Решение № 402 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2014 г.

Решение № 402 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция "Местни данъци и такси" към община Враца срещу решение № 124 от 18.03.2014 г. постановено по адм. дело № 33 по описа за 2014 г. на Административен съд - Враца. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно. Счита, фактическата обстановка по случая не изключва задължението на собственика на моторно превозно средство (МПС) да заплаща годишен данък за него. За да е изпълнено изискването на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е необходимо кумулативното наличие на двете предпоставки: собственика да е върнал свидетелството за регистрация и да е представено удостоверение за разкомплектоване. В случая и двете предпоставки не са налице. Дори и да се приеме, че предходния собственик е върнал свидетелството за регистрация и това ползва ЕТ "Калин Найденов", не може да се приеме извода, че не е необходимо представяне на удостоверение за разкомплектоване, при наличие на изричното изискване на ЗМДТ. В този смисъл са и методическите указания на Националната агенция за приходите (НАП), издадени съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗМДТ. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде оставен в сила административният акт в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ЕТ "Калин Найденов", не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решението, съдът е отменил акт за установяване на задължение по декларация АУЗД № 000187 от 26.11.2013 г. издаден от орган по приходите към община Враца, в частта за установените задължения за товарен автомобил, марка "ЗИЛ", модел 555, с номер на шаси: 1989431, двигател: 645906 и рег. № Л 4596 ТВ, потвърден с решение от 18.12.2013 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) в община Враца. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 06030200 от 14.01.2003 г., ЕТ "Калин Найденов" е декларирал притежаване на пътно превозно средство товарен автомобил, марка "ЗИЛ", модел 555, с номер на шаси: 1989431, двигател: 645906. Товарният автомобил е придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 19.12.2002 г., в който е посочено, че МПС е спряно от движение на 11.11.1998 г. В представени удостоверения от 04.02.2011 г. и от 10.05.2012 г. от началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Враца се посочва, че липсват данни жалбоподателят да е настоящ или бивш собственик за процесното МПС. В представено свидетелството за регистрация № Л 4596 ТВ за МПС, е посочен собственик Общинска фирма Троянски строител. С АУЗД № 000187 от 26.11.2013 г. са установени вземания за данък върху превозните средства на подробно изброени превозни средства, включително и за гореописания товарен автомобил за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г., в общ размер главница 700, 00 лв. и лихва 266, 01 лв. АУЗД е обжалван по административен ред, в частта относно установените задължения за товарния автомобил, потвърден е с решение на горестоящия административен орган, след което е обжалван по съдебен ред в посочената по-горе част. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че АУЗД, в обжалваната част, е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Предвид нормите на чл. 52 и чл. 53 от ЗМДТ е приел, че жалбоподателят, като собственик на превозното средство е данъчно задължено лице. След анализ на нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в релевантните за спора редакции) и на съответните подзаконови нормативни актове е приел, че определените с оспорения акт публични вземания не са дължими от жалбоподателя. Изложил е, че предходния собственик е върнал свидетелството за регистрация на товарния автомобил, предвид данните по делото за спиране от движение на превозното средство от 11.11.1998 г. и нормата на чл. 40 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г). Автомобилът не е бил регистриран за движение, като собственост на жалбоподателя. С оглед данните за процесния автомобил, е посочил, че е от категория N3, не попада в категорията автомобили, изброени в чл. 2 и чл. 3 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства, приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г. и за него е неприложимо изискването за предаване за разкомплектоване. Приел е, че съгласно нормата на § 3, ал. 3 от ПЗР от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., считано от 01.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и по силата на нея автомобила е с прекратена регистрация от 01.06.2006 г. Решението е неправилно. По делото няма спор, че ЕТ "Калин Найденов" е собственик на товарен автомобил марка "Зил", модел 555, с рег. № Л 5496 ТВ, като безспорно е и обстоятелството, че за посочения автомобил за периода от 2008 г. до 2012 г. вкл. данък върху превозните средства не е заплащан. Видно от свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, автомобилът е бил регистриран на 19.05.1982 г., като след придобиването му търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. да заяви промяната на собствеността на моторното превозно средство пред съответното структурно звено "КАТ - ПП" в 14-дневен срок от настъпването й. Съгласно нормата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като с оглед разпоредбата на чл. 53 от с. з., данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Следователно, жалбоподателят, като собственик на описаното превозно средство е носител на задължението за заплащане на данък по чл. 52 от ЗМДТ. Спорен по делото е факта, изпълнени ли са изискванията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, както в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 105 от 2006 г., така и в редакцията обн. в ДВ бр. 95 от 2009 г., за освобождаване от заплащането на този данък през целия процесен период. Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 105 от 2006 г.), за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Посочената разпоредба, която урежда освобождаването от заплащане на данък върху превозните средства, като материалноправна има действие занапред, считано от влизането й в сила - 01.01.2007 г. В процесния случай тя се явява приложима за дължимия данък върху превозното средство за 2008 г. и 2009 г. За времето обхващащо посочения период, нормата е с едно и също съдържание и изисква изпълнение на две кумулативни условия: 1. връщане на свидетелството за регистрация до края на предходната година и 2. представяне на удостоверение за разкомплектоване. В представения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 19.12.2002 г., с който товарният автомобил е бил закупен от търговеца, е посочено, че автомобилът е спрян от движение на 11.11.1998 г. Това обстоятелство не е оспорено от ответника. Към 11.11.1998 г. разпоредбата на чл. 40 от приетата в последствие Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., на която се позовава първоинстанционният съд, е била неприложима. Предвид обаче релевантната правна уредба - чл. 12 от Наредба № 6 за регистрацията и отчета на пътните превозни средства (отм.) - ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г., следва да се приеме, че документите за движение на автомобила (свидетелството за регистрация на МПС) е било задържано в КАТ. Това обаче не е достатъчно, за да се освободи от заплащането на данък съответното МПС. Необходимо е да е налице и второто предвидено в закона кумулативно условие - представяне на удостоверение за разкомплектоване на автомобила, което в случая не е изпълнено. Това, че Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства (приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г., обн., ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г., отм., бр. 7 от 25.01.2013 г., в сила от 25.01.2013 г.) се явява неприложима за процесния автомобил не води до различен правен извод. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че в случая не са налице нормативноустановените предпоставки за освобождаване от данък за периода 2008 г. - 2009 г. вкл., с оглед на което обжалваният АУЗД в тези негови части е издаден в съответствие с материалния закон. Що се отнася до задълженията за данък върху превозните средства дължим за 2010 г. и 2011 г. и 2012 г., приложима се явява редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ - ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., която предвижда като условие за освобождаване от данък прекратяване на регистрацията на МПС. Прекратяването на регистрацията е правно регламентирана дейност, с която обектът на собственост МПС престава да съществува, с което отпада и задължението за плащане на данък. Настоящият съдебен състав приема, че нормата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., на която се позовава първоинстанционният съд, не означава прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, т. е. служебно, каквато възможност дотогава Наредбата не е предвиждала. От представеното по делото свидетелство за регистрация за процесния автомобил е видно, че същият е с прекратена регистрация считано от 27.12.2013 г., което води до извод, че процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, на основание посочения нормативен текст, до 27.12.2013 г. не е била проведена. Предвид изложеното АУЗД, досежно процесния автомобил, е издаден в съответствие с материалния закон и за периода 2010 г. и 2011 г. и 2012 г. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. То следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на ЕТ "Калин Найденов" срещу АУЗД в посочената част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед крайния изход на делото, съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски. С цел доказване на претендираните разноски по делото са представени договори за правна защита и съдействие № 8 от 05.02.2014 г. и № 22 от 02.04.2014 г., сключени между община Враца и адв. Янчев, в които е отразено, че е договорено и заплатено по сметка възнаграждение в размер на 240,00 лв. (за първоинстанционното производство) и в размер на 300,00 лв. (за настоящето производство). Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В случая такива не са представени. Предвид посоченото съдът намира, че от представените от касационния жалбоподател доказателства, не се установява действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Не се установява от него да са направени други разноски в хода на производството. Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 и с чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,