Решение № 14759 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2013 г.

Решение № 14759 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Кирчо Павлов Павлов против решение № 74 от 12.06.2013 г., постановено по адм. дело № 59/2013 г. по описа на Административен съд - Кърджали в частта, в която е отхвърлено оспорването му против решение № ПО - 32/27.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, като се твърди, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, доколкото вземането за надвзета пенсия не е публично държавно вземане за времето от 1.01.2007 г. до 1.05.2009 г. Касаторът поддържа, че вземанията за надвзети надплатени суми не са публични държавни вземания, като същите са регламентирани като такива едва в новата хипотеза на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, в сила от 1.05.2009 г., поради което изводът на съда, че вземането в случая е по чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК е неправилен. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което спорът да се реши по същество, като се отмени изцяло оспорения административен акт. Ответникът - директорът на РУСО - Кърджали поддържа становище за неоснователност на касационната жалба в депозирана по делото писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № ПО - 32/27.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали в частта, в която с него е потвърдено разпореждане № ПР-601/7.08.2012 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Кърджали за възстановяване на суми по надвзета пенсия в размер на 751,65 лв., от които главница за периода 1.01.2007 г. до 6.05.2012 г. в размер на 483,59 лв. и лихви за периода от 8.01.2007 г. до 7.08.2012 г. в размер на 268,06 лв. С обжалвания съдебен акт Административен съд - Кърджали е отменил решение № ПО - 32/27.09.2012 г. и потвърденото с него разпореждане в частта, с която е разпоредено да се възстановят от Кирчо Павлов Павлов суми от надвзета лична пенсия за осигурителен стаж и възраст общо в размер на 82,17 лв., от които главница за периода от 1.07.2007 г. до 7.08.2007 г. в размер на 37,70 лв. и лихви върху тях за периода от 8.01.2007 г. до 7.08.2007 г. в размер на 44,47 лв., като е отхвърлил жалбата му в останалата част като неоснователна. В частта, в която оспореният акт и потвърденото с него разпореждане са отменени частично, решението не е обжалвано и е влязло в сила. С касационната жалба се обжалва постановеното решение в отхвърлителната му част. За да отхвърли жалбата на касатора като неоснователна в частта по отношение на установените задължения - главница за периода от 7.08.2007 г. до 6.05.2012 г. и лихви за периода от 7.08.2007 г. до 7.08.2012 г., Административен съд - Кърджали обосновано е приел, че вземанията на Националния осигурителен институт (НОИ), произтичащи от надвзети пенсии съставляват незаконосъобразно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК и съставляват публични държавни вземания. Приложил е правилно чл. 115, ал. 1 от КСО, който установява петгодишен давностен срок за погасяване на вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии, както и лихвите върху тях. Позовал се е на разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК относно спирането на давността при обжалване на акта, с който е установено задължението. След като е установил, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност в случая е 1.01.2007 г., съответно за лихвите от 8.01.2007 г., е приел, че към датата на издаване на разпореждане № ПР-601 (7.08.2012 г.) и към датата на издаване на потвърждаващото го в тази част решение № ПО-79 (27.09.2012 г.) и в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, петгодишният давностен срок е изтекъл за вземанията на НОИ, произхождащи от надвзета пенсия или лихви върху тях, възникнали в периода 1.01.2007 г. - 7.08.2007 г., а в останалата част относно периода 7.08.2007 г. - 6.05.2012 г. по отношение главницата и лихви за периода 7.08.2007 г. - 7.08.2012 г., този срок не е изтекъл. Решението в обжалваната част е правилно. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, в сегашната редакция на разпоредбатата (доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.), вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Вземанията на Националния осигурителен институт за надвзети пенсии са публичноправни на основание чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК. По делото е установено, че в резултат на недеклариране на осигурителен стаж и доход на жалбоподателя Павлов е определен по - голям размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като надвзетите от него пенсии са недобросъвестно получени и подлежат на възстановяване, ведно с дължимата лихва. Установените задължения са публични държавни вземания и за тях са приложими разпоредбите на КСО и ДОПК за неуредените случаи, а направеното в касационната жалба възражение, че същите нямат такъв характер за времето от 1.01.2007 г. до 1.05.2009 г., когато влиза в сила изменението на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК (ДВ, бр. 12 от 2009 г.), не се споделя от настоящия състав. Цитираната от касатора разпоредба не се отнася за конкретния случай. Касационният довод за неприложимост на нормите на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК по отношение установените задължения за надвзети пенсии е неоснователен. Както разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, така и чл. 171, ал. 1 от ДОПК (в сила от 1.01.2006 г.) предвижда вземанията на Националния осигурителен институт за надплатени пенсии да се погасяват с изтичането на срок от пет години. Началната дата, от която се дължи възстановяване на сумите от надвзети пенсии в случая е 8.08.2007 г. (до 7.08.2007 г. вкл. вземанията на НОИ са погасени по давност и съдебното решение в тази част е влязло в сила). Към този момент разпоредбата на чл. 115, ал. 1, изр. 1 от КСО има следната редакция: вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Правилно съдът е приел, че за вземанията до 31.12.2008 г. е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО в редакцията до изменението, обнародвано в ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., а за вземанията, възникнали след тази дата - от 1.01.2009 г. до 6.05.2012 г. относно главницата и за периода от 1.01.2009 г. до 7.08.2012 г. относно лихвите, е приложима редакцията на нормата след посоченото изменение. Към датата на издаване на оспореното разпореждане - 7.08.2012 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл и вземането на НОИ за периода след 8.08.2007 г. не е било погасено по давност. След като установените задължения са публични по своя характер, то наред със специалния закон за тях се прилага и ДОПК за неуредените в КСО случаи. Ето защо относно спирането на давността е приложима разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, съгласно която давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. За започване на производството по установяване на публично вземане в хипотезата на възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии следва да се приеме издаването на разпореждането, от който момент спира да тече давността. Последната спира и в случаите, когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, т. е. и за времето, през което се провежда съдебното му оспорване съгласно чл. 172, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Направеният от първоинстанционния съд извод в същия смисъл е законосъобразен и обоснован. Като е отхвърлил подадената жалба в тази й част, Административен съд - Кърджали е постановил решение в съответствие с материалния закон. По изложените съображения не е налице твърдяното касационно основание за неговата отмяна. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че съдебният акт в обжалваната му част е валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото и при своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на РУСО - Кърджали следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,