Решение № 2203 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2012 г.

Решение № 2203 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4470 от 31.07.2012 г. по адм. дело № 11572/2011 г. на административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно, уведомително писмо изх. № 02-250-6500/915 от 21.09.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за 2010 г. и са присъдени направените от Славейко Янков Александров съдебни разноски. Макар да се правят бланкетни доводи за наличие на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, в обстоятелствената част се развиват доводи, които сочат на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в произнасяне по жалба без установен правен интерес. Ответната страна дава становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че е издаден нов административен акт, съответстващ на действителното правно положение, като оторизираната сума е била преведена на правоимащия преди подаване на жалбата. Счита и присъдените разноски за недоказани. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Славейко Янков Александров против уведомително писмо № 02-250-6500/915 от 21.09.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 4321.17 лева. В мотивната част на писмото обаче е оторизирана за плащане цялата поискана сума в същия размер. Възраженията по жалбата са били по същество с твърдения, че е наложена напълно немотивирана санкция. В хода на образуваното производство, ответната страна е пояснила, че се касае за допусната очевидна фактическа грешка, тъй като цялата поискана сума е оторизирана за плащане и е преведена по сметката на земеделския производител след направено прихващане. Представила е и спесимени доказателства за това. В проведеното съдебно заседание на 30.05.2012 г. в присъствие на представители на страните е станало ясно, че се касае за очевидна фактическа грешка между отразеното в стр. 1 и стр. 6 от оспореното уведомително писмо. С протоколно определение, съдът е дал възможност на ответната страна да представи допълнителен акт, от който да е видно, че е изправена допуснатата фактическа грешка. Изпълнителният директор на фонда е издал повторно същото уведомително писмо, като на стр. 1 от него е вписана, като оторизирана цялата поискана сума за финансово подпомагане в размер на 4321.17 лева. Представени са и писмени доказателства за изплащането й преди датата на подаване на жалбата. Съдът е разгледал спора по същество. Приел е на първо място, че оспореният административен акт е с противоречиво съдържание, тъй като е налице противоречие в мотивите - веднъж се оторизира /отпуска/ поисканата сума, а веднъж се отказва. На второ място е посочил, че ответната страна не е спазила реда за поправка на очевидна фактическа грешка, предвиден в чл. 62, ал. 2 от АПК. Вместо да издаде акт за установяване и поправка на грешката, тя е издала напълно нов акт, който при това не бил съобщен на земеделския производител. Въз основа на това е направил извод за незаконосъобразност на обжалваното писмо, поради противоречивото му съдържание. Счел е жалбата за основателна и е отменил оспорения административен акт. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, е осъдил ответната страна да запати на жалбоподателя направените разноски в размер на 1207 лева. Така постановеното решение е процесуално недопустимо. Предявяването на жалба, като публично потестативно право на засегнатите лица да се защитят от неправомерни действия на администрацията, е обусловено от наличието на нормативно определени процесуални предпоставки. Една от основните такива е наличието на правен интерес от оспорване, който трябва да съществува от момента на подаване на жалбата до окончателното приключване на спора. Служебно задължение на на съда е да следи за наличието й. Това задължение не е изпълнено в конкретното съдебно производство. Данните по преписката сочат на съществуващо противоречие между диспозитивната и мотивната част на уведомително писмо изх. № 02-250-6500/915 от 21.09.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за 2010 г. В диспозитива е посочено, че се отказва финансово подпомагане, поради констатирани несъответствия. А в мотивите, обективирани в таблицата на стр. 3 от писмото е отразена оторизирана сума от 4321.17 лева. Същите данни са отразени и в таблица № 1 на стр. 6, за която изрично е вписано в писмото, преди подписа на издалия го административен орган, че е неразделна част от него. В тази таблица № 1 е посочено, че е искана сума по СЕПП в размер на 4321.17 лева. На нея не са направени никакви редукции и намаления и е одобрена сума от 4321.17 лева. Цялостното съдържание на писмото с мотивите и неразделната част от него показва наличие на очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Тя не води до неговата незаконосъобразност на нито едно от отменителните основания, уредени в нормата на чл. 146 от АПК. За адресата на писмото е съществувало правото да поиска нейното отстраняване, което не се покрива с правото му да иска отмяната му, като незаконосъобразно. Още повече, че в хода на съдебното производство грешката е отстранена, независимо, че това е станало чрез издаване на изцяло нов акт с нов номер и дата, а не с нарочно решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка. На следващо място, административният съд не е съобразил представените му от ответната страна писмени доказателства за изплащане на определеното обезщетение на правоимащия земеделски стопанин и то преди подаване на жалбата направо пред съда на 28.12.2011 г. Видно от представеното извлечение от системата за разплащания СЕБРА на кандидата Славейко Янков Александров е извършено плащане на 2939.64 лева на 14.12.2011 г. Разликата в сумите е във връзка с извършено прихващане, което не е предмет на конкретното уведомително писмо. Тези данни също показват липсата на правен интерес от оспорване за жалбоподателя и то още към момента на подаване на жалбата пред съда. Съдът не е извършил необходимата преценка за наличието на правен интерес и то след като пред него е направено изрично възражение в тази насока в писмената молба от ответната страна, постъпила на 7.05.2012 г. Произнасянето по недопустима жалба е довело до постановяване на недопустимо решение. Същото ще следва да се обезсили и образуваното въз основа на нея съдебно производство се прекрати. За кандидата за субсидиране, правен интерес е липсвал още преди подаване на жалбата, тъй като редът за отстраняване на очевидната фактическа грешка е съвсем различен от реда за защита срещу незаконосъобразен административен акт. Поради това и ответната страна не дължи направените от него деловодни разноски и решението на съда подлежи на обезсилване изцяло, в това число и в частта му за разноските. Неоснователно е позоваването в писмената защита на жалбоподателя на хипотезите на чл. 91, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 от АПК. И двете хипотези касаят незаконосъобразните административни актове и уреждат механизми за оттеглянето им. А както се посочи - в случая е налице административен акт с допусната очевидна фактическа грешка, а не незаконосъобразен акт. Направените възражения за размера на прихванатите суми и висящността на спора във връзка с Акт за установяване на публично държавно вземане не са относими към настоящото производство. Налице е издадено писмо за оторизиране на цялата поискана сума по СЕПП за 2010 г., в което е одобрен за подпомагане целият поискан размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение