Решение № 16596 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2019 г.

Решение № 16596 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Дуков, против решение № 394 от 21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3212/2018 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице с рег. № 432 зз278/22.10.2018 г., издадена от полицейски инспектор в 01 РУ "Полиция" при Областна дирекция на МВР - П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), е разпоредено задържането на касатора за срок от 24 часа. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е преценил заповедта за задържане като мотивирана. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – данни за извършено престъпление, след като с постановление от 2.11.2018 г. на Районна прокуратура - П. е прието, че не са налице доказателства за осъществен от А. К. състав на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е прекратено образуваното срещу него наказателно производство. Искането от съда е за отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на заповедта за задържане. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – полицейски инспектор С. Ч. в 01 Районно управление "Полиция" (РУП) при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - П., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на А. К. против заповед за задържане на лице с рег. № 432 зз278/22.10.2018 г., издадена от полицейски инспектор в 01 РУП при ОДМВР - П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУП - П.. За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и в нея са посочени фактическото и правното основание за задържане на лицето. Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът е установил, че на 22.10.2018 г. около 10: 40 ч., на черен път в близост до кръстовище с път III-8606 в посока от с. Б. за гр. К., при извършена полицейска проверка А. К. е изрекъл обидни думи към полицейските служители, пристигнали на място вследствие подаден от гражданин сигнал, че на вх...да на града към гр. П., на отбивка вляво преди моста тъмен на цвят автомобил с пазарджишка регистрация се движил по черен път, като водачът на автомобила не е могъл да го овладее и сигурно е употребил алкохол. На място полицейските служители намерили А. К. във видимо нетрезво състояние, същият започнал да ги блъска и обижда, поради което използвали физическа сила за поставяне на белезници и го отвели в 01 РУП - П.. Киряков е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 325, ал. 2 от НК. По случая е образувано бързо производство № 3 М-827/2018 г. по описа на 01 РУП - П., по което са разпитани всички служители от полицейското управление, участвали в обработването на случая и подалият сигнала гражданин. След извършена справка е установено, че Киряков е неправоспособен водач, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение. При проверка в Централния полицейски регистър са установени данни за множество криминалистически регистрации на лицето, за част от които има повдигнати обвинения. След приключване на разследването по бързото производство, с постановление от 2.11.2018 г. на прокурор от Районна прокуратура - П. наказателното производство е прекратено поради това, че не са налице доказателства за осъществен от А. К. състав на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и препис от наказателното постановление ведно с материалите по делото са изпратени на 01 РУП - П. за осъществяване на процедурата по УБДХ. Преписката е изпратена по компетентност в Районен съд - П. и с решение № 1998/23.11.2018 г. по н. а. х. д. № 7460/2018 г., XI наказателен състав на ПРС, А. К. е признат за виновен в това, че на 22.10.2018 г. около 10: 40 ч., в близост до кръстовище с път III – 8606 в посока с. Б. за гр. К., е извършил противообществена и непристойна проява, изразяваща се в това, че е отправил към полицейски служител обидни думи и изрази, представляващи оскърбително отношение и държане към органите на властта, за което на основание чл. 1, т. 2 от УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. При тези фактически установявания съдът е приел, че полицейският орган законосъобразно е разпоредил задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – при наличие на данни за извършено престъпление, доказани от приобщения писмен доказателствен материал и от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция намира за правилни изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган - полицейски орган по чл. 57 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР компетентност, и съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е конкретното фактическо основание - наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК с препращане към образуваното бързо производство № 3 М-827/2018 г., както и правното основание за издаване на заповедта – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочването на тези обстоятелства оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, поради което не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено правото му на лична свобода и предвижване, както и кои конкретни негови действия са наложили налагане на процесната ПАМ. Правилно е прието от съда, че при издаване на заповедта за задържане не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - т. 7 от ЗМВР. От анализа на събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията на касатора, че не е доказано извършването на престъпление като предпоставка за задържането. Правилно съдът е посочил, че задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. Предпоставка за задържането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. От данните по делото е видно, че касаторът е съпричастен към извършване на конкретно престъпление, а именно отправяне на закани и заплахи, за което е образувано бързото производство. Фактическата обстановка, довела до задържането на лицето, е подробно отразена в материалите от административната преписка по издаването на заповедта - докладни записки и снети обяснения на полицейските служители и подателя на сигнала на 22.10.2018 г. Правилна е преценката на съда, че с оглед датите на съставянето им и данните в тях се отнасят към фактическите основания за издаване на заповедта за задържане. Извършените непристойни действия се потвърждават и от дадените показания на свидетелите. Изложеното дава основание да се приеме, че по преписката са налице достатъчно данни, които да индицират фактически обстоятелства в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Поради това, правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователен е и довода на касатора, че не е налице основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържането му, след като с постановление от 2.11.2018 г. на Районна прокуратура - П. е прекратено образуваното срещу него наказателно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има превантивен и преустановителен ефект, прилага се независимо от това дали престъплението е установено по несъмнен начин, поради което действията на органите по разследването на извършеното престъпление, както и развитието на наказателното производство, в случая – прекратено поради наказателната неотговорност на Киряков, нямат отношение към нейната законосъобразност. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Заповедта не противоречи и на целите на закона за защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Наложената принудителна административна мярка не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,