Решение № 9729 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3960/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Ф. М. с адрес в гр. Шумен, [адрес] чрез процесуален представител адвокат Д. Нанев-адвокатска колегия - Шумен, против Решение 358 от 10.03.2025г. на Административен съд - Шумен по адм. дело 398/2024г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение 2153-27-90 от 26.08.2024г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, в частта му по т. 1, с която е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане 271-00-850-4 от 23.07.2024г. на ръководител по осигуряването за безработица, като е задължена М. Ф. М. да възстанови недобросъвестно получени суми за парично обезщетение за безработица за периода от 12.02.2018г. до 11.12.2018г. в размер на 15271.63 лева главница и 9872.89 лева лихва до датата на разпореждането. Поддържа доводи, че решението е неправилно с искане за отмяната му. Твърди наличие на касационни основания: нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е налице трудов договор и трудова дейност, поради което лицето е било добросъвестно при получаване на обезщетението за безработица. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Шумен, взема становище в писмен вид чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касационния жалбоподател срещу решение на директора на ТП на НОИ- Шумен, с което се разглежда жалба против разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение за безработица за посочения спорен период. Фактическия състав, относим към този спор е налице ли е недобросъвестно получено обезщетение, за което понятие не се съдържа легално определение. То се извежда фактически и правно от доказателствата по делото по конкретен правен спор, какъвто е настоящият случай. По делото е установено, че с влезли в сила административни и съдебни актове се установява, че в спорния период жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност. Този факт изключва правото на обезщетение за безработица или за друг осигурителен случай, какъвто е безспорния извод на административния орган и съда в настоящето производство. При единствения спорен въпрос относно знанието, отношението към установените факти от лицето, че не е упражнявало трудова дейност и въпреки това е заявило и получило обезщетение за безработица се налага извода, че е налице такова знание, което преценено като основание за връщане на сумата е налице и правното основание, както правилно е приел административния орган и съда в обжалваното решение. Всички доводи, въпроси, доказателства и изводи относно упражняването на трудова дейност вече са били разрешение с други съдебни производства, поради което са неотносими към настоящия спор, който е единствено относно добросъвестно ли е получено паричното обезщетение за безработица. При споделяне на мотивите и изводите на съда по този въпрос решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева, като за първата инстанция се прави искане до нея, по което се произнася. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение