съда в производството по обжалване на оспорения административен акт. Тук следва да се посочи, че съдът намира за неотносими към спора съображенията на комисията за съществуващите други законови възможности на лицата по чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ да използват притежаваните от тях компенсаторни инструменти, тъй като те са общи за всички правни субекти, които осъществяват сделки и плащания, предвидени в ЗСКИ и са различни по своите характеристики и резултат, сравнение с правото на лицата по чл. 5, ал. 3 от ЗВСОНИ, регламентирано в чл. 7, ал. 3 от ЗВСОНИ. Този извод обаче не обуславя незаконосъобразност на административния акт и не съставлява основание за отмяната му. Предвид изложеното, жалбата на Димитър Павлов Янакиев срещу решение № 215 от 14.10.2008 г. на Комисията за защита от дискриминацията по преписка № 198/2007 г. е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,