Решение № 6611 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2015 г.

Решение № 6611 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от И. В. Н. от гр. Ботевград против решение № 473/11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 132/2015 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 03-514#1/21.01.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - област, с което е потвърдено разпореждане № МП-03-27036#3/11.12.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения, че неправилно при преценката дали са изпълнени предпоставките по чл. 69, ал. 1 КСО в приложимата за случая редакция и в частност относно наличието на общ стаж от 27 години, е взет предвид само стажът, положен преди освобождаването от военна служба, тъй като такова изискване не съществува в приложимите нормативни актове. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да бъде отпусната исканата пенсия. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - област, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на И. В. Н. против решение № 03-514#1/21.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ София - област, с което е потвърдено разпореждане № МП-03-27036#3/11.12.2014 г. на ръководителя на "ПО". За да постанови този акт съдът е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито на изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО и чл. 69, ал. 1 КСО. Относно изпълнението на условията по чл. 69, ал. 1 КСО съдът е обосновал извода, че общият осигурителен стаж от 27 години може да се формира само при допълване със стаж, придобит преди освобождаването от военна служба и в съответствие с това тълкуване е приел, че И. Н. няма общ стаж от 27 години до датата на освобождаване от военна служба, а само 25 години и 5 дни. Настоящият касационен състав на съда в мнозинството си приема, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че И. В. Н., касационен жалбоподател в настоящото производство, е подал заявление с вх. № 27036/06.11.2014 г. до директора на ТП на НОИ София - област за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст по чл. 69, ал. 1 КСО. С разпореждане № МП-03-27036/11.12.2014 г. на ръководителя на "ПО" отпускането на исканата пенсия е отказано. Прието е, че лицето има навършена възраст към датата на подаване на заявлението 46 години и 3 месеца, има осигурителен стаж от първа категория - 20 години и 12 дни /стаж положен на щатна военна длъжност/ и осигурителен стаж от трета категория - 5 години 10 месеца и 24 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория - 39 години 3 месеца и 14 дни, както и сбор от осигурителен стаж и възраст 85 години 6 месеца и 18 дни. При тези данни е направен извода, че Илиян Нинов не отговаря на изискването по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО за навършена възраст от 63 години и 8 месеца, изискуеми през 2014 г.; не отговаря на изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за навършена възраст 52 години и 8 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст - 100; не отговаря на изискването по чл. 69, ал. 1 КСО за наличие на 27 години общ осигурителен стаж при освобождаването си от военна служба. При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение № 03-514#1/21.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. При произнасянето органът е взел предвид удостоверение обр. УП 16 № 07-9/19.01.2015 г., с което е анулирано удостоверение обр. УП-16 № 07-78/24.10.2014 г., в което закупеният стаж за висше образование включва период, зачетен за осигурителен стаж на друго основание - военна наборна служба. Предвид това и с оглед останалите представени доказателства е прието е, че към датата на освобождаване от военна служба - 05.09.2012 г. И. Н. е имал зачетен стаж общо в размер на 4 години 11 месеца и 23 дни, общият осигурителен стаж положен на военна служба е 20 години и 12 дни, поради което общият стаж до датата на прекратяване на правоотношението по ЗОВС е 25 години и 5 дни и е недостатъчен за пенсиониране в хипотезата на чл. 69, ал. 1 КСО. Посочено е още, че осигурителният стаж, който е положен извън кадровата военна служба, може да допълва без превръщане изискуеми стаж от 2/3, положен на кадрова военна служба, но само ако е положен до датата на прекратяването на правоотношението по ЗОВС. Посочено е, че това условие е въведено от 01.01.2014 г. и представлява абсолютна предпоставка за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 КСО. От представените писмени доказателства относно придобития осигурителен стаж на Илиян Нинов се установява, че същият има следния осигурителен стаж: 2 години - наборна военна служба - от 30.08.1987 г. до 29.08.1989 г.; 2 години 11 месеца и 23 дни - осигурителен стаж за периода 31.08.1989 г. - 22.08.1992 г., зачетен на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО, заплатен по реда на чл. 9а, ал. 2 КСО; 20 години и 12 дни - кадрова военна служба през периода от 23.08.1992 г. до 05.09.2012 г., зачетен от първа категория; или общо до тази дата /датата на освобождаване от военна служба/ безспорно е установен осигурителен стаж от 25 години и 5 дни. След тази дата И. Н. има осигурителен стаж, за който също не се спори като продължителност и категория, както следва: 4 месеца като безработен - през периода 05.09.2012 г. - 05.01.2013 г., 1 г. 5 месеца и 28 дни в "Микроелектроникс" - Ботевград - през периода от 04.03.2013 г. до 02.09.2014 г.; 25 дни - извънреден труд през същия период; 2 месеца и 1 ден - безработен през периода от 02.09.2014 г. до 03.11.2014 г., или общо 2 години и 24 дни. Предвид това, до датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия общият осигурителен стаж на Илиян Нинов е 27 години и 29 дни, от които до датата на освобождаване от военна служба - 25 години и 5 дни, от тях 20 години и 12 дни - действително прослужени като военнослужещ. При тези фактически обстоятелства единственият спорен въпрос по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали при преценката за отпускане на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 КСО изискуемият общ осигурителен стаж от 27 години се изчислява като се вземе предвид само стажът, положен до датата на освобождаване от военна служба или като се вземе предвид целия осигурителен стаж на лицето, включително и този, положен след датата на освобождаването. Настоящият съдебен състав в мнозинството си споделя извода, който е направен от административния орган и е възприет от първоинстанционния съд, че при тези преценка се зачита само стажът, положен до датата на освобождаване от военна служба. В разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция, съгласно ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., е предвидено, че военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. При преценката с какъв стаж може да се прави допълването на общия стаж, следва да се има предвид съдържанието на чл. 69, ал. 1 КСО, който предвижда преференциален режим на пенсиониране за определена категория лица. Тези лица са военнослужещите, които са освободени от военна служба. Разпоредбата има предвид само тези лица, които са били военнослужещи и които при /тоест "към момента на"/ освобождаването им от военна служба са отговаряли на останалите две условия - да имат общ осигурителен стаж от 27 години, от който две трети действително изслужени като военнослужещ. При тълкуването на разпоредбата следва да се отчете обстоятелството, че в приложимата редакция на чл. 69, ал. 1 КСО не е предвидено изискване за навършена възраст, за да се придобие право на пенсия. Това обстоятелство е съществено, тъй като в предишната редакция на нормата, съгласно ДВ, бр. 70/2013 г., действала до изменението й с ДВ, бр. 111/2013 г., при която е било предвидено изискване за навършена възраст, лицата, които придобиват право на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО са означени с израза "лицата, които са изпълнявали военна служба.... ". При тази редакция е било без значение дали част от общия стаж на лицето е придобит преди или след освобождаване от военна служба, тъй като разпоредбата не е съдържала изискване лицето да е военнослужещ, който е освободен от служба. При редакцията, приложима за настоящия случай, освобождаването от военна служба е предвидено като условие за възникване право на пенсия по преференциалния ред. Именно поради това, че в чл. 69, ал. 1 КСО е предвидено, че военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаването си от военна служба, ако имат посочения общ и специален /действително изслужен на военна служба/ осигурителен стаж, се налага извода, че преценката за наличие на общ осигурителен стаж от 27 години се прави към момента на освобождаване от военна служба. В подкрепа на това тълкуване е последвалото изменение на чл. 18, ал. 1 НПОС /ДВ, бр. 19/2015 г., в сила от 01.01.2015 г./, според което при преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КСО осигурителният стаж, извън този по чл. 17, може да допълва без превръщане общия осигурителен стаж, при условие че е придобит преди уволнението им от посочените служби. Предишната редакция на чл. 18, ал. 1 НПОС, която е била в сила към датата на подаване на заявлението /съгласно ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 1.01.2013 г./ предвижда, че при преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69, ал. 1 КСО осигурителният стаж, извън този по чл. 17, може да допълва без превръщане общия осигурителен стаж, независимо дали е придобит преди или след уволнението им като военнослужещи. Тази подзаконова уредба е съответствала на условията за пенсиониране по чл. 69, ал. 1 КСО преди изменението с ДВ, бр. 111/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 НПОС, в редакцията, съгласно ДВ, бр. 33/2013 г. противоречи на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО, в редакцията съгласно ДВ, бр. 111/2013 г., тъй като игнорира изискването на законовата разпоредба общият осигурителен стаж от 27 години да е придобит преди освобождаването от военна служба. Поради това, разпоредбата от подзаконовия нормативен акт не следва да бъде прилагана на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. По изложените съображения, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Илиян Нинов не е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 1 КСО към датата на подаване на заявлението, тъй като не е отговарял на едно от кумулативно предвидените в тази норма условия - да има общ осигурителен стаж 27 години, придобит преди освобождаването от военна служба. Правилна е също преценката, че И. Н. не е отговарял на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, за което изобщо не се спори по делото. Обжалваното съдебно решение е в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Предвид изложените съображения, съдебното решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като не са претендирани от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,