Решение № 6534 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2016 г.

Решение № 6534 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Д. П. пълномощник на И. В. И. от с. К., община С., срещу решение № 12 от 10.02.2015 г. по адм. д. № 255/2014 г. на Административен съд - С. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). Със същото решение съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФЗ направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение като се релевира допуснато нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли, да се отмени съдебното решение, като вместо него съдът постанови друго, с което да отстрани двойно заявените площи, предвид представените по делото документи. От изпълнителния директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касация в отговора си противопоставя възраженията си на твърденията в касационната жалба. По изложените съображения в отговора моли, касационната жалба да не се уважава, а съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил фактите по спора, въз основа на които е извел правилни и законосъобразни правни изводи. Прокурорът счита освен това, че в производството по оспорване на законосъобразността на уведомителното писмо съдът няма правомощието да се произнася по правопораждащите факти на правото на ползване, на които се позовават кандидатите за подпомагане, както и да разрешава облигационни или вещни права между земеделските стопани. Тези материалноправни спорове се решават от общите съдилища по реда на ГПК. В заключение счита, че съдът не е допуснал нарушения, даващи основания за касационна отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: И. И. е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/3571 от 13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество - за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора, относно това, че И. И. е подал заявление за подпомагане за 2013 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП). По всяка една от двете мерки е заявил за подпомагане 30,41 ха. След извършване на административни проверки по реда на чл. 37 ЗПЗП е било установено застъпване на площи, които са били заявени за подпомагане и от други земеделски стопани. За застъпването И. И. е бил уведомен с уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/6024 от 10.09.2013 г. За шест от заявените парцели И. И. е отказал ползването на заявената площ, а за четири е потвърдил ползването. За БЗС № 3566-39-18-1 е била установена недопустимост, след извършена проверка на място от Техническия инспекторат на ДФЗ. В резултат на проверките е била установена допустима за подпомагане площ в размер на 26,73 ха, като разликата между заявената и установената площ е била 3,66 ха. Санкционираната площ е била в размер на 7,32 ха, а процентът на наддеклариране е бил 13,68%. На основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. при процентно съотношение на недопустимата площ към установената като допустима за подпомагане площ от 3% до 20% размерът на санкционираната площ е равен на удвоения размер на недопустимата площ. Установеното е било относимо и за двете заявени мерки за подпомагане. Поради това на заявената сума по СЕПП в размер на 9421,57 лв. е било извършено намаление със сумата 3493,84 лв. и е била оторизирана сума в размер на 5631,34 лв. По СНДП е била поискана сума в размер на 286,77 лв., която е била намалена със сумата от 103,73 лв., като оторизираната сума е била в размер на 173,89 лв. Между страните не е имало спор относно това, че заявените за подпомагане парцели попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". За изясняването на спора от фактическа страна съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. Вещото лице е потвърдило със заключението си установеното от фактическа страна в уведомителното писмо. Същевременно в табличен вид експертът е посочил двойно заявените площи с други земеделски стопани - физически лица и едно юридическо лице, като е описал и документите им по чл. 2а от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. При това фактическо установяване, съдът е приел, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, без да е допуснато нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. Съдът е преценил, че законосъобразно и на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 5 ЗПЗП, в релевантната му редакция, е било намалено подпомагането по СЕПП, а относно СНДП - намалението законосъобразно е извършено на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 и 6 ЗПЗП. По възражението на касатора относно представените документи от земеделските стопани за ползването на заявените парцели съдът е приел, че административният орган няма правомощието да преценява тяхната доказателствена сила, както и да разрешава спорове между тях относно правопораждащия факт на правото на ползване и вещни права. Същото е посочил и като правомощие на съда в съдебноадминистративно производство, поради което като краен правен извод е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното решение е било постановено при допуснат нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е събрал всички относими към спора писмени доказателства, свързани с установеното застъпване на заявените парцели и от други земеделски стопани. Тях е съпоставил с приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, въз основа на което е извел и обосновани правни изводи. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. При установено двойно заявени площи изцяло или частично ДФЗ-Разплащателна агенция процедира по реда, указан в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в редакцията й обн. в ДВ, бр. 22/2014 г. Според чл. 17, ал. 7 когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Конкретния случай е точно такъв. Всеки един от земеделските стопани е потвърдил или отказал ползването на застъпените площи, като е представил документи по чл. 2а. Това е установено и от вещото лице, което в табличен вид е посочило парцелите на застъпване и представените документи за правото на ползване от земеделските стопани. От анализа на посочената разпоредба може да се направи правен извод, че ДФЗ - Разплащателна агенция няма правомощие да преценява представените документи за правото на ползване, а само да откаже изплащането на субсидия след прилагането на чл. 18 от същата наредба, както и да наложи санкции по реда на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът трябва да прецени доказателствената сила на представените документи от земеделските стопани за застъпената и потвърдена площ. В посочената наредба такова правомощие на съда не е разписано, а отделно от това договорите за аренда в земеделието са поставени наравно с договорите за наем на земеделската земя - чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 27.03.2009 г. Докато в Закона за арендата в земеделието е поставено изискването за вписването на договора и нотариална заверка на подписите, такова изискване за договорите за наем не е поставено. В това съдебноадминистративно производство на съда не е предоставено правомощието да разрешава на кого от земеделските стопани правото на ползване е по-законосъобразно и на кого по-малко. Правопораждащият факт на правото на ползване е еднакво законосъобразен при сключен договор за аренда, който е вписан и при сключен договор за наем на земеделската земя. Спорът между земеделските стопани може да се разреши от общия съд, по реда на ГПК, но не и в това производство. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да бъде уважено. И. И. следва да заплати на ДФЗ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение