Решение № 11 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 358/2008 г.

Решение № 11 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 358/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 13 ПЗР ГПК. Образувано е по молба на "Б" А., град С., за отмяна на влязло в сила решение № 753 от 14.07.2006 г. по гр. д. № 372/2005 г. на ВКС, IV-А г. о., с което е оставено в сила решение от 06.12.2004 г. по гр. д. № 363/2004 г. на Варненския апелативен съд в частта относно присъдените обезщетение по чл. 93 ЗС и мораторни лихви върху него за дворно място с площ 2 075 кв. м., представляващо имот с пл. № 1 от кв. 267, УПИ * от кв. 337 по плана на град Ш.. С влязлото в сила въззивно решение е оставено в сила решение от 08.05.2000 г. по гр. д. № 361/1999 г. на Шуменския окръжен съд. С първоинстанционното решение "Т"А., чийто правоприемник е молителят "Б"А., е осъден да заплати на Б. Щ. А., чийто наследници са ответниците по молбата А. Б. Д., Я. Б. А. и Е. В. А., на основание чл. 93 ЗС обезщетение за периода 15.02.1995 г. - 15.09.1997 г. и мораторни лихви върху него за дворно място с площ 2 075 кв. м. Ответниците по молбата А. Б. Д., Я. Б. А. и Е. В. А., всички от град В., не са заявили становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Твърденията в молбата за отмяна са за това, че с решение № 34/02.04.2007 г. по гр. д. № 2513/2005 г. на ВКС, IV Б г. о. по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е отменено влязлото в сила решение на Шуменския окръжен съд от 13.07.2000 г. по гр. д. № 197/2000 г., с което е оставено в сила решение от 27.12.1999 г. по гр. д. № 710/1997 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното решение е бил уважен искът на Б. Щ. А., чийто наследници са ответниците по молбата А. Б. Д., Я. Б. А. и Е. В. А., срещу "Т"А., чийто правоприемник е молителят "Б"А., за собственост върху дворно място с площ 2 075 кв. м., представляващо имот с пл. № 1 от кв. 267, УПИ * от кв. 337 по плана на град Ш.. Влязлото в сила решение № 753 от 14.07.2006 г. по гр. д. № 372/2005 г. на ВКС, IV-А г. о., с което е оставено в сила решение от 06.12.2004 г. по гр. д. № 363/2004 г. на Варненския апелативен съд, е основано на влязлото в сила решение от 27.12.1999 г. по гр. д. № 710/1997 г. на Шуменския районен съд, което вече е отменено. Ето защо молителят иска по реда на чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) да бъде отменено влязлото в сила решение № 753 от 14.07.2006 г. по гр. д. № 372/2005 г. на ВКС, IV-А г. о. В случая е установено по безспорен начин, че атакуваното решение на ВКС е основано на влязлото в сила решение на Шуменския окръжен съд от 13.07.2000 г. по гр. д. № 197/2000 г., с което е оставено в сила решение от 27.12.1999 г. по гр. д. № 710/1997 г. на Шуменския районен съд. Впоследствие последното решение е отменено в частта, с която е уважен искът за собственост върху дворно място с площ 2 075 кв. м., представляващо имот с пл. № 1 от кв. 267, УПИ * от кв. 337 по плана на град Ш. и делото е върнато в тази част на Шуменския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Отменителното основание по чл. 231, б. "в" ГПК (отм.) е налице тогава, когато атакуваното решение е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебното решение по преюдициален въпрос - в разглеждания случай това е бил въпросът за собствеността върху процесното дворно място от 2 075 кв. м. След като в тази част влязлото в сила решение от 27.12.1999 г. по гр. д. № 710/1997 г. на Шуменския районен съд е било отменено, то следва да бъде отменено и решението относно присъденото обезщетение за същото дворно място на основание чл. 93 ЗС за периода 15.02.1995 г. - 15.09.1997 г., както и в частта относно присъдените лихви върху това обезщетение. Ето защо молбата е основателна, поради което решение № 753 от 14.07.2006 г. по гр. д. № 372/2005 г. на ВКС, IV-А г. о. и оставеното в сила с него решение от 06.12.2004 г. по гр. д. № 363/2004 г. на Варненския апелативен съд следва да бъдат отменени в частта относно присъденото обезщетение за дворно място от 2 075 кв. м., находящо се в град Ш., на основание чл. 93 ЗС за периода 15.02.1995 г. - 15.09.1997 г., както и в частта относно присъдените лихви върху това обезщетение. Делото трябва да бъде върнато в тази част на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, петчленен състав