Решение № 693 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 613/2008 г.

Решение № 693 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 613/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр. д. № 303/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Н. "П. Раденков", гр. Д. и О. управител на София област не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното, постановено по заведения от касаторката срещу ответниците иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС и производството - прекратено, на осн. чл. 100, ал. 3 от ГПК, отм., поради неотстранени нередовности на исковата молба. Според въззивния съд претендираният имот не е индивидуализиран, не е уточнено и какъв е искът за собственост срещу втория ответник - по чл. 97 от ГПК или по чл. 108 от ЗС. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: с първоначалната искова молба ищцата е поискала първият ответник да й предаде владението на 330 кв. м. - част от имот пл. № 38 от кв.4 по плана на гр. Д., върху която е построена фурната на ответника, въз основа на разрешение за строеж по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, отм. Посочила е, че имотът е част от отнетия от наследодателя й Ал. Б. и възстановен й по чл. 2 от ЗВСОНИ недвижим имот - парцел ****в кв.69 по плана от 1930 г. с площ от 1433 кв. м., по приложената към исковата молба скица от 1957 г. С молба и скица на л.33 и 34 от делото на РС е уточнила, че възстановеният й имот понастоящем включва УПИ * с площ от 990 кв. м. и северната част на съседния УПИ *Х-38 с площ от 433 кв. м., където е построена фурната. Според техническата експертиза тя е на площ от 398 кв. м. След оставянето на исковата молба без движение от ОС с указания за уточняване на обстоятелствената й част с индивидуализация на имота и на претенцията срещу втория ответник, ищцата отново е посочила, че претендира площта в северната част на УПИ *Х-38, върху която е построена фурната. Поради това, че е построена върху държавна земя с разрешение по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ е уточнила иска си срещу областния управител като такъв по чл. 108 от ЗС. При тези данни изводът на въззивния съд, че исковата молба е останала неуточнена по основание и петитум е незаконосъобразен - посочените от ищцата основание и предмет на претенцията са достатъчни за определяне на вида й и разглеждането й и спрямо двамата ответника. Затова не е налице основанието по чл. 100, ал. 3 от ГПК, отм. за прекратяване на производството по делото, след обезсилване на постановеното от РС решение. Въззивното решение е неправилно, следва да се отмени и делото - върне на ОС за разглеждане и решаване на спора. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.