Решение № 84 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 92/2008 г.

Решение № 84 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 92/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. К. от гр. П., подадена от пълномощника й адв. Я, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1* от 1.10.2007 г. по в.гр.д. № 1552/2007 г. с което е оставено в сила решение № 269 от 9.01.2007 г. по гр.д. № 3251/2006 г. на Пловдивския районен съд, VI с-в, с което е допусната съдебна делба на описания в решението апартамент при делбени части 5/8 ид. части за П. и Н. Н. в режим на СИО, и по 1/8 ид. част за П. К., А. П. и К. К. Със същото решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) е предоставено ползването на апартамента на съделителката П. С. К., като същата е осъдена да заплаща на останалите съделители обезщетение за ползването. В касационната жалба се прави оплакване за неправилно изчисление на делбените части и за нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в решаване на делото при непълнота на доказателствата и неправилното им тълкуване. Ответниците П. С. Н. и Н. К. Н. в представеното по реда на чл. 218г ГПК (отм.) възражение от пълномощника им адв. М молят решението да се остави в сила. Претендират разноските по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният апартамент е съсобствен на страните по делото на основание покупко-продажба и наследство за П. и Н. Н. и на основание наследство за П., А. и К. С. Апартаментът е бил придобит през време на брака им от съпрузите С. С. С. и М. П. С. С нот. акт № 133/2000 г. Стойчеви са прехвърлили имота чрез покупко-продажба и задължение за гледане и издръжка на дъщеря си П. С. Н. и съпруга и Н. К. Н.. След проведено производство по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на П., А. и К. С. като дъщери на починалия през2003 г. Стойчо С., с влязло в сила решение по гр.д. № 3118/2003 г. на Пловдивския районен съд, договорът е развален до размер на 3/8 ид. части от имота. Въз основа на посоченото решение съдът е допуснал до делба имота при делбени части по 1/8 ид. част за П., А. и К. С. и общо 5/8 ид части за съпрузите П. и Н. Н. Решението е правилно. Частите в съсобствеността правилно са определени въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 41 от 20.04.2005 г. по гр.д. № 3118/2003 г. на Пловдивския районен съд, оставено в сила с решение № 1* от 30.09.2005 г. по в.гр.д. № 1470/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е развален до размер на 3/8 ид. части от процесния апартамент договорът за покупко-продажба и срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 133/2000 г. Относно останалите 5/8 ид. части от имота сделката е произвела действие, поради което правилно делбата е допусната при посочените делбени части за съделителите П. С. Н. и съпруга й Н. К. Н. в режим на съпружеска имуществена общност. Правата на жалбоподателката П. С. К. правилно са определени на 1/8 ид. част от имота, въз основа на съдебното решение за разваляне на договора. В жалбата не са изложени конкретни оплаквания за неправилност на решението нито в тази част, нито в останалата му част относно ползването на апартамента. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Неоснователно е искането на ответниците по касация за присъждане на разноските за настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 293а ГПК (отм.) присъждането на разноските се извършва с решението по извършване на делбата, съобразно стойността на дяловете на всеки от съделителите в делбения имот. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение