Решение № 10521 от 21.11.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу Решение 3196 от 05.04.2022 г. на Върховния административен съд, Пето отделение по адм. дело 11300/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил чл. 48, ал. 1 от Инструкция 8121з-813 от 09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно - пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 55 от 21.07. 2015 г. Касационният жалбоподател министърът на вътрешните работи, счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на решението. Иска се решението да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт К. Райкова. Ответникът Р. Джуниър, счита касационната жалба за неоснователна. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение. Отвеникът се представлява от адв. П. Борисов - Адвокатска колегия - Перник и адв. П. Стефанов - Адвокатска колегия - Пловдив. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по различни от посочените в нея съображения. Обжалваното съдебно решение е недопустимо. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, приключило с оспореното решение, е било образувано по жалба на Р. Джуниър срещу чл. 48, ал. 1 от Инструкция 8121з-813 от 09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно - пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 55 от 21.07. 2015 г. Оспорваната разпоредба гласи следното: "При гранична проверка на малолетни и непълнолетни български граждани, които напускат територията на България непридружавани от родителите, от придружителя или от самото лице се изисква писмено съгласие за пътуване от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител български гражданин.". Всички оплаквания в подадената жалба са свързани с факта, че при пътуване в чужбина на малолетни или непълнолетни лица с единия родител или трето лице, е предвидено писмено съгласие единствено от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител - български гражданин, но не и от чуждестранните граждани, какъвто е и жалбоподателят. Следователно посочената разпоредба се оспорва единствено в частта й относно поставеното изискване за български гражданин по отношение на писмено съгласие за пътуване от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител. Независимо от факта, че в петитума на искането се иска отмяна на цялата разпоредба, съдът е следвало да уточни предмета на искането, с оглед наведените оплаквания в жалбата и обоснования от Р. Джуниър правен интерес от оспорване. В жалбата не са изложени доводи свързани по принцип с изискването за съгласие от отсъстващия родител /родители, настойник или попечител, а само с предвиденото, че такова се изисква единствено от родител - български гражданин. Нещо повече, от изложеното в нея се установява, че отмяната на цялата разпоредба не е в интерес на самия жалбоподател. С оглед изложеното, на основание чл. 196 във връзка с чл. 150, ал. 1, т. 5 и 7 АПК, съдът е следвало да остави жалбата без движение, с указание жалбоподателят да уточни искането си, като посочи изрично дали оспорва изцяло процесната разпоредба или само в определена нейна част, с оглед установеното разминаване между изложените оплаквания и нейния петитум. Като се е произнесъл по нередовна жалбата, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да остави жалбата без движение за отстраняване на констатираната по нея нередовност. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на спора. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия