Решение № 2667 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13425/2010 г.
ВАСI отделение23.02.2012 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1200 от 12.08.2010 г. по адм. дело № 2220/2009 г. на Административен съд Пловдив, II отделение, ХVII състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2667 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13425/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Христо Ангелов Динев от гр. Стара Загора, подадена чрез адв. Евгени Милушев, против Решение № 1200 от 12.08.2010 г. на Административен съд Пловдив, по адм. д. № 2220 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение за възникване на митническо задължение № 1539/09.07.2009 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0677/15.10.2009 г. на Директора на РМД -Пловдив, относно определен размер на възникнало митническо задължение за митни сборове и други дължими държавни вземания, както следва: Мито - 6669,10 лв., ДДС - 17 672,02 лв., акциз - 15 000 лв. и лихви - 3918,16 лв., изчислени към 09.07.2009 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени процесният митнически акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Пловдив не изразява становище. Заинтересованата страна - Директорът на Агенция "Митници" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Предмет на обжалване пред АС-Пловдив е било Решение за възникване на митническо задължение № 1539/09.07.2009 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0677/15.10.2009 г. на Директора на РМД -Пловдив, с което на Христо Ангелов Динев е определен размер на възникнало митническо задължение за митни сборове и други дължими държавни вземания, както следва: Мито - 6669,10 лв., ДДС - 17 672,02 лв., акциз - 15 000 лв. и лихви - 3918,16 лв., изчислени към 09.07.2009 г. За да постанови този резултат АС е установил следното: Предмет на проверката извършена от митническите органи е вноса на лек автомобил марка "Mercedes", модел "GL", рама № 4JGBF71E38A380690, регистрационен № WRP91P - САЩ. Автомобилът е въведен на територията на страната от Христо Ангелов Динев през ГКПП Видин - ферибот на 26.04.2008 г. /справка на ОД на МВР Пловдив с рег. № Я-4673/19.05.2009 г./. Установено е, че собственик на автомобила е "Discovery Investments" L. L. C., East Windsor NJ, която по силата на решение № 7121101600/12.12.2001 г. е вписана в търговския регистър на БТПП с правен статут търговско представителство, представлявано от Петър Петков Петров. С нотариално пълномощно № 2738/17.04.2009 г. по описа на нотариус Б. Георгиев, рег. № 394 на НК, Петров преупълномощава Христо Ангелов Динев да управлява в страната и чужбина горепосочения лек автомобил. С нотариално заверена декларация за отговорно пазене автомобилът е приет на отговорно пазене в гр. Стара Загора, ул. "Средногорско шосе" № 10 от жалбоподателя. Установено е също така, че транспортното средство е регистрирано на името на "Discovery Investments" L. L. С., Еаst Windsor NJ., в трета страна - САЩ, територия извън тази на Общността. Във връзка с процесния автомобил Христо Динев е представил писмени обяснения, в които посочва, че към момента на проверката не разполага с документи, данни и сведения кога автомобилът е въведен на територията на ЕС, както и с документи, според които е учреден режим "Временен внос" за същия. Посочва също така, че автомобилът му е предоставен с пълномощно № 2738/17.04.2009 г. за временно ползване с цел експериментално шофиране. Митническите органи са приели, че с въвеждането на процесния автомобил на територията на страната, същият е допуснат под режим временен внос на основание чл. 561, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 с титуляр Христо Ангелов Динев по реда на чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 и срокът, предвиден в чл. 562, б. "в", трето тире от същия регламент е изтекъл на 26.10.2008 г. При това положение на основание чл. 204, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 е възникнало митническо задължение, а на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС и чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС е възникнало задължение за данък върху добавената стойност и акциз. Жалбоподателят е представил съобщение от 05.08.2009 г., с което Петър Петков Петров, в качеството си на представляващ на "ДИСКАВЪРИ ИНВЕСТМЪН" ООД оттегля пълномощно № 2738/17.04.2009 г., във връзка с управлението в страната и чужбина на процесния автомобил. Представена е същото така и Фактура № 93 от същата дата - 05.08.2009 г., на стойност 18650 евро, с предмет "МЕРЦЕДЕС БЕНЦ, GL 450, Рег. № WRP91P", издадена от "Discovery Investments" L. L. C., East Windsor NJ на "ЕФИР" ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала Христо Ангелов Динев. Пред АС -Пловдив е представено нотариално пълномощно рег. № 3139/14.04.2008 г. по описа на нотариус Б. Георгиев., с рег. № 394 на НК, с което Петър Петков Петров, в качеството си на пълномощник на "ДИСКАВЪРИ ИНВЕСТМЪН" ЛЛС, упълномощава Христо Ангелов Динев да го представлява пред митниците и митнически органи като негов пряк представител, като получи внесения в Република България на името на дружеството лек автомобил, марка Мерцедес, модел "GL", с рег. № WRP91Р - САЩ, с рама № 4JGBF71E38A380690, да заплати всички дължими по вноса митнически такси и сборове, да освобождава митни сборове и да получава суми като за целта съставя, предава, получава и подписва от негово име и за cметка на дружеството всички необходими за вноса митнически декларации и други документи, както и да управлява внесения автомобил в страната и чужбина. АС - Пловдив е приел, че процесното митническо решение е издадено от материално компетентен орган в предвидената от закона форма, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на митническата администрация. Съдът е направил кратък анализ на приложимите в случая правни норми, а именно чл. 561, § 2 и чл. 562 и чл. 232, § 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, наричан по-долу за краткост Регламент № 2454/93. Извел е извод, че след като процесният автомобил е въведен в страната на 26.04.2008 г. и към датата, на която жалбоподателят е дал писмени обяснения - 22.04.2009 г., превозното средство не е декларирано пред митническите органи, а все още се намира на територията на страната, то по силата на цитираните разпоредби на Регламент № 2454/93, същото се счита за допуснато под режим временен внос, считано от датата на въвеждането му в Р България - 26.04.2008 г. Съобразно разпоредбата на чл. 562, буква "в", трето тире от Регламент № 2454/93, с изтичане на шест месеца от датата, на която автомобилът е въведен на митническата територия на страната, този митнически режим (временен внос) се погасява като за жалбоподателя възниква митническо задължение считано от 26.10.2008 г. (с оглед въвеждането му в РБ на 26.04.2008 г.). Относно представеното пред АС пълномощно № 3139/14.04.2008 г. по описа на нотариус Б. Георгиев, рег. № 394 на НК съдът е посочил, че същото като едностранна сделка, само по себе си не поражда за жалбоподателя задължение за изпълнение на упълномощителните клаузи, но последващите му действия, изразяващи се във въвеждането в страната на процесния автомобил на 26.04.2008 г. през ГКПП Видин Ферибот, за което по делото е представена справка от ОД на МВР Пловдив, както и фактът, че с нотариално заверена декларация за отговорно пазене от 22.04.2009 г. жалбоподателят приема автомобила на отговорно пазене в гр. Стара Загора, ул. "Средногорско шосе" № 10, по несъмнен начин обосновават извода, че Динев е поел задължение по изпълнение на тези упълномощителни клаузи. Тези обстоятелства според съда налагат да се приеме, че длъжник по смисъла на чл. 204, § 3 от Регламент № 2913/92, в конкретния случай е жалбоподателят. Наред с горното административният съд е констатирал, че са налице данни за продажба на процесния автомобил от "Discovery Investments" L. L. C., East Windsor NJ на "ЕФИР" ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала Христо Ангелов Динев (Фактура № 93/05.08.2009 г.), което подлага на съмнение добросъвестността на жалбоподателя, създавайки индиции, че с действията си същият е целял да избегне или отложи във времето плащането на дължимото митническо задължение по отношение на процесния автомобил Така постановеното решение е правилно. По делото безспорно е установено, че процесният автомобил е въведен на митническата територия на страната от Христо Ангелов Динев. Съгласно разпоредбата на чл. 561, § 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, пълно освобождаване от вносни митни сборове при временен внос се отпуска при стопанска или лична употреба на превозните средства от физическо лице, установено на митническата територия на Общността и работещо при собственика на превозното средство, установен извън тази територия или упълномощено по друг начин от собственика, като митническите органи ограничават временния внос на превозни средства по реда на настоящата разпоредба при наличие на систематично позоваване от страна на лица. В процесния случай автомобилът е допуснат под режим временен внос на основание чл. 561, § 2 от Регламент № 2454/93 г. с титуляр - Хр. Динев по реда на чл. 232, § 1, б. "Б" от същия регламент и срока, предвиден в чл. 562, б. "В", трето тире от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 г. е изтекъл на 26.10.2008 г., след която дата касаторът не е заплатил дължимите публични държавни вземания и автомобила е продължил да се намира на територията на страната, т. е. не е реекспортиран. Основните възражения в жалбата, поддържани и пред административния съд са свързани с това дали касаторът е титуляр на възникналите процесни задължения. Съгласно чл. 204, т. 3 от Регламент № 2913/92 длъжникът е лицето, което според обстоятелствата трябва да изпълни задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от временното складиране или ползването на митническия режим, под който те са поставени, или да спазва условията, определени за поставянето на стоките под този режим. С оглед данните по делото, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че именно касаторът е лицето, което според обстоятелствата е трябвало да изпълни указаните задължения. С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,