Решение № 838 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 961/2015 г.

ВАСV отделение27.01.2016 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА № 6726 от 10.11.2014 г., постановено по адм. д. № 5622/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 838 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 961/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 6726 от 10.11.2014 г., постановено по адм. д. № 5622/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Българска асоциация на бенефициентите, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 03-РД/680 от 14.05.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му по т. 2.1, 2.2 и 2.3, с която на Българска асоциация на бенефициентите е отказан достъп до обществена информация по заявление № 06-2-001-1500/10 от 2014 г. и е върнал преписката на административния орган за предоставяне на исканата информация. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че в случая е налице хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ за предоставяне на исканата информация. С административният акт, оспорен пред Административен съд София град, задълженият субект е отказал да предостави достъп до следната информация: таблица за одобрените разходи (Приложение № 1 към договора за финансова помощ) на всички одобрени за финансиране проекти по мерки 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" и 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в които има одобрени разходи за транспортни средства, четириколесни машини, плавателни съдове и въздухоплавателни средства; таблица за оценка на проектите съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на проектите от списъка по т. 1.1; всички издадени до момента заповеди на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", относно прилагане на референтни цени при разглеждане на заявления за подпомагане по мерки 311 и 312. За да постанови отказ за достъп до описаната по-горе обществена информация задълженият субект е счел, че тази информация е служебна, свързана е с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение. Същата се използва при произнасяне по депозирано заявление за подпомагане чрез крайния акт - заповед за отказ или одобрение на заявения проект за финансиране. При така установеното изводът на Административен съд София град за наличие на хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗДОИ е законосъобразен. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Нормата на чл. 13, ал. 3 ЗДОИ регламентира, че ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация, която хипотеза е налице и не се оспорва от касатора. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспореният отказ първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Доводите в касационната жалба, че исканата информация е публично достъпна и е публикувана на електронната страница на разплащателната агенция, не обосновават незаконосъобразност на обжалваното решение. От една страна такива основания за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация не са посочени в административният акт и мотивите на същият не могат да се допълват в съдебното производство. От друга страна разпоредбите на 23, ал. 15 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на чл. 23, ал. 16 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са относими само до разходите по ал. 4, за които са определени референтни цени. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2