Решение № 9925 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2017 г.

ВАСIII отделение19.07.2018 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236 от 07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 163 от 2017 г. по описа на Административния съд - Х.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9925 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. Х., гражданин на Киргизстан, против решение № 236 от 07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 163 от 2017 г. по описа на Административния съд - Х. с доводи, че е незаконосъобразно поради съществени нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, поради и което следва да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Миланова, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с историята на касатора, както и доказателствата, относими към ситуацията в Киргизстан. Не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ, като чужденецът е напуснал страната на произход в търсене на по-добри условия на живот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Х. е отхвърлена жалбата на Д. К. Х., гражданин на Киргизстан, против Решение № 13612 от 20.12.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Д. К. Х. по смисъла на чл. 9 ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Киргизстан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АС - Х. е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право намира, че решението на Административен съд - Х., е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В процесния случай, причините на Д. К. Х. за напускането на страната му на произход са икономически. За установяване на обстоятелствата по бежанската му история, с чужденеца са били проведени две интервюта. По време на първото, обективирано в протокол с рег. № УП8885/24.06.2016 г., той е заявил, че не е арестуван или осъждан, както в страната си по произход, така и в друга държава. Киргизстан е напуснал през 1998 г., като заминал нелегално за Русия, където се сдобил с руски паспорт с помощта на ПКК, на която бил член. Така пътувал до С. И. през 1999 г. и останал там до 2002 г., а след това до 2010 г. бил в Турция, след което пак се върнал в Ирак, от където напуснал на 15.05.2016 г. нелегално, и заминал за Турция. На 02.06.2016 г. влязъл нелегално в България, укрит в товарен камион. Като причина за напускане на Киргизстан посочил, че като ученици били агитирани от ПКК да станат нейни членове, а след това заминали за Турция, за да работят за тях. През 2010 г. решил да напусне ПКК и заминал за Ирак, където се оженил и създал семейство, но бил репресиран от властите в Ирак, а и в същото време и заплашван от ПКК, че ще го убият. Не се завърнал в родината си, защото бил предупреден, че го търсят и там. Поради тази причина решил да бяга към Европа. Изрично е заявил, че желаел да замине за Германия, но подал молба за закрила в Р. Б., защото целта му била да получи статут в Европа и после да се ориентира със семейството му към Германия. В проведеното второ интервю обаче - протокол рег. № УП8885/31.08.2016 г., Д. К. Х. посочил, че не бил имал проблеми заради изповядваната от него религия, както и че не бил участвал в религиозни организации, общност, секта. Членувал в ПКК от 1998 г. до 2010 г. в Ирак, бил офицер в нисък ранг. Посочил, че не е имал неприятности с армията или полицията в страната си по произход, но за разлика от първото интервю по време на второто заявил, че не е имал конкретен повод да напусне страната си, като също така не е имало заплахи лично към него и не му е оказвано насилие. Като причина за нежеланието му да се завърне в Киргизстан посочил, че го е страх да не бъде убит от ПКК. Съобразно посоченото, правилно е прието, че спрямо Д. К. Х. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. В процесния случай се касае за лице, което търси по-добри икономически условия за живот. Той е пребивавал в няколко държави, където не се е установил, защото основаната му цел е да достигне Германия. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както правилно е посочено в обжалваното решение, в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. От представената пред касационната инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" за ситуацията в Киргизстан е видно, че там няма никакви данни за вътрешен или международен конфликт, като проблемите там включват произволни арести от страна на правоприлагащите органи и службите по сигурност, както и натиск върху независимите медии, корупция. В страната хората могат да се придвижват свободно, както и извън нея, като също така правителството си сътрудничи със Службата на ВКООН и други организации, за да осигури защита и помощ за бежанците. Като цяло Киргизстан се смята за най-демократичната, но и най-политически нестабилната от петте Централноазиатски държави, придобила независимост след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. В заключение следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

2