Решение № 14926 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2014 г.

Решение № 14926 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Илиян Петров Стефанов против решение по адм. д. № 11468/2013 г. по описа на Административен съд София град. Иска отмяна на решението с оплакване за необоснованост и материална незаконосъобразност, защото административният акт е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя, не е спазена формата, тъй като липсват мотиви. За едно и също нарушение за приложени няколко наказания в нарушение на ЗАНН. Административното производство е проведено без да му е предоставена преписката, нарушение по чл. 55 от НПК и чл. 21 от АПК. С така развитите доводи твърди, че заповедта е следвало да бъде прогласена за нищожна. Ответната страна началник група "Административно наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения развити подробно в съдебно заседание. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 688/10.02.2014 г. по адм. д. № 11468/2013 г. по описа на Административен съд София- град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Илиян Петров Стефанов против заповед № АИ 1668/8.10.2013 г. на началник група АНД отдел "Пътна полиция"- СДВР за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство № 281141931. Решението е обосновано и материално законосъобразно. В съответствие с представените заповеди № Iз-1741/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № з-11783/17.09.2012 г. на директора на СДВР е направеният правен извод за материална компетентност на издателя на административния акт началник група АНД отдел "Пътна полиция"- СДВР. Обстоятелството, че лице Александър Л. Димов е временно, а не постоянно назначен на длъжността, не променя правилността на извода. От значение е заеманата длъжност и качеството, в което е бил издателят на административния акт. Налице са предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, която в случая е установена с медицинско изследване. Заповедта е мотивирана като съдържа и обстоятелства и правното основание за прилагане на принудителна административна мярка. Констативният акт за установяване на административно нарушение, на който се позовава и административният орган съдържа фактически констатации. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОС на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него, като предхождат издаването му или да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Прилагането на принудителна административна мярка не представлява административно наказване, поради което е неоснователно оплакването, че в случая жалбоподателят е наказан два пъти за едно и също нещо. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение