Решение № 3519 от 4.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Влахова от гр. Гоце Делчев, чрез адв. Башлиева, против Решение 1302 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело 144/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Ревизионен акт Р-22000120004373-091-001 от 04.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден и изменен с Решение 1961 от 23.12.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението в частта, с която жалбата се отхвърля относно установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014г., 2015г., 2016 г.; за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2018 г. и за установени задължения по ЗДДС, като се сочи, че РА не е бил обжалван в тези части. Твърди се, че РА е бил обжалван само в частта на установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. за разликата над 434,09 лв. до 2234,09 лв. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост в тази част, тъй като съдът е извършил собствени изчисления, които са неточни и некоректни, като не е взел предвид получена през 2009 г. сума от бащата на касаторката в размер на 18 536 лв., нито е върнал преписката на административния орган за изискване на допълнителни документи и извършване на ревизията при съобразяване с установените по делото нови данни. Иска се отмяна на решението в частта на установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. за разликата над 434,09 лв. до 2234,09 лв. и връщане на преписката за изискване на допълнителни документи за разкриване на обективната истина. В останалата част се иска решението да бъде обезсилено и да бъдат присъдени сторените по делото разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в частта, в която са потвърдени задълженията за 2018 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд Благоевград е Ревизионен акт Р-22000120004373-091-001 от 04.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден и изменен с Решение 1961 от 23.12.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. за разликата над 434,09 лв. до 2234,09 лв. В оспореното решение обаче съдът се е произнесъл по законосъобразността на целия ревизионен акт, в резултат на което е постановил едно недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, освен в частта на установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. Относно установените с РА задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г., които касаторката оспорва за разликата над 434,09 лв. до 2234,09 лв., спорът се състои във въпроса, следва ли при определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК за 2018 г. да се признае като разход сумата от 18 000 лв., за която се твърди, че е дарена от родителите на ревизираното лице. Според дадените обяснения от В. Влахова, родителите й са дарили сумата от 18 000 лв., за да може да закупи медицински изделия за брат си, болен от [заличен текст]. Ревизиращият екип е установил, че сумата от 18 082,89 лв. е преведена от личната й банкова сметка към Quantum World Vision Biofeedback. В доказателство по делото са представени декларации от родителите, експертно решение и ТЕЛК. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед установените доходи, родителите на ревизираното лице не са могли да спестят сума от 18 000лв., която да дарят на дъщеря си за закупуване на медицински изделия. Предвид изложеното е приел, че законосъобразно с РА за 2018 г. са установени задължения по ЗДДФЛ в размер на 2234,09 лв. Постановеното решение в тази си част е валидно и допустимо, но неправилно и необосновано, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е изяснил цялостната фактическата обстановка по предмета на делото, като се е задоволил единствено да преповтори изложените в Решението на Директора на ОДОП данни за доходите на родителите на касаторката без да обсъди наведените пред него доводи в жалбата и без да разгледа приложените към нея доказателства. Неправилно съдът е игнорирал и не е коментирал представеното банково извлечение и удостоверение, видно от които И. Григоров баща на касаторката, е получил обезщетение по банковата си сметка от РДС Смолян в размер на 18 536 лв. във връзка с прекратяване на служебното си правоотношение поради пенсиониране. На следващо място по делото е депозирана молба от 08.06.2022 г., с която касаторката е предоставила доказателства и за доходите на майка й, находящи се от л.210 до л.260 по делото, които също са игнорирани и не са обсъдени от първоинстанционния съд. В допълнение следва да се посочи, че съдът не е отговорил и на възражението на страната, че не е получила надлежно уведомление по чл. 124 от ДОПК Р-22000120004373-113-001/23.04.2021 г., като цитираното уведомление не се намира в кориците на делото, нито са налице представени доказателства за надлежното му връчване от органа по приходите. При неизяснен от фактическа страна спор и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, постановеното от първоинстанционния съд неправилно решение следва да се отмени в обжалваната част и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност представените от В. Влахова доказателства, удостоверяващи доходите на родителите й и да бъдат изложени мотиви относно възможността на родителите да дарят сумата от 18 000 лв. на касаторката, въз основа на което да се прецени, следва ли тази сума да бъде изключена от формираната с РА данъчна основа. На следващо място от ответника следва да се изиска да представи Уведомление по чл. 124 от ДОПК Р-22000120004373-113-001/23.04.2021 г. и доказателства за надлежното му връчване. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено в частта на установени с РА задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г., които касаторката оспорва за разликата над 434,09 лв. до 2234,09 лв. и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В останалата част решението подлежи на обезсилване, тъй като съдът се е произнесъл по спор, по който не е бил сезиран с жалбата. Разноските следва да бъдат определени от административния съд спрямо съответния материалния интерес при новото разглеждане на делото за всички инстанции. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение