Решение № 5271 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12970/2016 г.

Решение № 5271 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12970/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. П. И., П. Л. И. и М. Л. И. чрез адв. А. М. като процесуален представител против решение № 6154/10.10.2016 г. по адм. дело № 3718/2016 г. на Административен съд С. - град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С., В. Д. В., Ц. С. Д. и "Полиграфически комбинат Д. Б." ООД, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях. П. А. съд С. - град Л. П. И., П. Л. И. и М. Л. И. са оспорили законосъобразността на заповед № 18-8795/10.11.2015 г. на началника на СГКК - С., с която на основание чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 49в, ал. 1, т. 1 (ДВ бр. 49/2014 г.), към момента отменен (ДВ, бр. 57/2016 г.) от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за поземлени имоти с идентификатори 68134.1506.364 и 68134.1506.991, гр. С., район "И.", Столична община. Заповедта е издадена в изпълнение на влязло в сила решение по адм. дело № 7060/2012 г. на АССГ, с което първоначално одобрената КККР за тези два имота, на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, е отменена в тази част и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Следователно, заповед № 18-8795/10.11.2015 г. на началника на СГКК - С. всъщност има за предмет одобряване на първоначална КККР по чл. 49, ал. 1 ЗКИР относно тези два имота. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, поради което е отхвърлил оспорването. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради следното: С. З. за изменение и допълнение на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г.) разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 във вр. с чл. 49в, ал. 1, т. 1 ЗКИР, каквото е настоящото. С § 34 ПЗР ЗИДЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г.) е уредена процедурата по довършване на административните производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, започнати към момента на влизане в сила на изменението на закона, но липсва такава за съдебните производства, които са висящи към посочения момент. За тях се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, изключваща съдебното обжалване на такива актове. Изложеното налага извода, че към датата на постановяване на обжалваното решение, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, жалбата на Л. П. И., П. Л. И. и М. Л. И. против заповед № 18-8795/10.11.2015 г. на началника на СГКК - С., с която, след отмяна на предходна такава с влязло в сила съдебно решение, на основание чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 49в, ал. 1, т. 1 ЗКИР са одобрени КККР за поземлени имоти с идентификатори 68134.1506.364 и 68134.1506.991, е недопустима съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по съществото на спора, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а вместо него - да се постанови друго, с което подадената жалба да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение