Решение № 8324 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2011 г.

Решение № 8324 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 2903/14.06.2011 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 16 състав, постановено по адм. д. № 2279 по описа за 2010 г. на този съд.

С решението е изменен РА № 2000902493/14.08.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София, изменен с решение № 198/08.02.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, както следва:

Определения резултат за данъчен период 01.05. - 31.05.2007 г. ДДС за възстановяване в размер на 59 795,99 лв. определя на ДДС за възстановяване в размер на 189 969,09 лв., ведно със съответните лихви.

Определения резултат за данъчен период 01.06. - 30.06.2007 г. ДДС за възстановяване в размер на 3 919 279,63 лв. определя на ДДС за възстановяване в размер на 4 005 108,98 лв., ведно със съответните лихви.

В полза на "Риофиса България" ЕООД, притежаващо ЕИК 175128997, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Мария Луиза 2", ет. 6 са присъдени разноски в размер на 350 лева.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост.

Според касатора съдът неправилно е обосновал реалността на процесните доставки с неоспореното заключение по ССчЕ, разместил е неоправдано доказателствената тежест във връзка с установяване на това обстоятелство, не е анализирал събраните по делото доказателства. "Евроинвест" ООД представлява дружество, регистрирано към момента на доставките в гр. Бургас, а закупените имоти са в гр. Пловдив и в гр. София.

Касаторът моли чрез юрисконсулт Тодорова за отмяна на решението, след което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Риофиса България" ЕООД я е оспорил чрез адв. Евтимов с доводи, съдържащи се в подробен писмен отговор и поддържани в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е квалифицирал доставките като такива, свързани с осъществените покупки на недвижими имоти. В случая е налице обезпеченост на доставките, правилно е обсъдено заключението по ССчЕ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е приел за установено следното:

С оспореният РА е определен ДДС за възстановяване в размер на 13 554 417,73 лв. при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване общо в размер на 14 657 038,57 лева. С решението на Д "ОУИ" - гр. София частично е отменен ревизионния акт и същия е изменен относно резултата за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2007 г. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че сключеният договор между "Риофиса България" ЕООД и "Евроинвест" ООД доказва само наличието на облигационни отношения между съконтрахентите, но не и реалността на доставките на стоки/услуги.

В ревизионното производство е констатирано, че "Евроинвест" ООД е издал на получателя "Риофиса България" ЕООД следните фактури:

№ 100000000001/04.05.2007 г. с предмет на доставката "комисионна по договор от 29.03.2006 г. за посредничество при покупка на земя в гр. Пловдив";

№ 100000000003/19.06.2007 г. с предмет на доставката "комисионна по договор от 29.03.2006 г. за посредничество при покупка на земя в гр. София".

Фактурите са включени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период. Дължимият данък е начислен по реда на чл. 86 от ЗДДС, като задължение към републиканския бюджет. Декларираният резултат за периода е внесен в полза на бюджета, като плащането е по банков път. "Евроинвест" ООД разполага с 6 лица, наети по трудово правоотношение и с офис под наем. Дружеството притежава собствени транспортни средства, съответно офис оборудване, респективно технически и кадрово е обезпечено осъществяването на доставката.

Задълженото лице е представило декларация и договор от 29.03.2006 г., сключен между "Евроинвест" ООД и "Риофиса Интернационал" ООД - Испания, собственик на 100% от капитала на учреденото в РБългария "Риофиса България" ЕООД. На 30.08.2006 г. между "Риофиса Интернационал" ООД - Испания и "Риофиса България" ЕООД е подписан документ за преотстъпване на договора за сътрудничество между "Евроинвест" ООД и "Риофиса Интернационал" ООД - Испания.

Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 68 ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.), чл. 168, § 1, б. "а" от Директива 2006/112 ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, поставяща като изискване за признаване на дължимия или платен ДДС в държава - членка, извършването на доставка на стока или услуга от друго ДЗЛ, СС 16 - ДМА - т. 4 (Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия). Обсъдено е заключението по ССчЕ, неоспорено от страните. Съдът се е позовал на констатациите от ПИНП № 5699 - 1/30.01.2008 г., изготвен в предходно ревизионно производство от органи на ТД на НАП - гр. Бургас за всяка една от процесните фактури.

Административният съд се е мотивирал с това че, "Евроинвест" ООД е осчетоводило прихода по издадените фактури към "Риофиса България" ЕООД във връзка с осъществяване на посредническа дейност по закупуване на недвижими имоти. Заплатеното възнаграждение е осчетоводено като пряк разход. Доказано е извършването на фактурираните услуги.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Фактите по делото са безспорно установени и възпроизведени от съда в неговото решение, поради което настоящата инстанция не намира за нужно да ги повтаря отново. Спорът между страните е свързан с интерпретирането на установените факти и обстоятелства в контекста на реалността на доставките. Реалността като положителен факт, подлежи на доказване от страната, черпеща права от довода за нейното наличие. В този смисъл АССГ не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на това обстоятелство и при съвкупното обсъждане на събраните доказателства със заключението по ССчЕ. Следва да се има предвид, че съдебните изводи не се основават единствено и само на констатираното от вещото лице, а са мотивирани надлежно и чрез подробно обсъдените писмени доказателства.

На л. 22 от делото е приложен договор от 29.03.2006 г. за сътрудничество, като по силата на предвиденото в раздел "УСЛОВИЯ" т. 1.2, консултантът предлага на клиента проекти или терени за търговски центрове, развитие на фирми и логистика, с изключителен характер, така че докато споразумението е в сила, няма право да предлага този вид проекти или терени на други клиенти. Очевидна е разликата с клаузата по т. 1.1 от договора, според която консултантът се задължава да установи от името на клиента необходимите контакти за внедряването му на българския пазар. В този смисъл е основателно възражението на адв. Евтимов, че документираният с процесните фактури предмет на доставките е относим към уговорката по т. 1.2 от договора, което на свой ред предполага ангажирането на доказателства за извършването на посреднически услуги във връзка с придобиването на недвижимите имоти.

Тези изводи се потвърждават от съдържанието на ПИНП № 5699 - 1/30.01.2008 г. (л. 19), в който изрично е отбелязано, че комисионната по договора от 29.03.2006 г. за посредничество при покупка на земя в гр. Пловдив и в гр. София е изчислена съгласно клауза 1.2 от договора. Протоколът е издаден от приходен орган на НАП, представлява официален документ и се ползва със съответната доказателствена сила по отношение на констатираните в него факти и обстоятелства. В протокола са описани данните за установено осчетоводяване на двете фактури, заплащането по банков път на сумите, наличието на лица, наети по трудов договор, нает офис, притежаването на собствени транспортни средства, офис оборудване. В ПИНП изрично е записано, че дружеството технически и кадрово е обезпечено за осъществяване на дейността си. Според съдържанието на ПИНП основната дейност на "Риофиса България" ЕООД е посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти.

По делото от л. 58 до л. 85, е приложена в заверен превод, водената кореспонденция между страните по договора във връзка с неговия предмет. В резултат от дейността на "Евроинвест" ООД, "Риофиса България" ЕООД е придобило чрез покупко-продажби, обективирани в два нотариални акта (л. 31 - л. 40) недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив и в гр. София. Именно във връзка с тази дейност е изплатено възнаграждението, документирано с процесните фактури. В заключението си по ССчЕ вещото лице Д. Митова - Миладинова е констатирало следното:

• Фактурите са осчетоводени като пряк разход при придобиване на ДМА - в конкретния случай придобиване на инвестиционни имоти.

• Фактурите са платени по валутната сметка на "Евроинвест" ООД.

• Възприетият от "Риофиса България" ЕООД подход при отчитане на разходите по фактурите, отговаря на приложимите СС.

• Разходите, направени от "Риофиса България" ЕООД за посреднически услуги по процесните фактури са включени в цената на придобиване на имотите.

Заключението е прието без оспорване и при неговото обсъждане съдът е спазил разпоредбата на чл. 202 ГПК. Констатациите от заключението се подкрепят от съвкупната преценка с останалите писмени доказателства.

Липсва основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което съдът оставя в сила първоинстанционното решение.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение