Решение № 8430 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2019 г.

Решение № 8430 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 243 АПК. Образувано е по искане, предявено от К. Й. чрез процесуалния му представител – адвокат З. Горанова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на решение от 4.11.2018 г. по адм. дело № 933/2018 г. на Районен съд – Монтана, оставено в сила с решение № 41 от 27.03.2019 г. по к. адм. дело № 57/2019 г. на Административен съд – град Видин. Искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК се обосновава с узнаването на ново обстоятелство – нищожност на решението на районния съд, поради факта, че съдията е бил на датата на обявяването му – 4.11.2018 г в годишен платен отпуск. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК се обосновава с наличие на влязла в сила друга заповед - № 2434 от 30.09.2013 г. на кмета на община Монтана, с която решението на районния съд – Монтана си противоречи. Ответната страна – кмет на община Монтана не изразява становище по искането за отмяна. Такова не се изразява и от заинтересованите страни – Л. А., П. П. и Н. Н. Искането за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Главното производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от от К. Й. чрез адвокат З. Горанова против заповед № 2101 от 11.08.2008 г. на кмета на община Монтана. С нея на основание § 62, ал. 3 ПЗР към ПМС № 456/1997 г. е признато на ползвателя Н. Н. право да придобие собствеността по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ върху части от имоти № 2466 и № 2467 от помощния план на зона "Парта", местността "Шести център". Едновременно с това е възложено и извършването на оценка върху 600 кв. м. от имотите. По жалбата е образувано адм. дело № 2102/2017 г. на районен съд - Монтана, приключило с решение № 631 от 22.12.2017 г. за отхвърляне на подадената жалба, като неоснователна. Решението е обжалвано от К. Й. с касационна жалба, по която след определяне на компетентен съд, е образувано к. адм. дело № 144/2018 г. на Административен съд – Враца. Спорът е разгледан по същество и с решение № 157 от 20.04.2018 г. решението на районния съд е обезсилено, като процесуално недопустимо, поради участие на ненадлежна ответна страна – община, вместо административния орган – кмет на община Монтана. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. След връщането е образувано адм. дело № 933/2018 г. на районния съд. Наред с представените при първоначалното разглеждане на делото, са събирани и допълнителни доказателства, поискани от страните. Съдебните прения са проведени в откритото съдебно заседание на 25.09.2018 г. със съдия Е. Петкова. С решение от 4.11.2018 г. оспорената заповед е приета за законосъобразна и подадената срещу нея жалба е оставена без уважение, като неоснователна. Решението е обжалвано с касационна жалба от К. Й., по която е образувано адм. дело № 57/2019 г. на Административен съд - Видин. Основният довод на касационния жалбоподател е за нищожност на решението на районния съд, тъй като на 4.11.2018 г. – датата на решението – съдията, който го е постановил е бил в платен годишен отпуск. Втората група касационни възражения е за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В обстоятелствената част е направена ретроспекция на развилите се правоотношения във връзка със земеделската реституция. Описана е и заповед № 2434 от 30.09.2013 г. за възстановяване в полза на наследниците на починалата собственица П. Първанова, между които подада и жалбоподателят, на новообразуван имот № 22. 38 в местността "Парта" с площ от 744. 8 кв. м. По касационната жалба е образувано к. адм. дело № 57/2019 г. на Административен съд – Видин. Във връзка с основното възражение за нищожност на съдебното решение, касационната инстанция е събрала доказателства. Видно от писмо от 21.02.2019 г. от Районен съд – Монтана, районният съдия Е. Петкова е била в отпуск, поради временна неработоспособност за времето от 22.10.2018 г. до 4.11.2018 г. без прекъсване. По касационната жалба е постановено решение № 41 от 27.03.2019 г., в което много подробно и задълбочено с изследване на тълкувателната практика на Върховния касационен съд, тричленният състав на Административен съд – Видин е счел довода за нищожност на решението за неоснователен. Като такива са квалифицирани и възраженията за наличие на останалите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е оставено в сила. С постановяването му на 29.03.2019 г. спорът за законосъобразността на заповед № 2101 от 11.08.2008 г. на кмета на община Монтана е окончателно разрешен. Решението на районния съд от 4.11.2018 г. не подлежи на последващо обжалване, съгласно нормата на чл. 223 АПК. В искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, К. Й. твърди наличие на ново обстоятелство – отсъствието на районния съдия Е. Петкова, поради ползван годишен отпуск. Позовава се на удостоверението, приложено по к. адм. дело № 57/2019 г. на Административен съд – Видин, макар че от съдържанието му категорично се установява, че за периода от 22.10.2018 г. - до 4.11.2018 г. районният съдия е бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност, а не в годишен платен отпуск. Твърдението няма характер на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е направено още в касационното производство и съответно е предмет на изследване, подробно и задълбочено обсъждане и произнасяне по неоснователността му от Административен съд – Видин в касационното му решение. Поради това искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и подлежи на отхвърляне. Отделно от това, страната претендира отмяна на влязлото в сила решение и в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Тя предвижва възможност за отмяна на влязло в сила съдебно решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Настоящият случай категорично не съответства на тази хипотеза. Липсва първата и основна предпоставка – наличие на две влезли в сила съдебни решения. Искането за отмяна се базира единствено на противоречие между съдебно решение и заповед, като индивидуален административен акт, издадена от административен орган. Това само по себе си показва неоснователност на позоваването на отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. Отделно от това, съдът за пълнота на изложението съобрази, че влязлата в сила заповед № 2434 от 30.09.2013 г. на кмета на община Монтана, на която се позовава заявителят в искането си за отмяна, е издадена на напълно различно основание, има различен адресат и касае различен предмет. Ето защо искането за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд на основание чл. 239, т. 4 АПК също е неоснователно и подлежи на отхвърляне. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение