Решение № 188 от 24.07.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 140/2009 г.

Решение № 188 от 24.07.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 140/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по гл. ХХХIII НПК - възобновяване на наказателни дела. В срока по чл. 421, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е постъпило искане от задочно осъдената М. Т. за възобновяване на непроверена по касационен ред и влязла в сила присъда от 10.05.2006 г., постановена по нохд № 6720/05 г. по описа на Софийски районен съд. Сочат се доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Иска се възобновяване на делото и отмяна на съдебния акт свръщане за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание. Навеждат се и доводи за нарушение на материалния закон. Прокурорът счита, че не са налице основания за възобновяване на делото. Намира, че производството е протекло задочно единствено по вина на осъдената. Пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените основания и доводи и съобрази закона, намира следното: С цитираната присъда М. Т. е призната за виновна в това, че на 16.03.00 г. в гр. С. като свидетел по гр.д. № 1000/94 г. по описа на СРС съзнателно устно е потвърдила неистина, поради което и на осн. чл. 290, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Осъдена е да заплати направените по делото разноски в размер на 170.00 лв. Присъдата не е проверена по въззивен и касационен ред. Искането е допустимо, тъй като е подадено в срок от задочно осъдено лице. Видно от материалите по нохд № 6220/05 г. Т. не е била редовно призована за нито едно от проведените съдебни заседания, въпреки усилията на съда. Представлявана е била от назначен служебен защитник. Научила е за осъждането си от протокол за съдебно заседание, проведено на 12.09.08 г. по нчхд № 187/08 г. по описа на РС - гр. Т. Искането е заведено в СРС на 24.02.09 г. в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 2 НПК. При постановяване на присъдата е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на процесуалното право на защита на подсъдимата, както правата и на останалите страни в процеса. Последното по делото съдебно заседание е проведено на 09.05.06 г. Започнало е в 11.00 часа. Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимата и частния обвинител Г. Н. В него съдът е приключил съдебното следствие, изслушал е пледоариите на прокурора и служебния защитник на подсъдимата - адв. Д се оттеглил на съвещание за постановяване на присъдата. В съдебния протокол е отразено, че присъдата е обявена в присъствието на страните, като съдебното заседание е приключило в 11.22 часа на същата дата. Видно от присъдата, съдебният акт е постановен в публично заседание на 10.05.06 г. За тази дата няма изготвен протокол за съдебно заседание и страните не са били уведомени или призовани. В най-важния етап от съдебната фаза те са били лишени от възможност да изпълнят задължението си /чл. 46, ал. 2, т. 3 НПК/, съответно да упражнят правото си /чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 79, чл. 99 НПК/ на участие в съдебното производство. Това най-вече се е отразило на процесуалните права подсъдимата и нейния служебен защитник с оглед осъдителната присъда, правото да бъде обжалвана по възивен и касационен ред и изразената в пледоарията на адв. Д позиция за невинност на Т. При тези съображения настоящата инстанция намира, че е реализирано основанието за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането на осъдената Т. е основателно. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,