Решение № 13775 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2009 г.

Решение № 13775 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Нафтекс петрол" ЕООД моли да бъде отменено решение № 378/13.3.2009 г. по адм. д. № 2329/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Д/47-Н-8/25.8.2008 г. на директора на РМД - Варна, с което е потвърдено решение № А-418/31.7.2008 г. на началника на Митница - Варна, в частта, с която е отказано прихващане или възстановяване на 425,71 лв. акциз като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде уважена жалбата му решението на началника на Митници - Варна, като му бъдат присъдени разноски. Ответниците по касационната жалба Митница - Варна и РМД - Варна, редовно призовани, не изпращат представил. В дадения от съда срок не са подали възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Нафтекс петрол" ЕООД против решение № Д/47-Н-8/25.8.2008 г. на директора на РМД - Варна, с което е потвърдено решение № А-418/31.7.2008 г. на началника на Митница - Варна, в частта, с която е отказано прихващане или възстановяване на 425, 71 лв. акциз. В мотивите си съдът е приел, че с молба от 22.7.2008 г. касаторът е поискал възстановяване на акциз 934, 15 лв. на основание чл. 26 ЗАДС за 1400 кг. Реактивно гориво JET А-1. С решение № А-418/31.7.2008 г. на началника на Митница - Варна искането е уважено частично, като е отказано възстановяване на акциз в размер 425, 71 лв., тъй като с писмо № 4432-61/30.7.2008 г. МП - Летище Пловдив не е потвърдил зареждане на гориво по три броя съплай листове от м. 6.2008 г. По чл. 26, ал. 1 ЗАДС в случаите на износ на акцизни стоки, платеният за стоките акциз се възстановява. По чл. 26, ал. 2 ЗАДС доставката на енергийни продукти за зареждане на въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и платеният за стоките акциз се възстановява по ред и в срокове, определени с правилника. По чл. 23 и чл. 24, ал. 1 и 2 ППЗАДС митницата извършва проверка за изпълнение изискванията за възстановяване на акциза, които са изпълнени, когато е установено, че акцизът е внесен и изнасянето на акцизните стоки е осъществено. Предвид писмото на МП - Летище Пловдив митническите органи са приели, че не е осъществен износ. Съдът е цитирал чл. 22 и чл. 23 ППЗАДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 8/2007 г. и е приел, че по чл. 23 ППЗАДС следва да е представена митническа декларация за износа, за да се приеме, че се налице условията за възстановяване на акциза. Вещото лице е дало заключение, че съплай листовете не се заверяват от митническия изходен продукт - МП - Летище Пловдив при зареждане на въздухоплавателни средства, осъществяващи вътрешни полети. Дружеството е декларирало, че иска възстановяване на акциз на горивата, които съобразно талоните за доставка на гориво са с направление Европейския съюз. Представените съплай листове, които заместват митнически декларации, са за доставка на гориво за полети до Ямбол, София и Пирдоп. Вещото лице е дало заключение, че в тези случаи съплай листовете не се заверяват от митническите органи. Съдът е приел, че практиката на МП-Летище Пловдив да не заверява съплай листове за вътрешни полети не променя факта, че дружеството не разполага с митническа декларация за износ по чл. 23 ППЗАДС. Приел е също, че в случая липсват документи, доказващи зареждането на въздухоплавателното средство, представената товарителница доказва само, че горивото е транспортирано до Летище - Пловдив. Съдът неправилно е преценил доказателствената стойност на съплай листовете. От тях е видно, че съдържат данни за количеството и вида на горивото, което е заредено, на кой самолет, номер полет, от къде за къде лети самолетът. Подписани са от доставчик и получател и необосновано съдът е приел, че не е доказано зареждане на въздухоплавателни средства с горивото по трите броя съплай листове, само заради липсата на заверка на митническите органи, каквато предвид заключението на вещото лице, за вътрешни полети не се прави. Вещото лице е дало заключение след проверка в документацията на Летище-Пловдив, че по представените съплай листове е заредено гориво на въздухоплавателни средства и съдът необосновано е приел, че този факт не е доказан по делото. По чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, който съдът точно е цитирал, не са разграничени вътрешните от външни полети - по този текст зареждането на въздухоплавателни средства с гориво се смята за изнасяне по смисъла на закона и за възстановяването на акциза по чл. 26, ал. 1 ЗАДС след като е установено зареждането с гориво на въздухоплавателното средство, изнасянето по смисъла на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗАДС е доказано. Позоваването на чл. 23, ал. 2, т. 4 ППЗАДС за наличие на износна митническа декларация е неправилно. С чл. 26, ал. 2 ЗАДС е въведена фикция - зареждането на въздухоплавателно средство с гориво е изнасяне на горивото, ако полетът не е за спортни, развлекателни цели или лични нужди. Изискването за прилагане на митническа износна декларация по чл. 26, ал. 2 т. 4 ППЗАДС противоречи на чл. 26, ал. 2 ЗАДС в случаите, когато се извършват вътрешни полети, при които износна митническа декларация няма как да бъде съставена. От това следва, че чл. 26, ал. 2, т. 4 ППЗАДС не урежда хипотезата на зареждане на въздухоплавателни средства с горива за вътрешни полети и неправилно е приложен от съда в случая. Липсата на уредба за случаите на вътрешни полети е отстранена с приемането на новия чл. 23а ППЗАДС от ДВ бр. 28/2009 г. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отмяна на решението на началника на Митница - Варна в частта, с която е отказано възстановяване на акциз по чл. 26, ал. 1 ЗАДС, а преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по искането за възстановяване на акциз вх. № Н-47-316/22.7.2008 г. на касатора. Следва първият ответник да бъде осъден да заплати 180 лв. разноски на касатора, които не включват адвокатски хонорар, тъй като в пълномощното не е отбелязано да е внесен и не е налице такава разноска. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение