Решение № 1170 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2017 г.

ВАСVII отделение26.01.2018 г.докладчик Весела Андонова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4319/27.06.2017 г. постановено по административно дело № 12731/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. ОТМЕНЯ Решение за прекратяване на договора за предоставяне на БФП № РД 05-104 от 27.10.2016 г. на Ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014- 2020 г. ". ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да заплати на "Бедрум" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. сумата от 3400 (три хиляди и четиристотин) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1170 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бедрум" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 4319/27.06.2017 г. постановено по административно дело № 12731 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за прекратяване на договора за предоставяне на БФП № РД 05 - 104/27.10.2016 г. на Ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014- 2020 г. ", с което е прекратен договор BG05M9OP001-1.003 - 1586 "Вяра в новата професия е сигурна промяна" финансиран по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05М9ОП001 - 1.003 "Ново работно място 2015" на ОП РЧР 2014 - 2020 и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че с обжалвания административен акт е наложена финансова корекция тъй като с него е прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Не са разгледани възраженията на жалбоподателя, че е нарушена процедурата по връчване на акта с оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредбата за определяне на условията, реда, механизма за функциониране на информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. При постановяване на обжалваното решение не са взети предвид фактите свързани с прехвърлянето на всички дружествени дялове от капитала на "Колор БГ" ОО, собственост на представляваното дружество на трето лице на 21.10.2016 г. В обжалвания акт не са изложени мотиви защо се счита, че двете дружества са едно и също предприятие и защо е прекратен договорът на касатора, а не на другото дружество. Съдът не се е произнесъл и по направеното в жалбата особено искане дали дружеството трябва да продължава да изпълнява договорните си задължения. Не е предоставен и минималният срок за отговор по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени оспорвания административен акт и да се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Ръководителят на Управителния орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014- 2020 г. " към Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С процесното решение, съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на "Бедрум" ЕООД против Решение за прекратяване на договора за предоставяне на БФП № РД 05 - 104/27.10.2016 г. на Ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014- 2020 г. ", с което е прекратен договор BG05M9OP001-1.003 - 1586 "Вяра в новата професия е сигурна промяна" финансиран по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05М9ОП001 - 1.003 "Ново работно място 2015" на ОП РЧР 2014 - 2020. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е бенефициер по договор BG05M9OP001 - 1.003 - 1586 - С01 "Вяра в новата професия е сигурна промяна" финансиран по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05М9ОП001 - 1.003 "Ново работно място 2015" на ОП РЧР 2014 - 2020, на стойност 219 683,08 лв., сключен на 07.10.2016 г. С. З. № РД01-567/26.06.2015 г. за РУО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014- 2020 г. " е одобрена документацията за провеждане на процедура за подбор на проекти с един краен срок на кандидатстване BG05M90P0001-1.003 "Ново работно място 2015". Постъпилите проекти, между които и този на жалбоподателя BG05M90P0001-1.003 -1507, са одобрени за финансиране с Решение № РД 05-52/09.05.2016 г. на РУО. С писмо изх. № 1-003-1586/2 от 13.10.2016 г. на РУО, "Бедрум" ЕООД е уведомено, че относно административен договор BG05M9OP001 - 1.003 - 1586 - С01 "Вяра в новата професия е сигурна промяна" финансиран по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05М9ОП001 - 1.003 "Ново работно място 2015" на ОП РЧР 2014 - 2020, ще бъде едностранно прекратен. Указано е, че дружеството има възможност незабавно след получаване на писмото да даде обяснение или да предостави информация във връзка с извършената проверка относно приложимостта на чл. 3 и чл. 4 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013. С писмо изх. № 1-003-1586/2 от 19.10.2016 г. жалбоподателят е представил становище, в което е посочил, че липсват правни и фактически основания защо РУО приема, че "Колор БГ" ООД и "Бедрум" ЕООД образува "едно и също предприятие". Приложени са нотариално заверен договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 17.10.2016 г., вписан в Агенцията по вписванията, относно излизане на съдружник "Бедрум" ЕООД от "Колор БГ" ООД. С оспореното Решение за прекратяване на договора за предоставяне на БФПП № РД 05-104/27.10.2016 г. Ръководителят на Управителния орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014- 2020 г. ", с което е прекратен договор BG05M90P001-1.003- 586-C01 "Вяра в новата професия е сигурна промяна" финансиран по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M90n001-1.003 "Ново работно място 2015" на ОП РЧР 2014 - 2020 в размер на 391 166 лв. (по официалния курс на БНБ) за период от три бюджетни години. За да достигне до този резултат, административният орган е изложил следните мотиви: "Съгласно разпоредбата на чл. 3, § 2 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013, общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR /391 166 лева по официалния курс на БНБ/ за период от три бюджетни години. При проверка относно приложимостта на чл. 3 и чл. 4 от Регламент /ЕС/ № 1407/2013, която се извършва преди подписването на всеки договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, бе установена свързаност на "Бедрум" ЕООД със следните организации, с които тя образува "едно и също предприятие" по смисъла на чл. 2, § 2, б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1407/2013: "Колор БГ" ООД, на което е предоставена минимална помощ / de minimis/ за последните три бюджетни години /2014, 2015 и 2016/, както следва: 1. "Колор БГ" ООД - 245 912.40 лева. Установено е, че в подадената декларация за минимални държавни помощи, както към момента на подаване на проектните предложения, така и при предоставяне на необходимите документи за сключване на договор, свързаността на двете предприятия не е била посочена. Уточнено е, че със сключения договор на 07.10.2016 г. с "Бедрум" ЕООД, надвишава максимално допустимия праг на помощта de minimis, която може да бъде предоставена на едно и също предприятие съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 1407/2013. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на АССГ е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Прието е за установено, че от датата на подаване на документите за кандидатстване по схемата до момента на вписване на промените по партидата на жалбоподателя, едноличен собственик на капитала и управител на "Бедрум" ЕООД е именно В. Б. Б.. В същият период "Бедрум" ЕООД е мажоритарен собственик и собственик на 50 % от капитала на "Колор БГ" ООД. Въз основа на представения по делото дружествен договор на "Колор БГ" ООД, съдът е обосновал извод, че без гласа на "Бедрум" ЕООД е невъзможно взимането на решения на ОС на "Колор БГ" ООД, поради което двете дружества следва да се разглеждат като едно и също предприятие по смисъла на чл. 2, § 2, б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1407/2013 - дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт. По изложените съображения е отхвърлена жалбата. Решението е неправилно. Правното основание, на което е издадено оспорваното решение е чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.56.2, т. "г" от Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014 - 2020 от 07.10.2016 г. Съгласно чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Чл. 3.56.2, б. "г" от сключения административен договор от 07.10.2016 г. предвижда, че управляващият орган има право да прекрати договора в случай, че бенефициентът декларира неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездната финансова помощ, предмет на договора, или представи доклади, които не отразяват действителното положение. Обжалваното решение е издадено на 27.10.2016 г., т. е. при действието на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В съответствие с чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ административните актове по глава трета, в която попада и процесната хипотеза на прекратяване на административен договор, се оспорват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт, респективно и прекратяването на административния договор следва да подлежи на оспорване по този ред. Последното следва и от нормата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, според която на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори. В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието "бенефициер" - публична или частна организация, и Ч само за целите на Регламента за ЕЗФРСР и Регламента за ЕФМДР - физическо лице, които отговарят за започването или за започването и изпълнението на операции; и в контекста на схемите за държавни помощи съгласно определението в точка 13 от настоящия чл. - организация, която получава помощта; и в контекста на финансовите инструменти по втора част, дял IV от настоящия регламент - организацията, която прилага финансовия инструмент или фонда на фондове, ако е уместно. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина "бенефициент". С оглед разминаването, съдът уточнява, че в настоящото решение получателят на средствата ще се наименова "бенефициер", с оглед точното прилагане на регламента. От представената по делото Заповед № РД 01-311/25.05.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, се установява, че функциите на ръководител на управляващия орган по ОП "РЧР" 2014 - 2020 г. са възложени на г- жа Л. П. С., поради което правилно като краен резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ и съответната норма от сключения административен договор. Неправилно съставът на АССГ е извършвал преценка на обжалваното решение по реда на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ доколкото в случая става въпрос за прекратяване на административен договор, а не за издаден административен акт по определяне на финансова корекция. Ето защо и наведените от касатора възражения за допуснати нарушения на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, както и останалите възражения свързани с производството по издаване на акт по определяне на финансова корекция, са неотносими към предмета на настоящия спор. Спорният по делото въпрос е, касаторът в настоящото производство и "Колор БГ" ЕООД образуват ли "едно и също предприятие" по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013, а от там и дали е налице надхвърляне на прага на допустимите държавни минимални помощи и декларирал ли е бенефициерът неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездна финансова помощ? Предоставената безвъзмездна финансова помощ е за програмния период 2014 - 2020 г., като приложимият за този период основен регламент е Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (чл. 19

1

и приложение ХI, част II, т. 5 "Държавни помощи" по отношение на средствата от ЕСИФ). Съгласно чл. 2, т. 13 от Регламент № 1303/2013 г., "държавни помощи" означава помощ, която попада в чл. 107, § 1 от ДФЕС, като се счита, че за целите на настоящия регламент тя включва и помощта de minimis по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията, Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията и Регламент (ЕО) № 875/2007 на Комисията. Към процесния програмен период приложими от правото на Съюза досежно държавните помощи са чл. 107 и чл. 108 ДФЕС и Регламент № 1407/2013, който регламентира правоотношенията във връзка с т. нар. помощ de minimis - помощ, която се отпуска на едно и също предприятие през даден период от време и която не надвишава определен размер, поради което не отговаря на всички критерии по чл. 107, ал. 1 ДФЕС. В съответствие с чл. 3, § 2 Регламент № 1407/2013, общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR за период от три бюджетни години. В настоящият случай, административният орган е приел за установено, че "Бедрум" ЕООД образува "едно и също предприятие" с "Колор БГ" ООД по смисъла на чл. 2, § 2 Регламент 1407/2013. В съответствие с Рецитал 4 от Преамбюла на Регламент (ЕО) 1407/2013 г., от ясно посочените критерии за определяне на "свързани предприятия" в определението за малки и средни предприятия (МСП) в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията и в приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията, Комисията избра тези, които са подходящи за целите на настоящия регламент. Критериите са вече известни на публичните органи и, предвид приложното поле на настоящия регламент, следва да се прилагат както за МСП, така и за големите предприятия. Тези критерии следва да гарантират, че група от свързани предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането на правилото de minimis, но че предприятия, които нямат друга връзка помежду си, с изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един и същ публичен орган или органи, не се третират като свързани помежду си. Следователно се отчита специфичното положение на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган или органи, които могат да разполагат със самостоятелно правомощие за вземане на решения. Съгласно чл. 2, § 2 Регламент 1407/2013, за целите на настоящия регламент "едно и също предприятие" означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения: а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие; б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие; в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт; г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие. Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви а) - г), посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие. В обжалваното решение за прекратяване на административния договор, административният орган не е посочи коя от хипотезите на чл. 2, § 2 от Регламент 1407/2013 е осъществена. Нормата съдържа няколко фактически състава. Съдът не може да си избира коя от хипотезите е осъществена с оглед на доказателствата по делото. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност. Видно от изложеното в мотивите на оспореното решение органът не посочил конкретното правно основание, което счита, че установените от него факти осъществяват. Тогава, когато правната норма съдържа различни хипотези органът е длъжен да посочи коя счита за приложима към установените от него факти. Посочването на конкретното правно основание разкрива целта на органа. Ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на съответната правна норма, органът не може да постигне целта си. Той евентуално би могъл да постигне с тези факти друга цел, обективирана в друга правна норма (в друг състав на същата норма), но не и тази, на която се е позовал. И понеже съдът не може да измени целта, с която административният орган упражнява властта си, той е обвързан от посоченото от органа правно основание. Когато правното основание не е посочено или както в случая е посочена правна норма, която съдържа няколко хипотези, без да е уточнено коя от тях органът има предвид, е налице липса на правното основание. При установената липса на правни основания съдът не може да извършва контрол за законосъобразност, защото това би значело да замести волята на органа, а такова правомощие съдът няма. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени оспорваното Решение за прекратяване на договора за предоставяне на БФП № РД 05 - 104 от 27.10.2016 г. на Ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014- 2020 г. ". С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143 АПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 3400 лева, представляващи платена държавна такса за производството пред АССГ и ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ