Решение № 16729 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2011 г.

Решение № 16729 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Марин Драганов Йосифов от с. Болярци, Пловдивска област, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Петър Борисов Костов от гр. Пловдив, срещу решение № 1061 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 2867/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните не се спори по фактите:

1. Касационният жалбоподател Марин Драганов Йосифов е бил кмет на Община Садово.

1. От 15.07.2010 г. на основание чл. 69, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) е бил отстранен от тази длъжност по силата на протоколно определение № 672 от 8.07.2010 г. по ЧНД № 2275/2010 г. на Окръжен съд - гр. Пловдив.

1. Със заявление вх. № МП-72748 от 03.11.2010 г. Марин Драганов Йосифов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е заявил, че не се осигурява от 01.08.2010 г.

1. С разпореждане № 98 от 13.01.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив е отпуснало исканата пенсия, считано от 15.07.2010 г. (датата на съдебното отстраняване на жалбоподателя от длъжност).

Спорни между страните са въпросите било ли е прекратено осигуряването на жалбоподателя, а при позитивен отговор на този въпрос - от коя дата е прекратено и следва ли да му бъде изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 20 до 25 септември 2010 г.

С разпореждане № О-15-999-01-00103091 от 28.10.2010 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив е приело, че осигуряването на жалбоподателя е прекратено, но не е посочило на коя дата счита, че е било прекратено. Тъй като това длъжностно лице е приело, че временната неработоспособност на жалбоподателя е настъпила след изтичането на едномесечния срок по § 22о, т. 2 ПЗР на КСО, може да се предположи, че то приема датата 01.08.2010 г. като дата, на която най-късно е било прекратено осигуряването на жалбоподателя Марин Драганов Йосифов.

С решение № 372 от 13.12.2010 г. директорът на ТП на НОИ (Районно управление "Социално осигуряване") - гр. Пловдив е приел, че осигуряването на жалбоподателя е прекратено на 15.07.2010 г. Това свое становище директорът е мотивирал така: "Съгласно протоколно определение по протокол № 672/08.07.2010 г. по ч. н. д. № 2275/2010 г. на Пловдивски окръжен съд г-н Йосифов е отстранен на основание чл. 69, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс от длъжността кмет на Община Садово, от което следва, че от датата на влизане в сила на цитираното определение - 15.07.2010 г. лицето прекратява упражняването на трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, която дата е и дата на прекратяване на осигуряването му с оглед разпоредбата на чл. 10 от КСО."

С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е приел, че в подаденото от него заявление за пенсия Марин Йосифов бил заявил, че осигуряването му е прекратено на 01.08.2010 г., но длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отпуснало пенсията, считано от 15.07.2010 г., от която дата е счело, че е прекратено осигуряването на жалбоподателя и той не бил оспорил разпореждането, с което му е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст. Следователно Пловдивският административен съд също е приел, че осигуряването му е било прекратено от 15.07.2010 г. Той обаче е приел, че исканото от жалбоподателя обезщетение за временна неработоспособност, настъпила след прекратяване на осигуряването, в случая не било дължимо, тъй като временната неработоспособност била настъпила по време, когато жалбоподателят вече е бил пенсионер с отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а според чл. 42, ал. 2, изр. 2-ро КСО в изброените там случаи обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, които получават пенсии.

Касационната жалба е основана на генералното становище, че отстраняването на жалбоподателя от длъжност не е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му като кмет, а следователно и за прекратяване на осигуряването му.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че това становище не може да бъде споделено. Случаите, при които не се упражнява трудова дейност за определен период от време, но въпреки това този период от време се зачита за осигурителен стаж, са изчерпателно изброени в чл. 9, ал. 2 и 3 КСО. Според чл. 9, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа. Жалбоподателят е бил задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и следователно не попада в изброяването по чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО. Това означава, че с оглед на чл. 10 КСО (в редакцията му преди изменението с § 6 от Закона за изменение и допълнение на КСО, обн., ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) осигуряването му е било временно прекратено от датата на отстраняването му от длъжност, а след проведените нови избори за кмет на Община Садово осигуряването му е вече трайно прекратено. Ако отстраняването от длъжност бе отменено и жалбоподателят бе възстановен на длъжността, осигуряването му щеше да бъде възстановено от датата, на която е възстановен на длъжността кмет. По делото няма данни отстраняването на жалбоподателя от длъжност да е било отменено или отпаднало, респ. няма данни той да е бил възстановен на същата длъжност, поради което е правилен изводът на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, че с отстраняването на жалбоподателя от длъжност е прекратено и осигуряването му за тази трудова дейност. Правилен е и изводът, че едномесечният срок по § 22о, т. 2 ПЗР на КСО е бил изтекъл преди да настъпи временната неработоспособност, удостоверена с процесния болничен лист от 20.09.2010 г. (разпоредбата е отменена с § 7, т. 5, б. "б" от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на ДОО за 2011 г., обн., ДВ, бр. 98 от 14.12.2010 г., а според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административните актове с материалния закон се преценява към момента на издаването им).

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Все пак следва да се отбележи, че в случая Пловдивският административен съд е нарушил трайно установеното в съдебната практика съдопроизводствено правило, че съдът преценява законосъобразността на оспорен пред него административен акт само на посочените в този акт правни и фактически основания за издаването му и не може да обсъжда факти и обстоятелства, които не са били взети предвид от административния орган. В частност Пловдивският административен съд не е имал правото да преценява през призмата на чл. 42, ал. 2, изр. 2-ро КСО законосъобразността на отказа да бъде изплатено на жалбоподателя търсеното от него парично обезщетение за временна неработоспособност, защото нито това правно основание е посочено от длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО или от директора на ТП на НОИ, нито пък фактът, че на жалбоподателя е отпусната пенсия, считано от 15.07.2010 г., е посочен като фактическо основание на отказа. Това нарушение обаче не е съществено, защото постановеният от Пловдивския административен съд краен резултат - отхвърляне на жалбата - е правилен.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,