Решение № 838 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 961/2015 г.
ВАСV отделение27.01.2016 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА № 6726 от 10.11.2014 г., постановено по адм. д. № 5622/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 838 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 961/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 6726 от 10.11.2014 г., постановено по адм. д. № 5622/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Българска асоциация на бенефициентите, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 03-РД/680 от 14.05.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му по т. 2.1, 2.2 и 2.3, с която на Българска асоциация на бенефициентите е отказан достъп до обществена информация по заявление № 06-2-001-1500/10 от 2014 г. и е върнал преписката на административния орган за предоставяне на исканата информация. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че в случая е налице хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ за предоставяне на исканата информация. С административният акт, оспорен пред Административен съд София град, задълженият субект е отказал да предостави достъп до следната информация: таблица за одобрените разходи (Приложение № 1 към договора за финансова помощ) на всички одобрени за финансиране проекти по мерки 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" и 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в които има одобрени разходи за транспортни средства, четириколесни машини, плавателни съдове и въздухоплавателни средства; таблица за оценка на проектите съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на проектите от списъка по т. 1.1; всички издадени до момента заповеди на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", относно прилагане на референтни цени при разглеждане на заявления за подпомагане по мерки 311 и 312. За да постанови отказ за достъп до описаната по-горе обществена информация задълженият субект е счел, че тази информация е служебна, свързана е с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение. Същата се използва при произнасяне по депозирано заявление за подпомагане чрез крайния акт - заповед за отказ или одобрение на заявения проект за финансиране. При така установеното изводът на Административен съд София град за наличие на хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗДОИ е законосъобразен. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Нормата на чл. 13, ал. 3 ЗДОИ регламентира, че ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация, която хипотеза е налице и не се оспорва от касатора. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспореният отказ първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Доводите в касационната жалба, че исканата информация е публично достъпна и е публикувана на електронната страница на разплащателната агенция, не обосновават незаконосъобразност на обжалваното решение. От една страна такива основания за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация не са посочени в административният акт и мотивите на същият не могат да се допълват в съдебното производство. От друга страна разпоредбите на 23, ал. 15 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на чл. 23, ал. 16 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са относими само до разходите по ал. 4, за които са определени референтни цени. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,