Решение № 9847 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12860/2014 г.

Решение № 9847 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12860/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция" - Гълъбово при ОД на МВР гр. Стара Загора против решение № 139 от 31.07.2014 г., постановено по адм. д. № 202/2014 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Георги Иванов Йорданов, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 84/22.04.2014 г. на началника на РУП Гълъбово, с която на Георги Иванов Йорданов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат Административен съд гр. Стара Загора е приел, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Същата не съдържа реквизитите съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В нея не са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В административният акт и в изготвената в дисциплинарното производство справка са изброени само изготвените актове за установяване на административно нарушение (АУАН) и датата на издаването им, като не е посочено кога същите са предадени на Йорданов, в какъв срок и на кого е следвало служителят да ги предаде. Извършеното от жалбоподателя нарушение е квалифицирано като неизпълнение на задължения по типова длъжностна характеристика, изразяващи се в осъществяване на контрол, проверка и отчитане на изготвените от полицейските служители документи, свързани с административно наказателната дейност. Отчитането на изготвените от полицейските служители документи относно административно наказателната дейност е свързано с отчет относно видовете съставени документи и техния брой за определен период от време и не е равнозначно с възложени задължения за получаване на съставени АУАН и предаването им на служител, който следва да ги въведе в системата, поради което не може да се направи извод, какво е бил длъжен да изпълни служителя и какво е нарушил. Изложените общи фактически основания за налагане на дисциплинарно наказание не обосновават извършване на конкретно дисциплинарно нарушение. Постановяването на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма нарушава правото на защита на служителят и е основание за нейната незаконосъобразност, поради което и изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.). В нарушение на цитираната норма в административният акт и в изготвената справка не е обоснован размера на наложеното наказание. Липсват изложени съображения относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. След като нормата на чл. 227, ал. 2 от ППЗМВР (отм.), предвижда, че дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от шест месеца до една година, то в заповедта за налагането му следва да бъде обоснован и неговия размер, което в случая не е сторено. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. По делото не е установено какъв е бил редът за предаване на съставените АУАН, какви са били задълженията в тази връзка на Йорданов и в какъв срок е следвало същите да бъдат предадени. Не е установено и че конкретно на него са възложени задължения по предаване на съставените АУАН. Такива задължения не са установени и с приложените по делото заповеди № 38/15.03.2012 г. на началника на РУП - Гълъбова и № 1205/2013 г. на директора на ОД на МВР гр. Стара Загора. Доводът в касационната жалба, че мотивите за вината на Георги Йорданов се съдържат в писмената защита на процесуалния представител на ответника, са неоснователни. Недопустимо е фактическите основания за издаване на административния акт да се допълват в съдебното производство. Неоснователен е и доводът, че дисциплинарното наказание е наложено не за нарушаване на реда за отчитане, а за неотчитане на съставените АУАН. Както бе посочено по - горе в заповедта и справката не е посочено в какъв срок и на кого е следвало да бъдат предадени съставените АУАН. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат в касационната жалба. Доказателствената тежест правилно е разпределена между страните. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 АПК. Обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил правилен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,